Над 4000 подписа на граждани на община Самоков, поискали референдум за регионалното сметище, ще трябва да бъдат изхвърлени на същото това сметище, след като Административен съд област София реши, че въпросът на референдума е бил незаконосъобразен. Решението по административно дело № 830/2015, заведено от Инициативния комитет на референдума, задължава комитета да плати разноски от 1000 лева.
Дотук се стигна след дълга сага на граждански действия за оспорване местонахождението на регионалното депо, което според много местни хора е в опасна близост до река Искър.
Миналото лято инициативен комитет от активни граждани начело с Георги Хаджийски предприе подписка за местен референдум с въпрос: „Трябва ли да бъде променено местонахождението на площадката за „Изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ №*** с обща площ от 327 024 кв.м. в землището на град Самоков“ на общините Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман?“.
След като проверката на ГРАО елиминира повече от една четвърт от събраните подписи по критерии, за чиято неяснота и непропорционалност вече сме писали, броят валидни подписи се оказа на ръба на нужния – много удобно за Общински съвет Самоков, който трябваше на всяка цена да осуети действията срещу почти изграденото депо, усвоило солидна порция европейски фондове. Общинарите единодушно решиха, че референдум няма да има, защото въпросът е „незаконосъобразен“. Съдът изтълкува незаконосъобразността като несъответствие между регионалния характер на депото и местната компетентност на искания референдум.
Тук веднага трябва да попитаме: а как гражданите в България да решават пряко за регионални обекти? Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда регионални референдуми, а само местни и национални. Разбира се, това е само една от многото уловки и неясноти на закона за прякото участие, заради които често бива наричан „закон против прякото участие на гражданите“. Законът е достатъчно неясен, за да бъде интерпретиран в интерес на този, който го интерпретира, а това никога не са гражданите. При това законът не позволява обжалване на по-висока съдебна инстанция.
Така завършва още една история за активни българи, взели присърце проблемите на родния край и лишени от възможността да могат да решават за него пряко… История за боклук, в която единственото, което не трябва да бъде пратено на боклука, е волята на хората.
Даниела Божинова, председател на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“