„Васил Чакъров имаше усет към детайла, беше даруван да усеща щастието“. Откриха изложба в памет на художника

В петък доц. д-р Ружа Маринска откри изложба на художника Васил Чакъров.

„Спомени отнякъде” е подредена в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков и ще може да се види до 14 август 2019 г. Изложбата е посветена на 85-годишнината от рождението на Васил Чакъров.

Васил Чакъров е роден в село Багренци, Кюстендилско на 30-ти април 1934г. Почина на 28-ми февруари 2018г. Завършва Учителския институт в Дупница, работил е като учител в село Ярлово (1957-1961) и в „Зелена върба“ сега „Станислав Доспевски“ (1961-1981). В Ярлово среща жената на живота му – Цветана Масларска, с която създава семейство и остава с нея до края на дните си.

Един от най-големите акварелисти на България. Доста години Васил Чакъров не получи награда от политиците в Самоков, едва през 2008 година стана носител на „Захарий Зограф“. Седмица след като получи Националната награда за живопис “Захарий Зограф”, Васил Чакъров откри самостоятелна изложба в Галерия “Аргос”, посветена на 75-годишния му юбилей.

За себе си казваше, че се е учил от най-добрите, визирайки майстора на акварела Константин Щъркелов. “Акварелът е най-точната оценка за един художник”, сподели приживе пред медии авторът.

Несбъднатата мечта на Чакъров остава да бъде приет в Художествената академия. Майсторството му обаче е видно във всяка негова творба, носеща името „Чак“. “Едно време, като рисувах карикатури за вестниците “Стършел” и “Самоковска комуна”, никъде не ми пишеха името. Затова се принудих да се подписвам с това ЧАК на всяка картина. Оттам тръгна всичко”, разказа той преди години. Чакъров има изключителни постижения и в областта на карикатурата и шаржа.

Имал е самостоятелни изложби в Кюстендил, София (2004) и Самоков (1973, 2007). Участвал е в множество  изложби в Дания, СССР, Полша, Унгария, Чехословакия и други.

 

Много приятели и близки събра изложбата „Спомени отнякъде“. Съпругата на художника Цветанка и децата им Росен и Домника с вълнение посрещнаха многобройната аудитория на събитието.

Домника Чакърова – Даскалова пред сайта „Самоков инфо“:

                                            Татко беше даруван в това да може да усеща щастието

 

 

-Г-ж о Даскалова, чия беше идеята за събитието, което днес събра толкова много хора в Галерия „Проф. Васил Захариев“?

-Идеята за изложбата е на цялото семейство. Свързана е с желанието татако да бъде помнен. Използвам възможността да благодаря на всички, които ни помогнаха. Това е момент, в който цялата тази енергия отива някъде и съм сигурна, че пълни и душата на татко.

-С какво сте го запомнила?

-Дълъг е разговорът…той носеше една изумителна мощ и усет към финото, елегантното и детайла, беше ерудиран…

-Беше ли щастлив в Самоков, той не е оттук?

-Доколкото понятието „щастие“ можем да го дефинираме, защото то е нещо много относително, аз мисля, че той беше даруван в това да може да усеща щастието. Както и да може да изживява нещастието, защото в живота му е имало всякакви периоди и преживявания. Един от надписите, който той остави в стаята си, красноречиво гласи: “Не бих издържал, ако не бях селянин“. Здравата връзка със земята, с природата, му даваше сили, които му помагаха да преодолява тежки моменти, през които всеки един творец минава. Той също имаше такива, но в крайна сметка финалната точка носеше белега на радостта и на постигнатото, на удовлетворението.

-Васил Чакъров имаше специфично отношение към изкуството, към продажбата на картини…

-В представите на татко изкуството беше нещо много специално. Той не продаваше картини на всеки. Той продаваше на институции и на галерии, но на частни лица –  много трудно. Когато през 1994г. направи изложбата в Софийска градска галерия, от цялата изложба не продаде нито една картина. Каза, че изложбата не се продава. Той гледаше на изкуството си по друг начин, некомерсиален. Истината е, че не са много хората, които правят това и които гледат на заниманията с изкуство от друга гледна точка. Много повече бе естетически удовлетворяващото, отколкото финансовото. Много ще се радвам, ако изложбата донесе наслада на хората, които сме тук. Направи ми впечатление, че в процеса на организация имаше изключителна обич и невероятна енергия, изключителна отзивчивост от страна на всички, които по един или друг начин са свързани с изложбата. Благодарим на хората, които ни помогнаха – Иво Масларски и Гого Генев – които направиха подбора, доц.д-р Ружа Маринска – която откри изложбата, на доскоро един непознат за мен човек –  Емил Данаилов, който пое организацията, предпечата и графичния дизайн на поканата и каталога, плакатите, на съпричастността на Мирослава Мирчева, на Любо Малинов, на брилянтната техника и невероятното сърце на Младен Катранджиев, който направи снимките… Със сигурност ще пропусна някого…, но това беше един незабравим момент, в който аз видях как енергията на всички се сля в едно цяло, за да се случи този момент… и съм искрено благодарна на всички.

Десислава Стоянова