Каза днес Йонета Стефанова, преди да приключи работният ден
Днес бе различен ден за библиотекарките в Самоков. Читателите бяха много, както обикновено, всеки си свърши задачите, но в края на работното време вълнението бе провокирано от промяната в екипа на Библиотеката.
На бюрото, до вратата на Библиотеката, всеки ден читателите бяха посрещани от Йонета Стефанова. Всички са на мнение, че с излъчването си и с ерудицията си Йони успяваше да накара читателите да се чувстват уютно сред книгите и да възприемат Библиотеката като дом, в който намират търсеното. Много читатели се питат как Йони успява винаги да открие книгата, която е търсена. Самата тя признава, че този въпрос й е задаван от благодарни читатели на различна възраст. „Йони, всичко ли си чела, та знаеш къде е, от кой автор, за какво се разправя“ – питаха и днес самоковци. „Не е възможно човек да прочете всичко. Става въпрос за опит и за желание. Научава се с годините“ – отговаря Йонета.
От значение за отношението й е и любовта й към Самоков. И родителите й, и тя са самоковци. Баща й, Никола Московски, бил учител. Първо в селата, после станал директор на НУ „Петър Берон“. По негово време се направила новата сграда, преди това школото било в махалата. Майката на Йони, Мария Московска, също била учителка. Йонета завършва Профилирана гимназия „Константин Фотинов“, после Държавния библиотекарски институт. Студентската любов с Пламен Стефанов била истинска и силна и двамата създават семейство през 1974г. Заедно са над 45 години. Имат двама сина, радват ги две внучки и един внук.
„Днес беше обикновен работен ден. Имахме четене на Йовков с ученици от ОУ “Христо Максимов“. Работим много хубаво с това училище. Йовков е много интересен автор и на учениците им беше приятно“ – сподели Йонета пред сайта „Самоков инфо“ , минути преди да затвори с колегите си за последен път вратата, през която е минавала години наред, за да застане на работното си място.
Понякога на ден минават по 50 души, понякога и повече, а вечер доста често в Библиотеката се представят автори и нови книги. „Не е лесно да се работи с хора, изморително е, наистина, но трябва да си усмихнат и отзивчив, когато те питат за съвет или търсят мнението ти, или точно определена книга. Винаги можеш да намериш книгата, да обслужиш читателя. Не казвам, че имаме всички издадени книги, но може да се намери винаги нещо по темата, да се насочи читателя, за да му помогнеш в търсената литература“ – казва още Йонета. „Обичам работата си и обичам да общувам с хората. Понякога идват и за да поговорят с библиотекарката, да споделят. Обичам да споделям. Приятно ми е хората да се чувстват добре в Библиотеката. Библиотеката е място за споделяне на истории. Непостижимо е да изчетеш всичко от всички автори, но си има система, освен това с времето се научава много“ – допълва още тя.
В деня, в който приключва работата й и излиза в пенсия, с любов и благодарност си спомня за първите моменти сред книгите, за помощта от колежката й Василка Фингарска, която я въвела в професията. „От нея научих много неща. Васето ми показа как се поддържа фондът, но включително и това как да се държа с хората“ – споделя Йони.
„Не съм конфликтен човек и постъпвам винаги според принципната позиция – допълва Йони. С колегите си винаги съм имала добри отношения, особено съм била внимателна към новите. Младите хора имат нужда да ги окуражиш, да им кажеш: “Няма нищо сложно, ще се научиш“. Такова трябва да е отношенето към всеки човек, с който се общува. Нали знаете приказката: „Кажи му „аго“, да му стане драго“. В една Библиотека не може да кажеш „Няма“. Винаги нещо може да се намери. Хората искат да ги изслушаш, искат да ти се похвалят, да споделят. Всеки е с различен характер“ – казва Йонета.
На раздяла с колежките обещава да идва при тях като читател и да продължат приятелството си. „Все още не мога да го осъзная, но знам, че ще ми липсва атмосферата, колежките, читателите. Казах на колегите да ме включат в списъка и да ме информират за събитията, които провеждат“ – признава Йони.
„Всички търсят Йони, като влязат“ – казва с усмивка Тони Божкова, колежка на Йони. Десет години работя с Йони. Винаги е била с усмивка. Позитивен човек, с който можеш да споделиш и да се почувстваш по-добре, споделяйки. Когато съм имала нужда от професионална помощ, винаги съм я търсила, винаги се е отзовавала. Много възприемчив човек е, каквото пък аз съм й показвала, го запомня и прилага. Ще ми бъде много криво без нея“ – казва Тони Божкова.
Предстоящите празници със сигурност ще бъдат топли за Йони, защото ще бъде със семейството и близките си. Планирала е да препрочете автори, които познава отпреди много години. Наскоро препрочела „Ана Каренина“. Приготвила е книгите на българските класици, автори на руската класика. „Напоследък четох много книги от европейски автори, много ми харесват шведските автори, норвежки автори, френски. Предпочитам прозата на европейските автори“ – споделя Йони.
„Книгата дава мъдрост, знания, а понякога е бягство от реалността“ – казва Стефанова.
Съветва родителите да поощряват децата в четенето на книги, защото те развиват въображението.
На самоковските автори от сърце желае успех. „Търсени са и са четени. С много от тях се познавам от години и ми е приятно да общуваме. Хората, които се чувстват щастливи с писанането, нека да пишат. Всеки сам организира живота си“ – казва Йони и допълва. „Има хора, които сами си избират подаръка, слагат го под елхата и се изненадват. Ако чакаш принца на бял кон, може да дойде само конят. Обичам да се усмихвам и да има радост за мен и околните. Усмихвайте се“ – съветва Йони, след 44 години в Библиотаката и поемайки към новата житейска пътека. А със сигурност, вече ще има и повече свободно време за любимите пътеки в Рила.
Десислава Стоянова