Титаните на българския алпинизъм

 

 

                                                                                 Пепи Енглиш

 

Титаните на българския алпинизъм – трудна тема. Колкото и да прехвърлях и да размишлявах, те се оказват само трима. За двама от тях всички знаят – Христо Проданов и Боян Петров. Третият е почти неизвестен по политически причини. Той е премахнат от историята на българското планинарство след преврата от 1944г.

Казвал се е Петър Енглиш, наричан в алпийските среди „бате Пепи“. Човек с много странна съдба и име. Все пак българин до мозъка на костите. Неговият баща, австриец, служил в свитата на Фердинанд. Той се жени за бьлгарка. През 1910г. на бял свят се ражда нашият герой. Приносът му за българския алпинизъм и планинарство е огромен. Много от алпинистите, станали известни впоследствие, са негови ученици. Сред тях са Георги Стоименов, Васил Радев, Константин Саваджиев, Никола Миронски, Крум Новаков и Петър Петров – Фараона. Има и други, естествено, списъкьт е дълъг.

 

С Фараона бях приятел, въпреки огромната възрастова разлика между нас, до смъртта му през 1980г. В края на живота си той живя в ужасна мизерия, беше полусляп. Помагаше му една учителка по френски език – Корнелия Старирадева. Много добра и културна жена. Ходех му на гости и аз, носех му храна. Още помня монотонните му разкази за епохата, в която си ковяхме клинците и си дялкахме мертеците.

 

И тогава чух за пръв път името Пепи Енглиш. Фараона, типичен представител на третото поколение, разказваше:

“Крум Новаков – Кумата, беше голям катерач и щеше да стане още по-голям, но се погуби в Алпите. Останаха Коце и Гоше като най-активни и водещи. Катереха непрестанно. Само че ние всички щяхме да сме нищо без Инглиш. Всички сме негови ученици. Който говори друго, си криви душата. И Стефан Попов беше важен за нас, но Стефан Попов е идеологът на българското планинарство, докато техникът беше Инглиш.  Всичко почна там, на „Лъкатник“, на „Комините“, по туровете като „Ръбът“, „Жълтата цепка“, „Германецът“, „Големия винкел“ и прочие… Всичко това беше дело на бате Пепи. Той ни учеше на възлите, учеше ни как да биеме клинците и да заклещваме мертеците. Той донесе от Австрия, докъдето често пътуваше, въжета, карабини, котки, ледокопи и прочие. Учеше ни на рапели, пособията на Дюлфер… Дължим му всичко. И по ски алпинизма пак той ни запали. Белковски-Белката, като се върна от Гренобъл, където е бил гид, и той се учеше от Инглиш. Защото в стенните изкачвания нямаше по-добър и по-опитен от Инглиш. После, като дойдоха червените на власт, той изчезна безследно. Тогава изчезнаха хиляди българи. Ние сме малък народ. Обезглавиха го. Останахме без интелигенция. Останаха само чукундурите. И мен ме прибраха. Биха  ме, без да ми казват защо. Така правеха. Унищожиха ни като народ. Самоковците, например, ги избиха до крак. Закараха ги една нощ с камион на Черната скала и оттам ги хвърляха в пропастта. Това, което искаха, го постигнаха. Превърнаха народа в безропотно и послушно стадо. Инглиш беше и бранник. Водеше секцията „Алпинизъм“ в тази патриотична организация. Такива ги убиваха на място“.

Фараона се увличаше в политически коментари и размишления. Аз го прекъсвах, политиката не ме интересуваше.

„Кажи бате за Мальовица, за „Триьгълника“, как стана“?

„Много се опитваха там, аз също. С Миронеца зачепкахме един летен ден. Издрусах се яко и се върнахме…Опитваха също австрийци и италианци. Беше им трудно. Нашите северни стени са много кофти, заради лишеите и мъховете. Не е чиста скала като в Алпите. Ние сме си свикнали. Най-високо пробиха Инглиш с Лaйнингер – едно франсе – джезве кокали, но катереше страхотно…Малко им оставаше да изкатерят стената, обаче започна гръмо40235628_2112710265428156_3675712288423149568_nтевична буря и стигнаха до „Кабината“ – една ниша в средата на стената. Спуснаха се на рапели. После Коце и Гоше по техните клинове бяха значително улеснени. Получи се малко като на Айгер. Хинтерщойсер отвори вратата на стената, но славата други я обраха. Само че, там много загиваха, докато при нас минахме метър. Но къде е Айгер, къде е Мальовица? Ние бяхме първолаци в сравнение с онези гиганти – англичани, немци, италианци, французи. Все пак имахме алпинизъм и преди войната. Това искам да ти кажа. После червените шебеци ни изтриха от историята. Историята се пише от победителите, не от губещите. Така е, моето момче“ – разказваше ми Фараона.
Tака се случи, че много години след войната работех в Шамони и Савойските Алпи. Запознах се с много хора – стари и млади. И от разказите на старите пак изплуваха смътните спомени за един български алпинист,  живял в района до 1947-48г. По всички описания личеше, че това е Пепи Инглиш. Щом се е опитвал на Дрю и на Верт, не виждам кой друг български катерач от епохата може да е имал познанията, техниката и куражът за Дрю…Значи не се оставил да го хванат червените /……/, както ги наричаше Фараона.

После този алпинист изчезва безследно. Тъй като е катерел сам, няма нищо чудно в това. В Алпите са изчезнали безследно хиляди хора.

Толкова за първия титан на българския алпинизъм. Впоследствие ще разберете, че и вторият – Христо Проданов, и третият – Боян Петров, загиват сами. Защо сами?! Отговорът на този въпрос е сложен и противоречив. Може би се крие в психологията на българина. Не се ангажирам с отговори.

Румен Дамянов