Този ден бях на сесия на Общински съвет и когато се прибрах вечерта доста поизморен, и взех новата книга на Христо Христов, озаглавена „Обич”, не очаквах, че ще я прочета на един дъх до късно посред нощ.
Чел съм повечето от неговите книги и знаех, че е умел разказвач на интересни случки, а подобно на всеки добър учител – и истински психолог при разкриването на душевността на своите герои. Навярно затова онова, което ме изненада, при това приятно, бяха неговите анималистични разкази – разкази за животни, уж домашни любимци, но…
Безспорно всяка епоха и всяко общество имат и свое, твърде специфично отношение и към домашните животни, а някои от писателите, надарени с уникалната чувствителност да усещат света с душата си, го показват по един или друг начин в своите книги. Ето защо образите на животните в книгите на класиците на американската литература – които подобно на самите американци са устремени към победата на всяка цена, са много различни от образите на животните в книгите на руските класици – едновременно благородни и силни, но и същевременно – добродушни и някак си прекалено очовечени, а и от образите на животните в българската класическа литература, носещи духа на нашия народ. Какви обаче са животните в неколкото анималистични разказа на Христо Христов в неговата книга „Обич” – бездомното куче, скитащо из градския пазар, наречено Белият вълк; непрекъснато вързаното, заробено куче Роби, избягало от своето робство и отдало се на уличната свобода, но върнало се отново към синджира; старото, ничие куче Белчо; лишеното от късмет черно коте Бамката? И чиито нерадостни от човешка гледна точка животински съдби са описани от автора с огромна чисто човешка обич?
В годините на така наречения и все не свършващ наш преход започна колосално отчуждаване на нашия народ от съградената от дедите ни държава – България сякаш изостави българите и ние останахме сами за себе си, наред с това се завихри и невиждано социално разслоение, както и обезценяване на човешкия живот. А всичко това рефлектира и върху отношението към животните и най-вече – към онези от тях, които се отглеждат не с присъщите на човека користни цели, а за да бъдат просто обичани – домашните любимци. И сякаш стана някак си прекалено лесно човек да се сдобие с домашно куче или коте, но понеже животното иска и постоянна грижа – и да се освободи от него, когато му омръзне. Христо Христов е описал, при това с присъщия талант на истински писател – хуманист, орисията точно на такива оказали се излишни и затова изоставени бивши домашни любимци – хранещи се от изхвърлени боклуци и от подаяния на добри хора, с тела обсипани с белези от ненужно насилие и човешка жестокост, водещи жестока борба за оцеляване в един невероятно враждебен човешки свят и умиращи мъчително от различни по вид въздействия на своите бивши благодетели…
За животните с обич може да пише само един истински писател, а книгата на Христо Христов задължително трябва да бъде прочетена от всеки, който има или би искал да има домашен любимец.
Георги Хаджийски