15.01.1945 г. – България губи Теодор Траянов…
Как?
Над края му витае сянката на неяснотата…
Официално издъхва от тумор в мозъка, но в книгата на Христо Троански “Убийствено червено”, София, 2004 г. са изнесени и други „подробности“ за арестуването му в края на 1944 г. …
„Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.
Няма документ, който да потвърждава, че поетът е “пребивавал” в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил: никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 г. Безсмислено е да се цитират неистини.
Така си отива от този свят “най-храбрият български писател”, както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на “Пантеон” е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните.
Но Теодор Траянов е “символист”, което в ушите на пролетарските литератори звучи като “фашист”, при това – живял дълги години не къде да е, а в самата Германия. Значи е и германофил. За комунистите това е достатъчна “улика”. За българските комунисти, които дори и в очите на руските си съидейници изглеждат “по-католици от папата”…
Ето накратко живота му…
Роден е на 30 ян. 1882 г. в Пазарджик, после завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899–1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект.
Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.
Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922).
След 1923 г. е отзоваван, завръща се в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София.
Член-учредител е на Македонския научен институт.
За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Утвърждава се като най-последователният български поет символист. За него символизмът е преди всичко философия. Заедно с Пейо Яворов е родоначалник на българския символизъм. Сътрудничи на много български списания.
Траянов е и изявен шахматист. Започва да се занимава с играта като ученик в Първа мъжка гимназия. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, като побеждава във всички партии.
През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.
На 13 април 1936 г. играе партия с Александър Алехин световен шампион по шахмат (1927 – 1935 г. и 1937 – 1946 г.), на сеанса му в София, която завършва наравно…
……………..
„Лежа самотен, неподвижен,
а раната струи безспир,
ни глас далечен, нито ближен,
а само облаци-покрови
висят над горестната шир: —
Ах, кой ще ме зарови!“
Асоциация „Онгъл“