Както писа сайтът „Самоков инфо“, през месец февруари бе дадено началото на проект в Сарафската къща. Уредникът Марияна Лобутова посрещна участниците и гостите и поясни значението и целите му. Той е иницииран от Национален дариелски фонд „13 века България“ – „Сарафска къща“, Самоков. Проектът „ПРИЗНАТИТЕ НЕПОЗНАТИ САМОКОВЦИ“ цели да обхване образователните институции в региона. „Проектът е отворен за всички училища в града“ – казва Марияна Лбутова – уредник в „Сарафската къща“.
Целта е опознаване на малко познати или не достатъчно известни наши съграждани, получили национално и международно признание.
Първият етап на проекта е насочен е към ученици от средните училища в община Самоков и по него се проведе среща в „Сарафската къща“ с общественици и интелектуалци.
Една от разработките за представяне на личности е изготвена от филолога Красимир Димитров, който е учител в Професионална гимназия по туризъм. Тя бе предоставена за публикуване в сайта „Самоков инфо“, който е партньор по проекта.
Христодул Костович Хаджи Сичан Николов
За да представя тази уникална личност, ще направя една кратка ретроспекция и ще ви върна във времето, в което е живял.
Преди това нека си припомним значението на термина „Ренесан“. Преведен от френски, означава „ново раждане“. Заражда се в Италия през 19 век и продължава в Европа до 18 век. Именно този период е еквивалент на Българското възраждане, в което твори и нашата призната, но в същото време, непозната личност.
В списание “Прозорец”, от статията на Манол Манолов, черпим информация за живота му. Авторът сравнява тази универсална личност с родоначалника на Българското възраждане Паисий Хилендарски. Със своята „История“ той създава програма за националното просветителско движение на българския род, която нашият герой следва и дообогатява.
Ще си позволя да разтълкувам неговото име.
То е екзотично и се среща много рядко. В него присъства окончанието “ич”, което се свързва със сръбските, полските и руски имена. В онова време българите са именували децата си с дълги имена, защото са смятали, че това е невидима защита, която ще ги предпази.
В нашия извор са представени шестнадесет факта, които изграждат представата за универсалната личност на Христодул.
От прочетеното разбираме, че е просветител, книжовник, религиозен проповедник, педагог и патриот. Издава няколко книги, сред тях по-известна е “Мясецослов”. Тя е най-малката по обем, в нея са описани особеностите на определени месеци.
Благодарение на творчеството си е определен и като енциклопедист. Съвсем смело можем да го причислим и към групата на историците. Допреди създаването на „Славянобългарската история“, самоковецът е бил живата нишка, която е отразявала българския живот.
За първи път той разделя диалектите на Източен и Западен, или както са известни сред нас, “мек” и “твърд”(хляб и хлеб) .
През 19 век превежда Библията и в самоковските църкви започва да се проповядва на български език.
Другият значим факт, който доизгражда характеристиката на Христодул Костович е полемистичното му слово. Негови събесеници са били губернаторът на Източна Румелея, Кръствич, както и първият български министър, Бурмов.
Последният факт, поради който избрах да представя тази личност и да я припозная със себе си и това, което изучавам в момента е, че той е първият български пътешественик и турист, сатартирал своите пътувания наравно с тези в Англия.
Красимир Димитров
бел.ред.За личността на Христодул Костович ще разкажем и в други публикации, изготвени от хора, които професионално се занимават с литература и история.