Шипочанци: Воден стълб от Дъбова глава се разля до черквата и потопи къщите ни!

IMG_1754[1] Хората от селото продължават да се борят с пораженията от бедствието. Още са без вода заради авария. „Чакаме ВиК да открие къде е аварията“ – споделиха в селото. Кметът на Шипочане, Здравко Пенев, помага денонощно на пострадалите. И вчера отводняваше в една от къщите с бензинова помпа. „В нощта на бедствието, като гледах водната вълна, сърцето ме сви!“ – сподели с болка кметът Здравко Пенев

 

Дни след потопа Шипочане е тъжна гледка. Мирише на тиня и мръсотия, речното корито е пробито на много места, стената му е порутена, асфалтът на уличката мужду река Шипочница и къщите е напълно повреден, до контейнерите са изхвърлени хладилници и перални, а едно от кучетата се върти около къщата си с увиснала от кал козина.

„Гледа уплашено и то. Стрес и шок за хора и заIMG_1766[1] животни! Кучето се качи на най-горните стълби и там стоя часове, докато валя. Още е стресирано. Пазете се, да ви не хване“ – приканиха ни стопаните на къщата. „Преди една седмица бях у болница, имам болно сърце. Дали ще издържим на това напрежение сега“ – пита се шипочанка.

„Всички къщи са заляти. Водата дойде от Дъбова глава. Заля всичко по пътя си, вкара кал в къщите и тиня и ги заля почи догоре“ – сподели ни шипочанка, докато изнасяше кофи с кал от дома и двора си.IMG_1762[1]

По време на репортажа на „Самоков инфо“ открихме в дома на пострадалата къща и кмета на Шипочане Здравко Пенев. Заедно с хората той отводняваше стаите и двора им. „Помага ни кметът Здравко, да е жив и здрав!“ – благославят шипочанци.

Почти целите дворове са залети и са в кал. Така е и в дома на Елена Христова. „Много е зле, голямо наводнение беше. Водата се разля при църквата. Дойде от горе, от Дъбова глава. Целият двор е в кал“ – споделя Елена.

„Асфалтът на улицата е смазан, елуредите са на боклука, вчера не намерих контейнера, беше го отвлякла водата. Картофените ниви са под вода, горе, при гатера над селото, е страшно. Общината трябва да оправи коритото на реката и да асфалтира. Кметът ни Здравко Пенев беше казал на самоковския кмет, че коритото на Шипочница е за ремонт“ – добавя бай Димитър.

„От горе се носеха изкубани дънери на дървета, храсти, страшно беше. Слава Богу, че няма жертви“ – допълва още той.

„Половин час преди вълната, стоях до реката и си казвах, че през нощта трябва да спим до нея. До 15 часа се задържа на 50 см от ръба на леглото си, течеше буйна. След няколко часа стана белята. Около 20 часа от Общината ни пратиха на помощ багер. Преди няколко години, мисля, че беше 2008г., водата едва не затри цялото ни селце. Много се притеснявам. През нощта, когато вали силно, оставам до реката, викам си: „Ще се затрие селото“. Имам проект за реконструкция на речното корито и съм помолил г-н кмета на Самоков, Владимир Георгиев, да ни съдейства. Знам, че парите са много. Трябват един милион лева. Но може да се потърси външно финансиране. Това е единственото спасение. В проекта е записано, че речното корито е малко над 2 километра. Речното корито е много старо, на около 50 години е, и е рисково“ – споделя с тревога кметът на шипочане Здравко Пенев.

 

„Страшно беше, водата дойде от горе, от Бела поляна и Дъбова глава. Гледам – огромен воден стълб, що може да се направи, разля се при черквата, летеше от горе, всички дерета е наводнило, големи са терените, коритото на реката е малко, не ги побира. Всичко е залято – мазета, стаи, всичко е в тиня“ – описва ситуациятаНиколай Стоянов.

„75 години съм, видял съм много дъждове и порои, но толкова вода у селото от горе не е идвала. Сега всичко е тиня и кал, у градините нищо не остана“ – разказва ни бай Асен – Наборо.

Хората от селото му очакват от него решения по какви ли не проблеми. „Искаме да ни помогне за проблем с комшийката, пълно е с бълхи от къщата й“ – споделят пред „Вяра“ шипочанци. „Останахме около 120 души, но властта трябва да има грижа към хората“ – допълват хората в Шипочане.

Бедите на селото продължават и след наводнението. Във вторник в Шипочане нямаше и вода. „Авария има, ама от ВиК още не са я намерили“ – оплакват се в селото.

Десислава Стоянова