Хобито за всеки е различно. За Тодор Ненчев тръпката е от колите и моторите. “Трябва да си пинал бензин. Това е мания, която може да ти разкаже играта” – признават спецове.
Тодор не продава колите си, колекционира ги. Като всяко хоби и това носи доста сложни ситуации. Като почнеш от дилемата дали да продадеш колата, та стигнеш до проблема къде да ги съхраняваш. А направените от него коли наистина не може да стоят навън, на открито, особено през зимата. Всеизвестно е какво прави влагата и водата.
Ретроавтомобилите са любопитна гледка и в България, но ситуацията с пазара им е коренно различна от тази в западните страни и Америка. Малко са хората, които може да си позволят хобито. Трябват умения да ремонтираш, да даваш добър външен вид, да ползваш подходящо помещение за сервиз, като тези например от предаванията за едни маниаци, които правят от таратайките автобижута – по всички показатели – външен вид и качество на поправките.
Според Тодор в България ретроколите невинаги се правят както трябва. “Така трябва да се направи, че да не се пипа поне десет години” – обяснява той. Първата му кола е от 50-та година – “Рено” 4СV. Почнало се преди 15 години. Споделя също мнението на много хора от бранша, които казват, че на мнозина им се иска ретрокола, но не им се дават пари. “Такива коли се правят за колекция” – отсича Тодор. Сред возилата релаксира, дори да е работил 10 часа по тях. В автоцарството на Тодор по пътя за Боровец се отбиват много хора, защото им е интересно да видят екземплярите му, а и да си поговорят с него, в Самоков е знайно, че го бива и като майстор.
“Всеки мъж е запален по старите коли. Но при някои е страст – на едни е да събират марки, на жените едно време беше да плетат и т.н.” – обяснява Тодор Ненчев. Хобито му не е по наследство, баща му имал интереси, но не баш като него. Иначе е бивш офицер, който по образование е технически грамотен. Синовете му също се интересуват, но не им е страст автозаниманието. Хобито му не пречи на семейството.
Има си принципи. Взима, първо, интересни коли и стари, но не взима всичко, само екзотичното. Сред колекцията му е москвич от 1971-ва година. Каран е, но е като нов, собственикът му го държал само в гараж, не го давал на друг. “На мен чадър не даваше, но колата не я изкарваше” – оплакала се на майтап жената на собственика на возилото.
Пазарът в България не върви много, а в чужбина е трудно, защото ако на единия търг не се продада, до следващия трябва някъде да престои. “За да направиш нещо хубаво, трябва бавно да го правиш, освен това не може всеки да се занимава с всичко по една кола” – категоричен е Тодор.
Сред най-атрактивните в колекцията му е “Мерцедес” Н 130 от 34-та година. Като него има само 2 000 бройки в целия свят. Кадилакът е хит и също събира очите, както и кокетната “Ифа” F 9 от 52-ра година.
Наблюдението на Ненчев е, че като цяло българите карат коли с лошо качество. Мислел да прекратява с колекцията, но наскоро прибавил към нея мотор. “Какво да ти кажа – хоби” – изчерпателен е той. А по колите и моторите има работа за два живота. “…но има неща, за които трябва трета ръка, и то като хората. Всяка кола има някакъв дефект. Аз знам да избирам, но не знам да продавам, по марките на колите знам дефектите. Тези, които имат опит, знаят на коя кола какъв ще е дефектът. Това хоби в чужбина наистина е хоби. В Швейцария в събота и неделя с такива коли се правят семейните разходки, за удоволствие се излиза с колата” – споделя Ненчев.
За да е в крак с новите тенденции на ретроавтомобилите, Ненчев членува в клубове и посещава изложения в страната и извън нея.
А според автоманиаците и за най-прекрасния автомобил с ужас в един момент може да се установи, че всичко най-прекрасно на този свят е или неикономично, или неекологично, или не се побира в гаража. Какво да се каже повече – мания!
Десислава Стоянова