Никога, ама никога няма да забравя думите на един приятел от началото на прехода, че е страшно да имаш в обкръжението си комунист. „Той е като цирей. Рано или късно ще набере, ще се пръсне и ще оплиска всичко с гной. Няма начин, иначе изходът е летален!” – така казваше старият лекар и с тъга коментираше поредното превъплащение на някой от „любимците си”.
Преди изборите на безподобния Спас Гърневски му трябваше поредната илюминация, за да демонстрира мнима активност пред съветниците на ПП Герб в Пловдив. Избра си привидно пак темата за приватизацията на панаира и едноличния му собственик Георги Гергов. С благословита на кмета Мамин Тотю бе избран за представител на общината в Борда на директорите на Международен панаир – Пловдив като на общинската сесия тържествено обеща: „Ще върна панаира на Пловдив, ще отнема дружеството от ръцете на Гергов и ще възстановя справедливостта.” Разбира се, след няколко месеца нищо, ама абсолютно нищо не е направено по това обещание, а напротив. И ми е много интересно защо медиите, които с пълнота цитираха празните думи на Гърневски тогава сега мълчат гнусливо!? Вместо да използва присъствието си в ръководството на панаира и да изиска протоколите от заседанията на Борда, присъствието в него на Корнелия Нинова и ролята и, вместо да проследи кухите увеличения на капитала в двете посоки, да погледне нелогичните апорти, Гърневски разнасяше от сутрин до вечер листове с неговите писания за „справедливост” и въобще не се мярна в Борда на директорите. Не пропускаше да се „похвали” на Герб и съветниците в ОбС за „подвизите”, които върши в тежката си борба с всемирното зло. Всичко приключи до включването му в листите за парламентарните избори и понеже Бог е милостив, дори към подлеците му подари № 11 в листата, какъвто бе и номерът на партията. И „ефекта Гърневски – 11/11” изигра своята роля. Междувременно насили с кухи и гръмограсни фрази съветниците на Герб да приемат доклад, с който да сезират Окръжна прокуратура за приватизацията на панаира. Запознах се и се консултирах с най-известните пловдивски юристи за този „доклад”. Всички до един от корифеите на правото бяха единодушни, че този доклад ще послужи на магистратите за чудесен повод да бъде отново измит имиджа на Георги Гергов и да бъде оневинен за приватизацията на панаира. „Докладът Гърневски” представлява набор от въпроси, на които да отговори прокуратурата и нито едно, ама наистина нито едно доказателство за нарушение, за порочно увеличение на капитала, за напълно производни оценки на апортите, дори не е направено най-елементарното – да се проследи порочността още при учредяването на „Пълтинтур инвест”. Нищичко такова няма, нищичко. Има въпроси за отговор, ама от кой и защо, така и не става ясно. Като син на кръчмар, който се е докопал до комунистическия РАБФАК, Спас Георгиев Гърневски – Певеца, Амфоров, Гърльо би трябвало да знае, че правосъдната система работи с факти и обстоятелства, които подлежат на доказване в един безпристрастен, обективен и справедлив съд. Задаването на въпроси е основна задача на журналистите или на селските мъдреци в кръчмата на село Марково…
И логичното се случи. В началото на лятото Окръжна прокуратура в едно категорично писмо до ОбС-Пловдив с постановление ОТКАЗА да образува досъдебно производство за приватизацията на „Международен панаир – Пловдив” АД. Не можела, не е нейна работа да отговаря на въпроси, „докладът Гърневски” е крайно неграмотен и не доказва нищо. Край. Всички са доволни: Гергов е чист като сълза, Гърневски е депутат и забравете. Журналистиката ни мълчи. КОЙ триумфира за пореден път пред очите ни и ние сме обречени да мълчим.
Пожелах да получа официален отговор за отказа на прокуратурата и написах заявление до Общинския съвет по ЗДОИ. Получих съгласие да получа отказа, НО … „след изразяване на съгласие от Окъжна прокуратура – Пловдив” и мотивите на Председателя на Общинския съвет смайват: „пазене на служебната тайна на сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата”. Значи глупостите, които е написал Спас социалиста, Гърльо, Амфоров, Певеца и т.н. са „служебна тайна, която засяга интересите на държавата”! Вярно е, че глупостите на Пловдивския общински съвет са многобройни и отличаващи се с фрапантна простотия, но тази надхвърли дори и гласуването за акциите на панаира /едната седмица ги приемат на другата ги отхвърлят/. Като не са успели да измислят друг мотив, за да станат известни мега – глупостите на Спас 11/11 са извадили аргумента „служебна тайна”. И се питам струва ли си да се унижават и общинските съветници, и председателя на ОбС, за да запазят несъществуващия авторитет на Гърльо?! Или се срамуват, че са послушали съветите му и са гласували един сигнал, който прилича на желание за интервю, нежели официален документ за далаверата Пловдивски панаир. Искаме или не, но това е записано в Решение № 5 от 10.08.2017 год. на Общински съвет – Пловдив. Унизителна история, да ставаш за смях заради един прононсиран комунист, който през целия си живот е бил слуга на някой – БКП или Иван Костов за него не е имало значение.
В тази държава така се живее. С лозунги, с декларации, с големи приказки и без нищо да се върши. Затова КОЙ?, Гергов, Ветко, Пеевски, Златев, Прокопиев, и още куп „герои на времето” ще преуспяват. Разбира се трябва да имат и такива, които им създават алиби винаги, за пред хората. Като Спас Гърневски – Певеца, Амфоров, Гърльо или вечният Бай Ганьо.
/на сн. Фланелка, която се продава по полвдивските пазари. За разлика от политици и журналисти народът не прощава на комунистите/
Христо Марков