Преди дни, на осми май, в деня на Св. апостол Йоан Богослов, от този свят на 86 години, си отиде монахиня Валентина от манастира в Самоков. Тя не беше позната на широката общественост, остава в спомените на свещеници и миряни с тихия си характер. Преди няколко години била оперирана от болна става и останала до смъртта си на легло, защото здравето й се влошило. От манастира и местни лекари поели грижата за нея. По спомени на самоковци тя е Костенец, преди да се калугери е била кранистка. На 28-ми октомври 1988г. е дошла за пръв път в Самоков, когато е била на около 60 години. После отива за кратко в друга обител. Връща се в манастира на Самоков през 1996-1997г.
“Валентина беше уважавана и дългогодишна сестра в манастира. Изпълняваше години наред своите религиозни задължения с песен и молитва” – споделиха свещеници от Самоков.
Опелото на сестра Валентина бе отслужено от Бранитски епископ Григорий – викарий на Софийска митрополия и българския патриарх Неофит в съслужение със свещеници от Софийска духовна околия, отец Михаил Колев – Архиерейски наместник на Самоков, ефимерия при манастира свещеник Любомир Мишков.
До последния й дом на гробищния парк при стадиона в Самоков вчера следобяд я изпратиха неколцина самоковци. Тя бе положена до други сестри от манастира. Сред самоковци се говореше, че душите на починалите в деня на Св. Апостол Йоан отиват направо в Рая.
Както е известно, самоковският манастир „Покров Богородичен“ е наричан също Самоковски женски метох.
Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица.
Първоначално Девическият манастир е бил девическо монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка – Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години – до смъртта си през 1844 година – игуменка на манастира.
Манастирският устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.
През годините манастирът не успя да задържи интереса на калугеркте. Част от сградите му бяха разрушени и преустроени преди три години, което не бе прието еднозначно от обществеността в Самоков.
Към днешна дата в манастира са две монахини – Пелагия и Херувима.
/На снимката – килията на сестра Валентина/