В тези снежни дни се сетих за един уникален войник, за който са изписани томове военна литература, защото винаги снайперистите са тези, които олицетворяват волевите и психологически усилия на бойното поле. По дифиниция снайперистите са отлично обучени стрелци, които улучват мишената от невероятни разстояния, грешат рядко, а работата си са превърнали в изкуство с обучение по маскировка, инфилтрация, разузнаване, наблюдение и още куп неща, но всичко се свежда до изпълнението на поставената мисия, нещо повече – снайперистите се класират по броя на потвърдените убийства. Оказа се, че най-обилна информация предлагат руски сайтове и колкото и да не обичат да признават пораженията си, дори руснаците единодушно признават абсолютния Снайперист № 1 в историята, а това е финландецът Симо Хайюха с потвърдени 705 убийства като повечето от тях са на елитни стрелци от съветската армия. Стрелял е винаги без оптичен мерник и е постигнал всичко това за три месеца по времето на Зимната война между Русия и Финландия/ноември 1939 – март 1940 год./. В историята този човек остава завинаги като Бялата смърт – прозвище дадено му от руските войници още първите дни на войната. За сравнение следващите най-добри снайперисти са със следните постижения – втори е Иван Сидоренко с 494 потвърдени изстрела, Ервин Кьонинг е с 356, а най-добрия американски тюлен Крис Кайл е със 160. Както винаги и тук рекламата се разминава с реалността. Дълго време се споменава името на Василий Зайцев, особено в битката му с супер-снайпериста на Вермахта Ервин Кьонинг, но историческите факти говорят друго. Зайцев е на доста ниско ниво в класацията с потвърдени 287 изстрела, независимо, че САЩ направиха специален филм за него /”Враг пред портата”/. През Втората световна война дори има цели отряди от снайперисти-жени, които дълго са подготвяни за това. Само в армията на СССР те са над 2 000. Сред тях личи името на Людмила Павлюченко/1916-1974/ с 309 потвърдени изстрела. Вермахтът също подготвя специални войници, които имат за цел унищожаването на специфични цели и в историята и остават воини като Матиас Хетценхауер /345 потвърдени/ и Зеп Алербергер /257/.
И над всички блести Симо Хайюха с неговите 705 точни изстрела. Кой всъщност е той, пред който Рамбо е блед смешник.
В края на 1939 год. Сталин решава на пробва подготовката на Червената армия за агресивна и светкавична война и изпраща елитни дивизии, които на 30 ноември нападат Финландия. Започва така наречената Зимна война, защото бойните действия се водят при ужасни условия – огромни преспи от сняг, гористи местности и температури около минус 30 градуса по Целзий. И тук съветската армия се натъква на яростна съпротива от финландците. Те познават чудесно местностите и предварително са се подготвили. Малката им армия се оказва изключително подготвена и руснаците търпят огромни загуби. Още в началото се появява един съвсем обикновен, дребен и слаб финландски фермер, който дотогава е бил скромен работник – ловува и се препитава от дребно фермерство. Той е седмото от осемте деца да финландско бедно семейство. Роден е през 1905 год. в региона Карелия/днес в състава на Руската федерация/ в малко селце. На 20 години отбива военната си служба , а след нея се включва в състава на финландската гражданска гвардия. След нападението на СССР се включва още първите дни в състава на финландската армия и пожелава да воюва сам, в гората, сред снежните преспи. Високият едва 160 см. боец се облича целият в бяло/оттам идва и прозвището му „Бялата смърт”/ и е въоръжен с личното си оръжие – обикновена винтовка М-28/финландски вариант на съветската „Мосин-Наган”/, която остава негов верен другар до края. Регистрирани само няколко случая, когато той е използвал пистолет „Суоми” или автомат „Лахти” М – 26, но пак се връща при вярната си винтовка М-28. Категорично отказва да използва оптически прицел, за да запази нисък профил. Отива уверено и спокойно сякаш ще ловува лосове из финландските гори, просто изпълнява дълга си към Родината.
Скоро съветската армия започва да търпи огромни загуби и разузнаването им разкрива, че източникът, от който идват пораженията е един. Всеки ден Симо Хайюха се отдалечава от своите бойни другари и се потапя в своята малка лична война. Той е последният, който може да бъде наречен „Кралят на снайпера” – дребен, скромен и тих. Винаги намира удобна позиция за стрелба в дълбокия сняг, често се изкачва на някое дърво. Задължително дълго и упорито търси перфектната гледка към вражеските позиции. Прецизен до маниакалност прави своето укритие максимално сигурно – скупчва сняг около себе си и оставя малък процеп за наблюдение, често пъти залива пусията с вода, за да замръзне и при изстрел да не се разхвърчи сняг и да издаде местонахождението му. В устата си държи сняг, за да не го издава издишаната пара и почти винаги стреля от далечно разстояние около 400 метра, разчита само на металната мушка, защото при минус 40 градуса оптическия мерник ще се заскрежи или може да отрази слънчев лъч и да даде фатална информация на врага. По този начин дребничкият финландски фермер избива методично стотици руски воини. Неговото подразделение при река Кола е само от 32 души, но удържа позициите си срещу 4 000 руснаци. Финландците са на своя територия и условия и се бият като бели мечки в снежната пустиня. Въпреки че човешкият фактор при руснаците никога не е играел роля им прави впечатление, че губят огромно количество жива сила. Изпращат подразделение снайперисти, които да ликвидират „Бялата смърт”, но той ги избива всичките. Тогава се ражда легендата за гениалния снайперист. Руснаците изпращат цял баталион, който има за цел да локализира Симо или да го ликвидира. Дори и в този случай не изпълняват задачата си – мнозина не се връщат никога в строя. На 21.12.1939 год. Симо Хайюха успява да ликвидира 25 съветски войника и се превръща в световен феномен. Най-интересното е, че на два пъти изпращат авиация, която прави бомбен килим с надеждата на се отърват от снайпериста, но и това не дава резултат. За около 100 дни Симо Хайюха ликвидира 705 противници. И досега руските сайтове анализират феномена и опита му се изучава в специалните части по цял свят.
Но и тук има край на приказката. При поредната бомбардировка на 6 март 1940 год. Симо надига леко глава да види какво става и главата му е отнесена от гръм на снайперист със самовзривяващ се куршум, който влиза през бузата му и излиза като отнася почти половината от лицето му. Финландски войници, които са наблизо виждат сцената и успяват да измъкнат своя герой. Хирурзите на фронта правят чудеса и успяват да спасят Симо, който излиза от комата. Същия ден СССР и Финландия прекратяват войната, в която един малък, но храбър народ се опъва здраво на съветската империя и успява да покрие снежните преспи с труповете на агресора.
„Бялата смърт” за подвизите си е произведен от ефрейтор в чин младши лейтенант. Дълги години той се възстановява от нараняването, но вече се е превърнал във военна легенда. Когато го питат за броя на неговите жертви, той невъзмутимо отговаря, че просто е правил това, което се е искало от него да защити Родината си, доколкото е могъл. Още по времето на Втората световна война във военните академии се изучава опита и уменията на скромния финландски селянин, когато войната е превърнала в световна знаменитост. Какъв е бил този човек?
Масов убиец, национален герой или просто изключителен войник. Отговорът, както винаги, зависи от гледната точка.
До края на живота си Симо Хайюха живее във Финландия, продължава да ходи на лов за лосове и да развъжда кучета. Рядко разказва за военните си подвизи или когато го прави изчерпва всичко с дълга си. Умира на 1 април 2002 год. на 97 години.
Христо Марков