Румен Христов: Комунизмът не си е отишъл, сблъсъкът продължава да бъде между лявото и дясното

0000324089-article2

 

За 30 г. в десницата остана огорчението, че беше наказана жестоко и не й се даде шанс да продължи реформите си  

ЕС трябва да се стреми към федерализъм, защото в противен случай ни чака сепаратизъм,  казва пред Faktor.bg лидерът на СДС

- Господин Христов, 30 години след създаването на СДС как бихте формулирали нейната историческа роля за българския преход?

– Съюзът на демократичните сили е партията, която промени България. Извършеното от СДС е изключително важно за онова, което постигна България през всичките тези 30 години. Да не забравяме, че формацията успя да свърши всичките тези неща само за около пет години и половина управление за целия демократичен период – година и половина при министър-председателя Филип Димитров и четири години при управлението на правителството на Иван Костов. СДС постави основите за демократизирането на България, за изпълняването на критериите на НАТО и ЕС за членството ни. Освен това успя да намери решения на кризите, наследени от Андрей Луканов и Жан Виденов. Мисля, че рано или късно всичко това ще бъде отчетено от българското общество.

- Какво предопредели възхода, но и падението на класическото дясно в България?

– Първият СДС, който беше учреден на 7-и декември 1989 г., беше конгломерат от формации, включително и от такива, които бяха близо до левицата и до алтернативната социалистическа партия като БСДП, оглавявана от Петър Дертлиев. Тогава се осъществи съюз на антистатуквото. Първата и най-важна задача на съюза беше да детронира тоталитарната политическа система и да се премине към демокрация. В по-късен етап СДС имаше други цели – покриване на критериите за членство в ЕС и НАТО. Имайки предвид, че основният ни конкурент е БСП, която стои в ляво и сега, и тогава, беше нормално да заемем дясното пространство, което и сега отстояваме. СДС към момента е единственият и най-яркият представител на автентичната десница. Да, нашите гласоподаватели са по-малко, но те са с ясен десен профил и са категорично ориентирани към западните ценности на ЕС и на НАТО. Те се разграничават от завои към Изток и към Евразийския съюз, за който някои мечтаят, но това не е нашият път. Целите, които СДС си е поставил сега, е влизане в Еврозоната, защото това е изключително важно за икономиката и за благосъстоянието на българските граждани. На второ място, страната ни трябва да бъде приета в Шенген, а във вътрешно политически план – достигане на доходите до тези на средноевропейските сили. Искам да подчертая, че става въпрос за десен подход за увеличаване на доходите чрез икономически растеж и на брутния вътрешен продукт, а не чрез харчене, както предлагат в алтернативния си бюджет социалистите всяка година. Т.е., да трупаме национални блага, които след това да се разпределят между фирмите и българските граждани.

- Кой е най-големият провал за СДС през тези 30 години?

– СДС натрупа опит. Имаше и възход, и разочарование със свиване на електоралната подкрепа. Най-пагубното в историята на партията е разделението, роенето и напускането на други формации, които значително отслабиха ролята на партията.

- Виждате ли обединение в дясното пространство в обозримо бъдеще? 

– Обединението трябва да се случи на принципна и на идеологическа основа. Ако говорим например за коалицията „Демократична България“, аз силно се съмнявам в десните й възгледи и политики, които предлага. Въпросът за постигането на партньорство и коалиция е свързан с взаимно съгласие и от двете страни. То няма да стане само с призиви от едните или от другите. На този етап аз не виждам особено желание за обединяване на усилията. Може би затова в тази посока потърсихме партньорство с най-голямата българска партията, която е член на ЕНП, а именно ГЕРБ. Съвсем нормално е най-старата и най-голямата български формации в ЕНП да потърсят сътрудничество. За мен сблъсъкът продължава да бъде между лявото и дясното политическо пространство. Левицата в европейски и световен мащаб не е алтернатива, още повече, що се отнася до нереформираната Българска социалистическа (комунистическа) партия. Имайки предвид опитите на БСП отново да посегне към властта, аз смятам, че от десницата сме длъжни да обединим усилията си, да съберем симпатизантите си, защото България има нужда от дясно управление, което е креативно и движи икономиката напред. Днес СДС, ГЕРБ и другите десни партии трябва да обединим сили, за да спрем похода на БСП отново към властта. В известен смисъл в СДС имаме разочарование. Не мога да си отговоря на въпроса – как партията, която доведе страната ни до две кризи, получи възможност от избирателите да управлява още два пъти с кабинетите на премиерите Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Нека да си спомним само, че същата тази партия с премиер Жан Виденов беше на косъм да доведе държавата до гражданска война. СДС, която направи най-много реформи в този тежък преходен период, беше наказана най-тежко и не получи шанс отново да управлява страната.

- Давахте ли си сметка, че реформите, които правихте тогава, ще ви донесат толкова негативи след това?

– Извършвайки тези реформи, си давахме ясна сметка, че те са непопулярни. Но ние не сме мислили за втори мандат и дали ще управляваме България отново, а за това – какво е необходимо да се направи, за да се покрият изискванията на НАТО и на ЕС. Основното изискване на Европейския съюз например беше да имаме работеща пазарна икономика. Очевидно е, че с държавни предприятия това няма как да се случи. Именно от тази гледна точка ние направихме и приватизацията, която сигурно можеше да се случи и по-добре. Не трябва да забравяме, че към онзи момент държавните предприятия трупаха ежедневно стотици хиляди и милиони дългове. Ставаше въпрос за една остаряла база, бълваща продукция, която нямаше къде да се продава. Да не забравяме, че благодарение на СДС беше върната земята на над 2,5 млн. собственици. Тя днес струва 50 млрд. лв. Освен това, беше възстановена на 500 000 души едра градска собственост. Т.е., говорим за това, че общо 3 млн. граждани са получили историческа справедливост. Ние върнахме земята на хората, не защото сме искали да гласуват за нас, а за да възстановим една историческа справедливост. У нас остана огорчение, че бяхме наказани така жестоко и не ни беше даден шанс да управляваме и да продължим с реформите. Що се отнася до партньорството ни с ГЕРБ, ние сме две самостоятелни формации и всяка има свои политически разбирания. ГЕРБ е широка, по-голяма, в известен смисъл „народняшка“ партия с избиратели, които са по-центристки настроени. Докато СДС е категорично дясна формация, която иска да се провеждат по-ускорено реформи, а икономиката да бъде освободена от опекунството на държавата, доколкото е възможно. За първа година ние имаме балансиран бюджет и намаляване на преразпределителната роля на държавата с около 1%, което е изключително важно. Тук трябва обаче да спомена и поредното увеличение на бюджета за здравеопазване, което догодина ще е с 500 млн. лв. Това се прави през последните години, но не виждаме доволни пациенти, медицински сестри или лекари, защото липсват реформи, които трябва да бъдат направени от десницата.

- Неосъществената лустрация и декомунизация тежат ли ви като грях към гражданите?

– Преди разцеплението на СДС ние трябваше да извършим тази лустрация, която е изключително важна, но за съжаление това не се случи. Лидерите на партията в периодите, в които управляваха, наистина бяха визионери и мислеха за бъдещето на България, но пропуснаха, за разлика от голяма част от източноевропейските страни, да осъществят този процес. В момента хора, съпричастни към бившите комунистически служби продължават да имат сериозно влияние в държавата.

- Каква е основополагащата идеология и роля на днешното СДС, кои са червените линии, които не бива и няма да бъдат преминати?

– По никакъв начин няма да допуснем олевяване на икономиката, както и някакви опити за завои към Изтока. Връщането на страната ни към демократичните западни страни за нас беше изключително важен процес. Нека припомня, че по времето на СДС беше постигнато съгласие за падане на визите и днес българите пътуват, работят и учат свободно в Европа. Има още какво да се свърши, особено по отношение на Еврозоната и на Шенген. Наскоро бяхме на конгрес на ЕНП, където чухме посланията и на Урсула фон дер Лайен, и на Ангела Меркел. Мисля, че десницата е призвана да изведе Европейския съюз до ново ниво.

- Консерватизмът или либералните идеи са бъдещето на десните партии у нас? 

– СДС е подчертано дясно-консервативна формация. Това го пише и в нашия устав. Ние сме от семейството на Християндемократическите формации и затова сме най-старата партия, която е член на ЕНП. Не виждам бъдеще в либералните идеи в този смисъл, който влага френският президент Еманюел Макрон, например. Това, което беше постигнато от християндемократите и особено от по-консервативната част на десницата, ще продължи да доминира, което е добре за Европа и за България.

- Как оценявате все по-често тиражираната идея, включително и от политици, определящи се като десни, че антикомунизмът е мъртъв, че дясното и лявото вече не са определящи в политиката?

– За съжаление комунизмът в България не е мъртъв. Все още има носталгия, която много често се демонстрира в медии и в изказвания на политици. Давам ви за пример г-жа Корнелия Нинова, която заяви, че демокрацията ни е отнела много. Напротив – комунизмът ни отне много и не бива да забравяме това, което е сторил. От СДС почитаме всяка година всички дати, свързани със съпротивата, която е оказана в България срещу тоталитарния режим. Не е вярно, че страната ни няма своето движение срещу комунизма. Първото организирано движение в Европа е това на горяните, пред което дълбоко се прекланям. Всички дати и събития от този режим трябва да влязат в учебниците по история и да не живеем с мисълта, че комунизмът си е отишъл, както Васко Кръпката пее в една емблематична за прехода песен. Искам да благодаря и на всички творци, които ни помогнаха през годините. Трябва да бъдем много бдителни. Слава, Богу, тези събития и дати от комунизма започнаха малко по малко да навлизат в учебниците по история, защото младото поколение трябва да знае какво точно е било, за да не се върнем никога към тези мрачни за България години.

- Все още обаче има формации, които обслужват руските интереси и се опитват да спъват страната ни към европейско развитие. Каква е крайната цел на тези партии? 

– Много е странно, че хората в тези партии много харесват Русия, но децата им не учат там, а на Запад. Те не ходят на почивка там, а отново в Западна Европа. Дълбоко в себе си аз харесвам руската култура и постиженията на композиторите и писатели, но не понасям имперските им амбиции, които са съпътствали страната ни още от освобождаването ни от Турско робство. България е самостоятелна държава, която е член на ЕС и има право да се развива така, както намери за добре. От тази гледна точка, опитите за диверсификация на природен газ, които малко се забавиха, трябва час по-скоро да приключат, за да имаме възможност да получаваме гориво и от други доставчици, а не да сме зависими от Москва. Смятам, че ориентацията на страната ни в правилната посока е направена не само от политиците, а и от гражданите.

- Как виждате бъдещето на десните идеи и партии в Европа, могат ли да се противопоставят на десния популизъм и национализмите?

– Виждаме какво се случва с „Алтернатива за Германия“ и с успехите на г-жа Марин льо Пен във Франция. Тази крайно дясна вълна, която се надига, трябва да бъде забавена. Затова важна роля имат класическите десни консервативни партии, които са по-толерантни и по-чувствителни към процесите, които се случват. Това е и голямата историческа роля на Европейската народна партия – да възвърне водещата си роля в дясно и да не позволи на този популизъм да се развива. От СДС смятаме, че в ЕС трябва да има все повече обединяване на усилия по отношение на обща отбранителна платформа и засилване на интеграционните процеси. Важно е да се стремим към федерализация, защото ако няма федерализъм в съюза, ще има сепаратизъм. ЕС може да работи за обща външна, отбранителна и финансова политика, запазвайки спецификата и характера на отделните държави.

Интервю на Васил Василев