Проповед, произнесена от отец Петър Стоименов на 16 март 2019 г. по случай 150 години от освещаването на храма „Свети Теодор Тирон“ село Драгушиново
ТОДОРОВ ДЕН
В името на Отца и Сина и Светаго Духа
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес празнуваме в чест на великомъченик Теодор Тирон, който е патрон на нашия храм, на нашата енория, на нашата малка църковна общност и заедно с това отбелязваме 150 години от освещаването на този великолепен храм, за който всички вие, полагате толкова много грижи, за да бъде в това прекрасно състояние, вече век и половина под покровителството на днес чествания божи угодник свети Тодор Тирон.
Историята на християнската църква изобилства с безкрайно много примери на самопожертвувания и любов към Бога и ближните. Хиляди мъченици умряха с радостна усмивка на уста за Христос и Евангелието. Тяхната вяра и техните подвизи и до днес продължанват да ни удивяват. Техният свят героизъм няма равен на себе си. Те са истински герои на духа.
Един от многото мъченици за възтържествуване на Христовата правда е и св. великомъченик Теодор Тирон, чийто подвиг празнуваме днес.
Светата Православна църква е отредила два дни от годината в негова чест.
Веднъж тя чества неговата кончина на 17 февруари, а втори път чества едно чудо в днешният ден – първата събота от Великия пост.
Теодор бил войник в град Амаса, в Малоазийската област Понт. По това време християните били гонени заради вярата им в Христа и ги принуждавали да се отричат от Христос и да принасят жертви на езически¬те лъжебогове. Войнът Теодор отказал да принесе такава жертва и заявил че е християнин.
Заради това бил подложен на жестоки мъчения, като спокойно заявил на градоначалника.“Мъките, на които ме подлагаш, за мене не са мъки, защото имам пред себе си Господ Иисус Христос. Ти не Го виждаш понеже не гледаш с духовни очи.”
Градоначалника заповядал да отведат Теодор в тъмницата, врата¬та на тъмницата да заключат и запечатат, така да го умъртвят чрез глад. През ноща когото Теодор се молел, явил му се самият Господ Иисус Христос и му казал: „Дерзай Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За теб ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мен на небесата!“ Укрепен от чудното видение и изпълнен с неизказана радост, Теодор започнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. -Докато има в мене живот няма да се отрека от моя Господ Христос!
Градоначалникът заповядад да мъчат Теодор, с железни куки стъ¬ргали талото му до такава стенен, че костите му се оголили. Но и сред най-тежките страдания мъченикът Христов проявил непоколебимо търпе¬ние и само възклицавал: „Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми.”
Дълго продължили мъченията над св. Теодор Тирон, след което градоначалника издал заповед.
-Теодор да бъде предаден на огън. Направили клада и разпалили голям огън. Свети Теодор се прекръстил и влязъл сред огъня. Дух Светий прохлаждал мъченика. С молитви и славословие свети Теодор предал Богу душата си. Това станало на 17 февруари 316 година.
Една благочестива християнка на име Евсевия, изпросила тялото на свети Теодор, намазала го благовонни масла и го положила в гроб. Всяка година тя правела помен за светия мъченик.
След години мощите на свети Теодор били открити, чрез чудесата, които ставали на гроба на светия мъченик и били пренесени в Цариград в храма посветен на неговото име.
Педесет години след кончината на свети Теодор Тирон, във Византия царувал Юлиян Отстъпник. Той ненавиждал християните и им създавал постоянно неприятности. Знаейки, че през първата седмица на Великият пост, християните пазят строг пост, той за да ги подиграе и оскверни поста им, заповядал на цариградският управител да поръси с кръв от идолски жертви храните продавани на пазара. Заповедта била изпълнена. Но свети великомъченик Теодор Тирон се явил на Архиепископа и му казал: Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже всички храни са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай, на тези които нямат храна у дома си, да си приготвят коливо- да си варят пшеница с мед.” Удивен архиепископа го запитал- кой е той та така се грижи за християните. – “Аз съм мъченикът Христов – Теодор Тирон – отговорил светецът, и съм пратен от Бога в помощ на християните. През цялата първа седмица на Великият пост християните в Цариград, се хранели с коливо. Жестокият Юлиян Отстъпник видял, че мярката не сполучила, и заповядал да продават храните както преди.
Светата Православна църква за благодарност към светия великомъченик Теодор Тирон е запазила до днес обичая, на днешния ден в първата събота на Вeликият пост, чрез коливо да се чества неговата светла памет.
Това е накратко житието на празнувания днес велик Божи угодник. Както виждате най-ценното богатство за св. Теодор била вярата му в Господ Иисус Христос.
За тази вяра той се отказал и пожертвувал всичко: и богатство, и служба, земна слава и почести. За тази вяра той не се уплашил от жестокият градоначалник, а пожертвал за чистата вяра живота си.
Копнежът му за духовна красота и тържеството на Христовата правда, любов и истина го направили непобедим и му осигурили достойно място между Божиите избраници в небесната йерархия.
Свети Теодор Тирон е пратен от Бога и при нас християните от този богохраним край на нашата родина да ни пази от беди и изкушения, които врагът на нашето спасение ни изпраща постоянно. Но дерзай малко стадо.
„Ще благославяме Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ни.”
Този храм е построен и осветен през 1869 година, девет години преди освобождението на България от турското робство с волни пожертвования и доброволен труд от нашите предци: бащи, дядовци, прадядовци, милеещи за чистата ни православна вяра, в години на тежко робство и верово подтисничество.
Тези герои на духа-нашите предци, в едно тежко време на робство, са построили този храм на христянската вяра. Вярата която пазели в сърцата си 500 години, тя сторила чудеса и тежкото изглеждало леко, мъчното изглеждало лесно. Няма по-старинна сграда в това населено място от този храм. Впрочем, има и това е параклиса свети Дух- или както го наричаме „Дабето” за който параклис продължаваме набирането на средства за автентичното му въстановяване. Наш дълг е да пазим тези светини, построени с потта и силите на нашите предци. Наш дълг е да пазим чиста и свята вярата, която ни завещаха нашите деди, като гаранция, че ще продължим да се наричаме българи.
150 години честваме паметта на свети Теодор Тирон с варено жито и традиционните рачници по повод храмовия празник в първата събота на великия пост. Тази благословена традиция с рачници да се почита храмовия празник е установена преди 150 години от епитропите на църквата свети Теодор Тирон.
Братя и сестри,
Събрани молитвено да честваме 150 години от създаването на този величествен храм и по повод този храмов празник в чест на свети великомъченик Тодор Тирон, като наш небесен покровител, ние трябва не само да се удивляваме и възхищаваме на подвига му, но и да му бъдем подражатели, защото само така ще почетем неговата светла памет, само така ще заслужим неговото молитвено застъпничество пред Бога.
Позволете ми да изкажа своята голяма благодарност на господин кмета Георги Хаджийски, и на всички които взеха участие в ремонта на храма и облагородяването на около храмовото пространство за което голяма заслуга има г-н Пламен Ангелов, да благодариме и на Любомир Златев за изграждането на църковната чешма, да благодариме и на всички други които се потрудиха за днешния празник.
Честит и благословен празник. На многая и благая лета.