Реставрацията на параклиса „Свети Дух” край Драгушиново

20190616_120105

 

(Опит за репортаж от първо лице)

 

Идеята за реставрация

Въпреки, че си спомнях добре този параклис и неговото уникално местонахождение още от детските си години, а посещенията по различни поводи да са предизвиквали винаги някаква особена трепет в съзнанието ми, може би поради откъсването от родния край за продължителен период от време – казарма, следване в няколко ВУЗ-а, работа в други населени места, бях позабравил за неговото съществуване. Едва някъде към 2008/2009 г., когато започнах работа върху етнографския сборник „Драгушиново или за шепота на преданията”, посетих отново местността „Дабето”, където се намира параклисът и видях резултатите от безспорно похвален, макар и твърде неумел опит за ремонт на сградата – беше унищожена абсидата, върху дебелата над метър старинна суха каменна зидария на стените имаше надзид от тухли, керемиди и други подръчни материали, автентичният покрив от дървени греди и турски керемиди бе подменен с бетонна конструкция, за прозорче беше сложено някакво може би автомобилно стъкло, а вътре бе пълно с всевъзможни вещи, навярно целящи да покажат проявления на някаква доста странна вяра – в повечето случаи – отклоняваща се доста от православните християнски канони.

Вече знаех, че по тези места са намирани римски монети от втори – трети век след Христа, както и различни други предмети от бита и керамика с макар и неустановена датировка, а също и че според предания до тук е стигала водата от „Корубата” – огромен акведукт, дълъг над 15 километра и започвал от р. Мусаленска Бистрица край Боровец. Знаех също така, че само до преди около 170 г., когато все още жителите на Драгушиново и околността са се занимавали с рударство и железодобив, ежегодно са чествали с голяма почит празника Свети Дух, защото той бил смятан за покровител на рударите, както и на Българската православна църква. Тук, около параклиса, много семейства и родове на хора, преживяли тежки болести и изпитания, са давали курбани на празника Свети Дух.

През 2018 г. бе взето решение да бъде възобновен православният християнски празник Свети Дух край едноименния параклис, като бъде учредена и награда „Бял гълъб”, която да бъде връчвана за принос към духовното развитие на село Драгушиново. По време на празника бе разяснена необходимостта от канонична реставрация на параклиса и започна набирането на средства.

 

Параклисът като религиозен символ

В превод от гръцки думата „параклис” означава „за църква” или „утешение”, а самият параклис обикновено е малък християнски храм за преклонение или за частично богослужение. Параклисът е място за молитва и преклонение на вярващите християни, към него почти винаги няма свещеник и затова литургиите и християнските тайнства не се извършват редовно.

Параклисът „Свети Дух” се обслужва от свещеника на църквата „Свети Теодор Тирон” в Драгушиново.

 

Реставрацията

Винаги е много по-трудно да се поправи нещо, отколкото да се направи нещо ново, просто защото когато се прави нещо ново, човек работи по план, който разбира и следва логиката на своите мисли, а когато бива реставрирано нещо, трябва да бъдат разгадавани твърде неясни планове, помисли, действия на другите. И понеже в сградата на параклиса личаха следите от няколко строителни етапа, не само беше доста трудно да се отгатне какъв е бил първоначалният вид на сградата, но и да се следва някакъв ясен реставраторски план. В крайна сметка решихме да се придържаме към каноните на църковната архитектура, като се опитваме да съхраняваме преимуществено най-старите строителни елементи, да щадим останалите и най-вече – ландшафта.

През месец април 2019 г., в изпълнение на предварително замисления план, след като отчетохме обстоятелството, че набраните около 1100 лв. са твърде малко, но разчитайки на Божията воля, започнахме реставрацията.

Процесът на самата реставрация премина през няколко основни етапа:

– Запознаване на експерти от местния музей в Самоков с историческия обект. С оглед превенция на евентуални разрушения на исторически ценности, поканих директора на музея в Самоков да огледа терена около параклиса и самия параклис. След доста увещания един ден го взех с моята кола от Самоков и го отведох. Пътьом той каза, че бил чел моята книга за Драгушиново, което разбира се – независимо дали беше факт или не, ми достави немалка радост, защото напоследък с тези социални мрежи и интернет комай всички станаха писатели и е изключително трудно да се намери и поне един читател.

По време на огледа припомних на директора на музея за намираните наоколо археологични и нумизматични артефакти, показах му остатъците от сухата зидария, обърнах внимание на разположението на мегалитите и поясних, че теренът е добре разработен и винаги се е използвал за селскостопански дейности, а уникалното местоположение по всяка вероятност е привличало през вековете много иманяри, които напоследък ползват и завидна техника във вид на металотърсачи и затова не трябва да имаме някакви особени надежди за отриване на неоткрити съкровища. Той ми каза, че наблизо – при изкопните дейности на газопровода към Гърция, са намирани върхове на (според него) аварски стрели и керамика и изрази предположението, че параклисът е издигнат върху руините на древно тракийско светилище, което потвърждаваше моята теза в книгата за Драгушиново. Пожела да присъства задължително на изкопните работи.

В крайна сметка, когато започнахме, се оказа ангажиран с изложба в Цари мали град, но пък и ние – може би защото работехме доста внимателно и не ровихме на самия елипсовиден връх около параклиса, не намерихме нито имане, нито древен град, а само пластмасови, найлонови, стъклени, метални и всякакви други боклуци от последния век, които грижливо събрахме и отнесохме в контейнерите на Драгушиново.

– Намиране на майстори – реставратори. При все, че през последните десетилетия все повече и повече хора се препитават със строителство, се оказа че няма достатъчно квалифицирани или просто – мотивирани специалисти, които да се заемат с реставрацията. Водихме майстори от къде ли не, те оглеждаха обекта, коментираха, даваха съвети и си тръгваха. В крайна сметка се намериха строители от самото село Драгушиново, които успяха да изпълнят нашите изисквания, влагайки и собствено творчество и майсторлък.

– Доставка на строителни материали. Понеже параклисът се намира на около три километра от Драгушиново на планински връх на 1050 м надморска височина, без да има подходящ път до него, се оказа доста трудно да бъдат доставени необходимите строителни материали и съоръжения. Наред с това идеята да бъдат ползвани материали, които се доближават максимално до оригиналните, създаде доста допълнителни трудности за тяхното намиране и доставка. В крайна сметка успяхме да намерим и доставим дялани гранитни камъни за зида на абсидата, както и гранитни плочи, с които облицовахме тухления надзид.

– Изпълнение на строително – ремонтните реставрационни дейности. Започнахме с подравняване на терена и изкореняване на храстите, които бяха обрасли навсякъде около върха. После направихме покрива, абсидата, облицовахме тухления надзид, измазахме и шпакловахме вътрешната част на параклиса, сложихме прозорец, нов иконостас, икони, кръст, като покрихме пода с бигор.

В хода на реставрацията младежи доставиха огромно десет метрово елово дърво, от което направихме кръст, на който бе монтирано енергоспестяващо диодно осветление, захранвано от фотоволтаична система. Направихме и красива дървена беседка, както и иззидахме пещ – барбекю и огнища за любимия по нашия край деликатес, наричан чушка – пръжка. Впечатляващо е, че се работеше до към 23 часа, с ентусиазъм, воля и дух. За около месец беше направено всичко, което бяхме предвидили.

 

Празникът Свети Дух

За празника дойдоха много хора – някои от любопитство, други за да похапнат от хубавия курбан, а навярно имаше и такива, които просто искаха да почетат възобновената християнска традиция.

Беше отслужено богослужение, посветено на празника, беше направен водосвет, беше осветен новоизди20190616_120200гнатият кръст и обновеният параклис. По традиция читалище Драгушиново връчи наградата „Бял гълъб” за принос към Драгушиново. Беше истински празник.

 

Какво още може да се направи?

Безспорно беше създадено едно чудесно място до Драгушиново, което съчетава красотата на уникалната природа в най-западната част на Средна гора с историята, религията, културата, човешкото присъствие. В последствие би могла да се сложи малка камбана, да се изографиса параклисът, да се намери вода и направи водопровод, а отделните родове от Драгушиново да направят навеси и беседки. И понеже Свети Дух е бил покровител на рударите и железарите, а Драгушиново е било един от центровете на тази дейност по нашите земи, би могъл да бъде изграден и един цялостен исторически комплекс, посветен на този забравен занаят…

Георги Хаджийски, кмет на село Драгушиново

бел.ред. Георги Хаджийски е автор на книги, краевед и изследовател на социални процеси