По закон Общините имат право да си назначават посредници в диалога с хората. Става ясно обаче, че местните власти не искат да имат омбудсмани.
Законопроектът за промени в Закона за местното самоуправление, който група депутати от различни парламентарни групи внесе наскоро предлага да се въведе задължение за такива посредници във всяка община над 20 хил. души. Предложението обаче среща сериозна съпротива от страна на местната власт.
Към днешна дата обществени посредници има само в 12 общини. Сред по-малките общини с омбудсмани са Попово и Симитли.
Решението дали общината ще си има омбудсман е въпрос на нейна воля. Според закона изборът става с квалифицирано мнозинство от общинския съвет. Една от предложените сега промени в закона е посредниците да се избират с обикновено мнозинство.
В Казанлък посредникът присъства на сесиите на Общинския съвет, на него задължително му се изпраща всяко прието решение, а и самият той може да предлага изменения в общинските наредби. Така той участва активно в работата на местната администрация.
Казусите, с които се занимават обществените посредници са различни. Преобладават обаче проблемите, свързани със здравеопазването, устройство на територията, строителство и образование.
Една от основните спорни точки в предложеното изменение в закона е общините с над 20 000 жители задължително да имат обществен посредник, който често е коректив на кметовете.
Нов проект предвижда заплатите на омбудсманите да се финансират от държавния бюджет. От Министерство на финансите казват, че ще трябват около 6 млн. лв., за да се покрият разходите от новите местни омбудсмани.
През септември в Албена кметовете си дадоха среща. Сред тях бе и самоковският градоначалник. Отново преобладаваше мнението, че общинският омбудсман е излишен. Местните власти се оплакват, че омбудсманът щял да взима 70% от заплатата на кмета. Същевременно кметовете на Общини коментирали на септемврийската си сбирка, че е необходимо да вдигнат заплатите на чиновниците си.
Ани Филипова