От Черната скала са хвърлени в пропастта десетки, които са част от безследно изчезналите след среднощните арести на стотици хилияди – земеделци, социалдемократи, учители, свещеници, търговци, писатели, художници, селяни, бунтовници срещу ТКЗС, инакомислещи, журналисти…За предателите и провокаторите, за враговете на партията се задейства и машина за масово унищожение. От 1944г. до 1962г. в България имаше 44 концлагера, в които са изпратени над 5 000 членове на забранени партии. За хората, които имат носталгия по онова време, фактите напомнят, че лагерите в България съществуваха до 1984г., където се въдворяваха и българските турци, отказващи да сменят имената си. Лагерите бяха създадени по модел на ГУЛАГ на СССР, в които всеки пети е умирал. От 1948г. до 1956г. в лагери и затвори са пратени 23 608 души.
Комунистическият режим е вербувал над 400 000 – на тях партията осигуряваше работа, вили, кариера, пътуване в чужбина. Времето на комунизма остава в историята и с безплатния бригадирски труд, с трудовите войски, в които бяха пращани неблагонадеждните младежи. Веднага след 9-ти септември започват кървави събития. Смъртните присъди се издават от вождове, чиито портрети доскоро манифестираха и стояха по стените на училища и канцеларии – Георги Димитров, Трайчо Костов, Антон Югов, Вълко Червенков и други. Черната скала е едно от местата, на които комунистическият режим е проявил своята безмерна жестокост.
Десислава Стоянова