Пред в. „Труд“ адв. Савова дава информация за делата, свързани с царските имоти. Съдът е приел тезата й, че дворецът „Врана“ не е лична собственост на българските монарси, а е на държавата в лицето на Интендантството на цивилната листа на царя.
„Спекулативна е тезата за бездомния Сакскобургготски. Решението на съда касае правния ред, по който са му възстановени имотите. Възстановени са му като на особа, различна от всички български граждани. Всеки български гражданин, който твърдеше, че негови имоти са отнети от държавата, мина през съдебни процедури, за да докаже собствеността си. Има реституционни закони, както знаете. Г-н Сакскобурготски си взе имотите по царски. Те бяха деактувани по негова изрична заповед в периода, в който бе министър-председател. След това кметове и областни управители се втурнаха в луда надпревара да му ги възстановяват – без да почиват на законодателна основа техните актове. Да не говорим за морал“ – казва в интервю адв. Савова. „Истината е, че не държавата започна да съди г-н Саксккобургготски за имотите, а той започна да съди държавата. Това стана, след като му възстановиха двореца „Врана“, „Царска бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, но не му възстановиха стопанството „Врана“ и двореца „Кричим“. Тогава бяхме поканени – ние и други юридически екипи да дадем становище по казуса. Преглеждайки с тази цел документи от години назад, видяхме, че има законодателен пропуск в процедурата по възстановяването и че то е станало по неправомерен начин“ – припомня адвокат Савова.
Кантората „Савова & сие“, като адвокат на държавата подаде искове срещу царските наследници за дворците „Врана“, „Царска Бистрица“ и „Ситняково“. Савова води съдебния спор за горите в Рила. Други адвокати заведоха дела за ловната хижа „Саръгьол“.
„От всички доказателства, които ние събрахме и анализирахме, се установи, че имотите не са придобивани от бившите монарси в лично качество. Придобивани са със средства от държавния бюджет, от името и за сметка на държавата. И няма основание те да бъдат предавани на наследниците им. За комплекса „Врана“ има представен пред съда нотариален акт за няколко парцела, собственост на Интендантството. Съдът прие нашата теза, че Интенданството е държавна институция“ – коментира Савова.
„Дори да се приеме, че е бил лична собственост на бившите царе, решението на казуса не се променя. Защото със специален Закон за обявяване на държавна собственост от 1947 г. имотите на семействата на Фердинанд, Борис III и техните наследници са одържавени. Това е закон с еднократно действие, макар че царската рода се позовава на решение на Конституционния съд (КС) от 1998 г., с което законът от 1947 г. е обявен за противоречащ на българската конституция“ – се казва в интервюто.
„Решението на КС категорично няма значението, което някои се опитват да му придадат. Да, с него законът от 1947 г. е обявен за противоречащ на приетата през 1991 г. Конституция на България. Но това решение има само декларативен характер. То не урежда правила за реституция на одържавените имоти. Затова от него не произтичат никакви права за наследниците на короната! Г-н Сакскобургготски имаше прекрасна възможност с цялата си плеяда уважавани юристи да си уреди по законодателен път собствеността. Но той избра най-бързия и лесен начин: главният прокурор Татарчев да сезира КС, който да се произнесе, че законът от 1947 г. е противоконституционен. Такъв е, за това не спорим. Но твърдим, че решението на КС, което е подписано и от проф. Живко Сталев, създателят на нашата кантора, не произвежда реституционни последици с такава сила, каквато му придават съветниците на г-н Сакскобурготски. Самият той би трябвало да уважава българските закони, да не приема интерпретации на правото в негова угода и по тънката струна – как остава без дом. Историята помни как се възползва от положението си на премиер, за да облекчи процедурата относно имотите. Когато бе добре дошъл и посрещнат в България с надежда и вяра, г-н Сакскобургготски многократно заяви, че не идва за имотите, а да помогне на народа. Но се оказва, че в същото време, още преди дворецът „Врана“ да му е възстановен, той има подписан договор за неговия ремонт – смяна на трафопостове, инсталации и т.н. с пълното съдействие на държавата. Това означава ли, че е имал тайна договорка и не е бил искрен с народа? Кой хвърля милиони просто така за нещо, което по случайност след година става негово? Припомням тези факти от делото, понеже адвокатите на царя използват много морални категории и дават оценки за държавата.
Той 8 г. управляваше държавата самостоятелно и в коалиция и точно тогава стана възстановяването на собствеността му по царски, а не съгласно българското законодателство. Той би трябвало да насочи стрелите си към този, който го е посъветвал да стане така.
Ние споделяме идеята за специален закон – това е застъпено в нашия правен анализ. Но то е въпрос на законодателно решение“ – казва още адвокатът. „Г-н Саккобургготски претърпя вече неуспех в Страсбург. Той е писал неведнъж дотам жалби по имотните дела. Но евросъдът допусна за разглеждане само решението на НС за т.нар. мораториум върху поголовната сеч в „царските“ гори. Мораториумът беше наложен, макар ние да сезирахме ръководството на НС, че няма смисъл, защото имаме възбрани върху всички гори и дворци, които са предмет на съдебни битки. Ако България плаща, то ще е само за него. Иначе евросъдът прие, че решенията на българския съд за собствеността на имотите са законосъбразни, нямат приписваните им в жалбите грехове и не ги допусна за преразглеждане. Така че заплахите със Страсбург са удар в празно пространство“.
„По нотариален акт тези имоти са на Интендантството. Те са държавни и ако Интендантството е държавна институция и ако не е, защото през 1947 г. са одържавени. Въпрос №2: защо съдът не поиска историческа справка за кого интендантството е придобивало имотите – за държавата или за царската фамилия?
На съда са предоставени в тази връзка много доказателства – и от защитата на г-н Сакскобургготски, и от нас. Съдът обстойно се е занимал с тях“ – поясняват казуса адвокати.
Според проф. Герджиков имотът във Врана е придобиван на части от Фердинанд чрез частно лице. Волята му е била да го наследи Борис III и той има акт за давностно владение. Да, и Интендантството има нотариален акт, но неподписан от нотариус, невалиден, значи.
Адвокатите обаче поясняват, че той не е невалиден, съдът вече го е обсъдил в мотивите си.
„Не бива да разглеждаме с емоция казуса. Той е, че при възстановяването на имотите не е приложена действащата правна уредба, а е търсена вратичка в нея. Правните съветници на г-н Сакскобургготски са направили пропуск. не бива да се запълва, когато делата са в ход и има влезли в сила съдебни решения. Стигна се до парадокс – да се спира дело. Сигурно на повечето е известно, че като премиер Сакскобургготски лично си деактува комплекса „Врана“, за да стане общински, после г-н Софиянски да му възстанови двореца, а той да дари на общината парка, чиято поддръжка е огромен харч. Столичната община попада в кръга от ответници по делото „Врана“ именно заради дарението, което Симеон и сестра му Мария-Луиза са й направили. Те през 2001 г. отделят за себе си малка част от парка с основните части на двореца, а останалото „подаряват“ на общината срещу задължението да го поддържа. Нищо, че като несобственици не са имали право на никого нищо да подаряват, а още по-малко да поставят условия как да се ползва и поддържа парк. Що се отнася до двореца „Кричим“ и стопанство „Врана“, нито един от тия имоти не е предаден на държавата от царя и неговите наследници, макар да има окончателни съдебни решения.