/18.12. 1899 г.- 1994 г./
Руска Маринова е родена в Самоков в рода на възрожденския деятел и просветител Захари Круша. Семейството й било ученолюбиво и твърде ранните й прояви в изкуството, срещат подкрепата му. Започва да учи живопис на 13 години. На 18 г. е първата й изложба в София. Ученичка е на професор Стефан Иванов, комуто дължат своето творческо оформяне много представители на нашето изобразително изкуство – пише в монографията си Йонка Коцева. Портретите й издават творческа близост с човешките вълнения, улавя нюансите на състоянието и придава прилика с модела – казва за нея още Коцева.
В Художествената академия Руска Маринова избира своето амплоа в изкуството – портрета. Три месеца след завършване на Академията прави самостоятелна изложба. През 1926 г. има изложба в Прага и се представя с малък автопортрет, който е откупен от Музея в Прага.
Следващата година заминава за Париж. Първите й години в столицата на изкуството са белязани от лишения. Постепенно влиза в артсредите, изучава майсторството на пастела. 1927 г. е приета в авторитетния „Salon de Paris “.
Името й се свързва с портрета и като резултат от изучаването и запознаването с най-доброто, което е постигнато във френското изкуство в този жанр. Френската преса откликва на успехите й. Критиците оценяват способността й да владее трудната техника на пастела. Наричат я „художник на очите“. Тези отзиви я насърчават и влиза в кръгове на своите интереси, като създава портрети на известни представители на френската културна общественост. След 4 г. се връща в България и става нашумял автор на представителния салонен портрет. Рисува състоятелни хора от онова време. Постига успехи в психологическия и реалистичен портрет. Нейните женски портрети на Яна Язова, оперетната певица Анелия Шуманова, на скулптурката Васка Емануилова, на „Италианката“ и много други излъчват очарование. В портретите й няма следи на ефектно изобразяване на човешкия образ. Признат майстор е и на детски портрети. Навлиза в същността на своите модели, с пестелива графична линия създава образи с богато съдържание.
Още в Париж обиква света на театъра. Прави портрети на изевсти френски певици, с които печели слава.
Руска Маринова има богата театрална галерия – на Константин Кисимов, Марта Попова, Никола Балабанов, Христо Бръмбаров, Адриана Будевска и много други. „Благородното излъчване на Будевска, грациозното полагане на ръцете й, подсказват на зрителя, че това е жена с богато творческо минало и сложен емоционален живот“ – пишат критици.
В портретната й галерия са Стефан Караджа и Васил Левски.
Има над 2 000 портрета. „Това са срещи с хиляди умни и интересни хора“ – пише за нея авторката на монографията Йонка Коцева и споделя, че Руска е била жив събеседник, оригинална мислеща личност.
Една от майсторките на натюрморти с цветя. „Като ги гледаме, имаме усещане за аромат. Композицията на един букет в живописната картина е трудна задача. В „ Цинерарии“ има и елементи на пейзаж, в далечен план се появява късче от живота – малка градина с ниска къщичка, ниски хълмове и спокойно небе. Нейните божури с разтворена книга на масата и лула, която почива в пепелника, имат силно въздействие. В пейзажа „Есен“ от Самоков има река и вир, но тя не отъждествява есента с умората на природата“ – пише Йонка Коцева.
“Руска Маринова не е от никоя школа и от никоя категория. Тя е Руска Маринова с цялата си свежест, спонтанност, огнен поглед да твори портрети с дълбока психология. Рисунъкът е нежен и сигурен. Изкушен съм да назова Руска Маринова „художник на очите“ – толкова тя умее да вложи сила и проницание в тия широко отворени прозорци на човека!“ – Гастон Дери, 1928 г.
Източник:
Източник: Коцева, Йонка, „Руска Маринова“, монография, София, 1978 г.“
Десислава Стоянова
