Румен Христов: Стопроцентовата енергийна зависимост от Русия ни прави чинопоклонни, което може да се окаже за сметка на националния ни интерес

0000324089-article2

-Господин Христов, след двудневното посещение на руския премиер у нас започнаха отново споровете по тема „Турски поток“. Ясно е, че Москва има своите интереси, които стриктно следва. Какви обаче са българските цели и амбиции с тези разговори, с този проект?

-Основните амбиции и цели на българските граждани, на българското правителство, на българската политическа класа, е да осигури диверсификация на доставките, за да не бъдем зависими от едно място. Що се отнася до „Турски поток“, ние виждаме, че той ще пренася изцяло отново руски газ. Независимо че се опитваме да покрием изискванията на Европейския съюз за т.нар. трети енергиен проект, аз разбирам от изказванията на министъра на енергетиката, че да- това може да стане и ще се случи, като капацитетът на входа е 10%, на изхода е 20% за транзитиране на друг газ. Сега, 10% не е диверсификация, според мен и това ме притеснява. Освен това ние имаме сключен договор за транзитни такси, за транзит на руски газ, още доста трябва време трябва да мине, за да изтече този договор. След като сега България ще бъде заобиколена, ние трябва да видим имаме ли право на неустойка за това, че договорът се нарушава, от една страна; от друга страна, да видим не бихме ли могли да ползваме сегашното трасе, което излиза някъде на Дупница. Също така ако искаме да свържем нашия газопровод със Сърбия, която проявява интерес да купува от този руски газ, тъй като количеството, което ще мине, е по-голямо от това, което има нужда България, дали няма това да бъде по-евтино, отколкото да изграждаме един тръбопровод в рамките на около 480 км. Той ще струва над три милиарда лева и ще се изплати, доколкото разбирам, след повече от 20 години от транзитните такси. Освен това вие знаете, че от екологична гледна точка винаги има проблеми, той ще мине през „Натура“, да не говорим, че ще отидат около 50 000 декара плодородна земя, защото той минава през Златията и Дунавската равнина. Стоят много въпроси, на които няма отговори.

- Друг важен въпрос, например, ако се върнем 2014 година с прекратяването на „Южен поток“ и действията тогава от страна на Москва- каква е гаранцията, че сега такъв сценарий няма да се реализира?

– Няма сигурно гаранции. Вижте, никой не е казал, че с Русия не може да се работи. Въпросът е интересите на България да бъдат защитени, защото на какво сме свидетели към настоящия момент? България има една рафинерия, тя е притежание на руската компания „Лукойл“. Тази рафинерия преработва 100% руски нефт. Имаме газ, с който нашата индустрия работи. Той е 100% руски газ. И имаме един основен източник на електроенергия, каквато е атомната електроцентрала в Козлодуй, която е руска и която работи само с руско ядрено гориво. Следователно, ние сме на сто процента енергийно зависими от Русия. Не знам какво се случваше през последните 10 години с т.нар. интерконекторна връзка с Гърция, където имаме възможност в близко време да доставяме газ от други доставчици, примерно от Кипър, от Египет, от Израел и т.н. Това е възможност да кажеш на монополиста, когато той предлага цена на газа, която не ни устройва, да му кажеш: „аз имам възможност да си купя от друго място – или ми даваш цена, която ни устройва, или аз си купувам от другия газ“. Та този малък участък, доста по-малък от газопровода, който искаме да строим, не беше построен, а сега искаме да строим и то за много кратко време. Но това няма да стане. Просто няма да бъде реализиран в този срок, за който се говори. Искаме да правим много голямо трасе за транзит на руски газ през Северна България до Сърбия. Няма лошо, но дали не е възможно да ползваме старите тръби, нека да кажат експертите.

– В тази връзка можем ли да говорим за като цяло липса на последователна политика на страната ни, що се отнася до енергийните въпроси през годините назад?

– Тази зависимост ни кара да бъдем по-страхливи, по-плахи, по-чинопоклонни пред Русия. Така сме си свикнали и смятаме, че ние друга възможност нямаме и че трябва да бъдем в добри отношения с Русия. Няма лошо, нека да бъдем в добри отношения, но тези отношения да не бъдат за сметка на интереса на България.

– В крайна сметка тези и други  алтернативни пътища и предложения обсъждат ли се изобщо, стоят ли на дневен ред и могат ли те да се окажат много по-удачни за страната ни от не само финансово, а и всякакво отношение?

– Надявам се, че се обсъждат. Има толкова много експерти в тази държава, свързани с енергийната система на България и изобщо с енергетиката. Вероятно има хора, които симпатизират на Русия или пък имат някаква обвързаност с Русия, които държат за новите проекти. Но се надявам, че има честни експерти, които биха казали кое е по-добре за България и в това трябва да се вслушаме ние, политиците. Нека да видим кой е икономически по-изгодният за България вариант и да се спрем на него.

– От думите на руския премиер стана ясно и че Москва очаква една гаранция от Европейската комисия. Оттам пък категорично заявиха, че такава няма как да бъде дадена на този етап. В тази връзка, какво следва оттук нататък, какво означава това?

-България е пълноправен и лоялен член на Европейския съюз. Тя е подписала договора за присъединяване и е приела условията, при които работи този съюз. И ако условията, които ЕС налага, изискват от България да се съобразява с тях, ние трябва да се съобразим. Ние просто нямаме друг избор, освен да спазваме правилата. Подобна е и позицията по отношение на АЕЦ „Белене“. Така че когато има едни правила, които са приети от Европейския съюз и ние трябва да ги спазваме, нямаме избор и трябва да ги спазваме.

-Къде обаче стои българският национален интерес между лавирането на тези правила, спазването на правила от едната или от другата страна?

– Аз смятам, че изгодите за България от членството ни в Европейския съюз са много по-големи. Те са видими, те се усещат всеки ден. Аз нямам никакво съмнение, че изгодите наистина са много по-големи там. Между впрочем, СДС е категоричен по отношение на членството на България в Европейския съюз и НАТО. Ние смятаме, че България няма друга алтернатива, освен членството в Европейския съюз и НАТО. Да не говорим за кохезионната политика на Европейския съюз и кохезионните фондове, които влязоха в България и подпомогнаха развитието на почти всички сектори; да не говорим, че ЕС ни е основният външнотърговски партньор; да не говорим, че възможността да се пътува свободно и да се работи свободно доведе до това голяма част от българите, които нямаха към онзи определен момент работни места в България, да си ги намерят в рамките на Европейския съюз. Аз не знам български граждани да ходят да работят в Русия, може би има тук-таме, или пък български деца, ученици и студенти да учат в Русия. Всички са се насочили към Европейския съюз, направили са своя цивилизационен избор. Така че тук да се опитваме да правим някакво сравнение просто няма смисъл, тъй като ползите, интересът, всичко, което получаваме от Европейския съюз, е многократно по-голямо, отколкото от страна на Русия. Това не значи, че трябва да бъдем в обтегнати отношения с Русия. Не. При взаимноизгодно сътрудничество можем да работим с тях както всяка друга държава, с която общ интерес.

– Споменахте темата „Белене“ – въпрос, който беше обсъден при тази двудневна визита. От СДС припомнихте още веднъж категоричната си позиция по тази тема. Нека обаче обясним какво би означавало стартирането на този проект за страната ни, разбира се най-вече от финансова гледна точка?

-От финансова гледна точка би означавало натоварване на българските потребители, защото те в крайна сметка ще плащат цената на една нова атомна електроцентрала с доста. Съгласно изчисленията на НSBC – английската банка, която беше привлечена като консултант, към настоящия момент изграждането на нова централа на площадката на АЕЦ „Белене“ би струвало 10 милиарда 353 милиона евро. Това означава, че цената на един киловатчас би струвала 75 евро, което означава 150 лева. Да припомня, че цената към настоящия момент на електроенергията, която произвежда „Козлодуй“, е 54 лева, „Мариците“ произвеждат някъде към 60-70 лева, ако не се лъжа. Вижте каква огромна е разликата между това, което в момента получаваме като цени от базовите ни мощности, в сравнение с това, което бихме получили след години. Да не забравяме, че науката се развива много динамично. Да не забравяме, че бъдещето е на възобновяемите енергийни източници. И още нещо много важно – освен че тя е икономически нецелесъобразна, неизгодна, ние нямаме нужда от толкова големи мощности, просто защото наличните мощности покриват изцяло нуждите на България. Много често пъти излишния произведен електрически ток го изнасяме и то на цени по-ниски, отколкото на вътрешния пазар. Да не забравяме, че България е на първо място по енергоемкост. И вместо да правим нови мощности, които да произвеждат ток и да го продават на енергоемката ни икономика, ние трябва да мислим как да намалим разходите и да направим енергоефективна нашата икономика и нашия бит. Това е основната посока. Да не говорим, че площадката, която се обсъжда, е сеизмична. Това е според доклад на БАН, няколко пъти потвърждаван, изработен 90-те години. Да не говорим, че самите БСП са се подписали в подписката през 90-те години, заедно със Стефан Продев – тогавашния главен редактор на „Дума“, против изграждането на АЕЦ „Белене“. Що се отнася до двата реактора, които бяха закупени, нямахме избор, трябваше да ги закупим. Според СДС те биха могли да бъдат монтирани на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, която е на друга разломна плоча, която не е земетръсна, която не е опасна толкова, колкото тази на „Белене“. Към АЕЦ „Козлодуй“ имаме т.нар. подвеждаща инфраструктура, която струва може би милиард-два допълнително и която би поевтинила евентуално изграждането на тези нови два блока там.

-Добре, защо обаче не се мисли в тази посока? След като пред нас стои една алтернатива, защо не се помисли може би по-скоро към проект, от тази гледна точка? Какви са пречките или поне официалните доводи?

– Нямам идея. Аз имам чувството, че някои хора, които много настояват за „Белене“, са се заинатили – „Белене“ та „Белене“. Добре, да допуснем, че бихме могли да използваме тези реактори. Нека да ги използваме на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Да не бъдем чак толкова черногледи по отношение на всичко руско, което пристига в България, макар че имаме своите основания за резерви, а не да правим нещо, което ще излезе адски скъпо и което ще натовари бита и индустрията ни допълнително с увеличаването на цената на тока към момента, в който бъде завършена новата електроцентрала. Но, вижте, аз съм спокоен, тя няма да бъде изградена. Тя няколко пъти стартира, но няма да бъде изградена, защото това е икономически неизгоден проект. Това са мощности, които не са необходими на България и може би ще продължим да си говорим в тази посока, без да се случи окончателното. А да не говорим, че за да стартира този проект, съгласно правилата на Европейския съюз, ние трябва да стартираме отново с процедура по ОВОС, което означава загуба на време, което означава, че построяването на тази атомна електроцентрала отива във времето. С други думи, тя няма да бъде построена. И още нещо, по отношение на отработеното ядрено гориво. Къде съхраняваме отработеното ядрено гориво? Ние знаем изискванията на Европейския съюз, а те са – тези, които имат собствени атомни електроцентрали, трябва да осигурят на тяхна територия съхранението на това отработено ядрено гориво. Коя община, ми е много интересно, в България би приела изработването на хранилище за отработено ядрено гориво. Та ние не можем да убедим нашите граждани за изграждането на най-обикновена сметоплощадка или сметохранилище, камо ли за отработено ядрено гориво. Изобщо въпроси, които ни карат да си мислим, че това е една дъвка, която постоянно се разтяга, когато стане дума за руско-български отношения.

– Да, въпроси без отговор – така изглежда ситуацията. Как обаче стои нагласата на възстановяването, изграждането на такива електроцентрали в други европейски страни например?

– В Германия има отказ от ядрена енергетика. Те имат програма, до 2030 година, ако не се лъжа, цитирам по памет, те трябва да преустановят използването на атомните електроцентрали. Има държави, които имат атомни електроцентрали и ги ползват. Ново строителство – много спорадично, тук-таме. Очевидно, че бъдещето не е на ядрените електроцентрали. Проблемът с възобновяемите енергийни източници е, че енергията, произведена от тях, не може да бъде акумулирана. Но се работи и в тази посока. И аз съм убеден, че в рамките на 5-10 години ще се реши и този въпрос. Изобщо вървим към зелена енергия и енергетика.

– Иска ми се да насоча разговора ни в една друга посока –бъдещо коалиране. В медиите се появи информация, че вече водите разговори с „Демократична България“. Заговори се за едни поставени условия – условия, които на моменти прозвучаха малко като ултиматуми. Как по-скоро е правилно да бъдат квалифицирани тези разговори?

– Да, факт е, че с колегите от „Демократична България“ разговаряхме доста време, проведохме много срещи и първите официални преговори между лидерите на формациите, които влизат в „Демократична България“ и част от техните ръководства, и моя милост и колегите от националното ръководство. Аз не искам през медиите да си говорим и най-вероятно ще изчакам решението на Националния съвет, което ще бъде този петък. Ние по устав взимаме решение за коалиране на Национален съвет – това е органът ни, който управлява между две конференции, той се състои от 107 души. Повярвайте, дебатите са много сериозни, много задълбочени. Но не бива, когато става дума за преговори, да се вадят ултиматуми, ултимативни въпроси и предложения. По-скоро ми се иска да търсим нещата, които ни събират, а не нещата, които ни разделят. Аз смятам, че има неща, които биха могли да бъдат основа за едно съвместно явяване. Но, така или иначе, Националният съвет след като изслуша въпросите, които обсъдихме на тези първи преговори, те бяха доста сериозни, доста задълбочени, доста време мина в хода на обсъждането им – повече от 4 часа, ще кажем посоката, по която ще се развива СДС. Като говоря конкретно за евровота, разбира се.

-Ще изчакаме, разбира се, решенията след петък през тази седмица. Друго обаче е добре да изговорим – знаем, предложение имаше и от „Воля“, но поради идеологични различия то бързо беше отхвърлено. Може би в този конкретен случай различията няма да бъдат от това естество?

-Според мен най-важното е първо да изберем представител на автентичната десница, да имаме представител в Европарламента и той да бъде в групата на ЕНП. За мен най-важното е ние да оползотворим по най-рационалния начин гласовете, които са за ЕНП, защото Европа е пред предизвикателството да продължи във вида, в който беше основана от Шуман, Конрад Аденауер и да бъде реформирана. Да, тя има нужда от реформи, ние имаме своите забележки по начина, по който се ръководи и функционира ЕС. Но преди да започнем да говорим за реформи, ние трябва да го съхраним във вида, в който беше създаден. И затова аз смятам, че всеки глас на гражданин, на избирател, на симпатизант, който държи на десницата и държи на ЕНП, трябва да бъде максимално оползотворен. Това до голяма степен важи и за формации като ПЕС, социалистите, левицата, които са наш основен опонент, важи и за АЛДЕ, защото за мен системните партии трябва да имат солидно присъствие в следващия Европарламент, за сметка на евроскептиците, за сметка на крайните националисти, за сметка на крайнодесните, за сметка на крайнолевите. Така че за мен задача номер едно е как да избираме повече или поне запазваме досегашния брой на нашите депутати, които ще бъдат в групата на ЕНП, и по какъв начин даваме сигнал към Европейския съюз и към нашите приятели от ЕНП за сериозността на българската десница като цяло.

 

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА