Христо Марков: …“И да не забравяме, че последното човешко право е правото на бунт…!!!

92131479_2503809339936022_6905973319346946048_n

Преди известно време Христо Марков написа за негов приятел, че е тръгнал по пътя на светлина. Сега там е и той.

Христо Марков е една от най-известните личности от началото на демокрацията, беше депутат от Седмото Велико Народно събрание и 36-то Народно събрание, беше секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия.

Христо Марков е роден в Ардино, израснал в село Торос, Ловешка област. Завършва гимназия в гр. Самоков, а през 1987 г. – Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1992 до 2007 г. е председател на Сдружението на спортните клубове „Марица“ – Пловдив. От 1997 г. е председател на Областния партиен съвет на Демократическата партия, Пловдив. През 2007 г. е изключен от Демократическата партия.

Автор е на множество статии. Личният му блог toross.blog.bg е сред най-популярните в страната. Богат на биография, с участие в много събития, свързани с историята на България и опитите й да върви по пътя на демократичните промени. Последните години самият той споделяше, че живее в мизерия. Вместо думи – цитати от многобройните му статии.

 

„…Много, ама наистина съм много убеден антикомунист. Просто от дядо, баба, баща и майка/Светла им памет!/ нито има един бивш комунист, нито някой е служил да ДС /проверих си цялата рода в Комдос/, и баба, и дядо са минали през ужасите на комунистическите лагери. На всичко отгоре гласувам на всички избори“.

 

Не разберем ли войната на цивилизациите сме загубени

Двама маскирани французи, носещи автомати „Калашников” и гранатомет влизат в редакцията на хумористичния „Шарли ебдо“, която е почти в центъра на Париж/люлка на европейската цивилизация”/ и избиват цялата редакция, включително и двама полицаи. Разстрелват журналистите като пушечно месо – спокойно и методично. После изчезват и потапят Франция в траур. Важната подробност е, че са мюсюлмани, инкорпорирани, така да се каже, във френското общество, но виковете им „Аллах акбар” и „Аллах е отмъстен” говорят достатъчно всъщност в кое общество и в кой свят живеят“…

Ще е огромна грешка и пропуск на специалните служби в България, ако не се вземат адекватни решения след зверството в Париж, защото ние отдавна сме в едно семейство – на християнска Европа. Днес е в Париж, утре може да е София. Ислямизмът не признава граници на терора и не се влияе, а ползва европейските ценности на интеграция и толерантност. Трябва най–сетне да разберем, че мюсюлманин от толерантност не разбира, защото така му проповядват Корана, Багдади, Ал Зауахири, хилядите проповедници от джамии и медресета и единственото му отношение към християнина е: „Унищожи неверника!” А с бежанците към България настъпват и хиляди джихадисти. Турция им е отворила широко вратите към страната на свинеядците. Светът е вече друг и ние няма да останем незасегнати. Просто четете Хънтингтън и мислете“…

 

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, ЛИ?! ОСВОБОЖДЕНИЕ, ЛИ?!

            Винаги съм се удивявал, аджеба, какво празнуваме на 3 март!? Сан Стефански договор? Ама той е просто финал на руско-турската война, не носи никакви международни последствия за България, не очертава никакви устойчиви граници, дори не ни фиксира като независима европейска държава. Той е просто предварителен или прелиминарен договор, който временно успокоява две империи. Международният контракт, който урежда промените в Османската империя е подписан в Берлин на 13 юли 1878 г. Несправедлив за българите, да, но такива са историческите факти.

Така още не мога да разбера какво празнуваме на 3 март? И моля без патриотарски изблици…

Та на същите патриотари да припомня нещо скорошно. Национален празник 3 март стана през 1990 г. До тогава бе официален, наред с 9 септември, 1 май, 7 ноември, 8 март… Като национален е честван еднократно от комунистите през 1978 г. по повод 100 годишнината от Освобождението, после пак се нарежда в червената поредица.

И нещо любопитно… Спомняте ли си големият митинг на СДС на 3 март 1990 г. На площада пред  бившия царски дворец? Забравил съм кой от ораторите повдигна въпроса, че това е подходящия национален празник и с доза ирония добави: „И освен всичко друго, тази дата е и рожден ден на нашия председател Желю Желев.” Последваха аплаузи от множеството и възгласи „Национален празник, Национален празник”. Не знам дали това е повлияло, но на 5 март , т.е. след два дни, последното комунистическо Народно събрание обяви датата за национален празник. Просто го припомням. За първи път го чествахме на 3 март 1991 г. Като национален.

 

Да си припомним съветите на Буров

 

Не е лошо да се разгърнат спомените на един от най-заможните българи, който ни е оставил и незабравими „буровски лафове” като – „Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците” или „В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци” и още „От свиня сапун и от комунист власт не се взимат”, за да завърши: „Българинът никога не отказва залък хляб и чаша вино, но не прощава слабости на политиците си” или „Как може един народ да се гордее с трудолюбието си като от 365 дни в годината 270 са празници…“
През 1951 г. комунистите за пореден път го изправят пред съда, тогава е на 76 години. Буров отказва да ползва адвокотска защита с думите: „Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви е подарявам.“  Някой бе казал преди години, че правилните решения в икономиката и политиката може да бъдат открити в историческите превратности. Чета Атанас Буров и все повече се убеждавам в това. Въпросът е дали четат други хора. Важните.

 

Изкуственият, но опасен проблем с бежанците – да оставим левия популизъм .09.2015

Рано или късно ще настане време ЕС да изостави старите си коминтерновски навици и да прегледа политиките си, защото ще е нужно спасението на континента, на християнството и нашата цивилизация. И ние сме част от този процес и нямаме никакво право да игнорираме процесите, които при това се случват пред очите ни“.

 

22.08.2014 Да изхвърлим политическия елит!

Цял живот водя войни. Лични, обществени, политически. Повече от тях – неуспешни, но няма земна сила, която да ме спре да го правя, защото така … трябва. Както и трябва да имаш смелостта да защитаваш публично тезите и убежденията си. Стотици пъти предпочитам явния враг, пред потайния, скрития, човека от задкулисието. И все си живеем с надеждата, така вече четвърт век.

Очистителната роля на изборите все чакаме да се случи, да се появи нещо ново, решително и адекватно на очакванията ни. И все не става, вече 25 години. Дълбок идеологически и ценностен проблем не се разбра от основните политически играчи и го направиха удобен за тях, а избирателите бяха вкарани в една спирала на надежди и крушения, която обуслови и крайното разрушаване на преходния модел. Причините?

 

02.11.2014 Похвално слово за българския лекар – Оцелях!

            Животът е такава плетеница от изпитания, че никой, никога и нищо не може да те ориентира кога ще се наложи да стигнеш  там, дето всички са равни – болницата. Този път ми се наложи и на мен, след хиляди изпитания, нерви и клетви през последната година. А съм бил винаги скептичен към здравната система, която се е настанила в страната и изпълнен със съмнения и въпроси, но като дойде не пита, защото Оня, там горе ни праща едно след друго като във филм на ужасите, мъчнотии, болки и трептящи надежди за успокоение.

 

24.11.2014 Пловдивски кмет докарва кит на Понеделник пазара

Адвокат Нина Папазова и католика-теоретик Иван Сървански ми разказаха прелюбопитната история на един полуистински кит и престоя му в Пловдив. Поразрових и се натъкнах на уникални достижения на социалистическата реклама.  В началото на 60-те години в България звезда става един бял кит, който е кръстен Голиат от собствениците му – циркови артисти от Италия. Всъщност, това е кожата на кит, който загинал някъде по бреговете на Нова Зеландия. Такава е официалната версия. Неофициалната е, че цирковият бос я откупил от нелегални китоловци…

10.06.2010 ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СТАНАХ ДЕПУТАТ… ПЛОВДИВСКА РАПСОДИЯ

 

На днешния ден /10 юни/ преди двадесет години станах депутат в Седмото Велико народно събрание. В 99 пловдивски мажоритарен район – един от най-големите в страната, обхващащ територията на тогавашните 4 и 5 кметство на Пловдив. Резултатът – 64.60% за СДС и 29.36% за кандидата на БСП. Една могъща синя и пловдивска вълна ме изпрати на 28 години в парламент

Вървим с доктора по пловдивската Главна. Студена утрин. Пловдивска и много, много синя. Жена ми и петгодишния син отдавна са заспали в изборния ми щаб. По улицата празнуват пловдивските седесари. Други плачат.  Печелим тук, губим в страната.

И се започна една… Не е за разправяне, но се моля един ден да опиша всичко. И за Великото народно, и за Конституцията, и за 39-те, после и за 36-то Народно събрание. С времето ми се струва, че трябва да го направя. Днес, ако искате – пийте една ракия. За проваления ни преход и отлетелите надежди“…

 

Асен Христофоров – 40 години от смъртта, 100 от рождението на великия българин

Познавах  го. Неведомите пътища на съдбата ме сблъскаха  с него, когато не бях прехвърлил десет години. В Говедарци, столицата на Мальовишка Рила. Остави ми спомените за дългите преходи в планината, странна двойка бяхме – един прехвърлил „попрището жизнено” и едно невръстно дете – и още спомени останаха: няколко странни имена на рилски върхове, вкусът на сладко от боровинки, разказите за Лондон, Цариград и Цюрих, обръщението на местните  „професоро”, книжките с автограф, които тогава не прочетох, безкрайните разговори с дядо в селската кръчма, неземният вкус на горски гъби, нелогичният звук на пишеща машина в покоя на боровата гора,  зелена раница, от която вадеше сланина за „чушка-пръжка” под Големия Мечит, нарязаната амбалажна хартия от смесения магазин, къщичката, която не заключваше, защото често я разбиваха,  мирисът на окосена „трава” и овце, големият човек с черни ръце, който наричаше Вуци-дей…

Всичко и всички ги няма отдавна. Преселиха се в безкрая на спомените“…

18.11.2010 Да се сетим за великият Христо Чернопеев !!!

Какво да си мисля за държавата ни, ако това, което ще прочетете надолу е вярно? По майчина линия съм далечен родственик на този велик, ама наистина много велик българин – неговият род от Дерманци, моят от съседното село Торос. Още звучат разказите на баба ми за него. И се питам как 20 год. никой не се сети да пренесе костите му, където им е мястото – там, на брега на река Вит, дето са погребани предците му, жена му, наследниците му…

31.12.2010  За всеки надежда и здраве…

В празничното време нека си пожелаем взаимно смиреност, домашен покой и нежност, но и да не забравяме, че ПОСЛЕДНОТО ЧОВЕШКО ПРАВО Е ПРАВОТО НА БУНТ !!!

            И пак ще се надявам да го проумяваме това последно човешко право – за да не теглим мълчаливо жаловидното си дередже.

Иначе стискам вярата в душата си за здраве в семейството и радост в очите на децата ми – така, както го прави всеки от нас!

         Надеждата?!? Страхотна дума. Нека продължи и утре, и след това, и докато обитаваме грешната земя. Надеждата …

         И накрая – всеки от четящите тези редове да приеме  от мен скромничкото –  Бог да е с него, да има след години спомена за 2011 год.  като  здрава, щастлива и мирна! 

            Наздраве! Запалете свещичка, прекадете с тамян, прекръстете се, усмихнете се на близките, целунете ги! Обичайте се ! Ще оцелеем с обич, напук на всичко!

            Ей, вдигнете глава и бъдете смели !“…

И да си повтаряме, че Бунтът е последното човешко право! Но всъщност – ние човеци ли сме??!

Христо Марков,

цитати от негови статии в блога му

Сайтът „Самоков инфо“ изказва съболезнования на близките му

/сн. фейсбук от профила на Христо Марков/