Всеки ден на отиване и връщане от училище през далечните 1967 – 1970 години с удивление наблюдавах изграждането на стената и праговете на корекцията на река Искър в чертите на града.
Тогава се изграждаше сектора между мостовете на сегашните бул. “Македония” и на ул. “Търговска”. Нито за ден работата на войниците, командирите им и другия волнонаемен състав на самоковското поделение на Строителни войски не спираше. Стената със солидни основи и укрепващите я прагове напредваше на север с всеки изминат месец. Особено през най-студените зимни дни освен като подвиг, по никакъв друг начин не може да се охарактеризира работата на съзидателите на това скъпоструващо и толкова важно за града ни съоръжение. При изключително ниски минусови температури и леден вятър се копаеха основи доста под кота нула и непрекъснато извираща вода, отбиваше се реката, правеха се укрепителни съоръжения, сковаваше се кофраж и какво ли още не.
Да, именно подвиг в такива дни извършваха доблестните строители с пагони.
Всички граждани, включително и връстниците ми тогава малки деца, помнеха страшните поражения, които реката нанесе при последното голямо наводнение: разлив и мощно течение достигащо до къщите на сегашния бул. “Искър”, застрашаващо със задръстване и разрушаване на двата моста на ул. “Македония” и следващия, което наложи военните да хвърлят гранати, за да се раздробяват влачените от водата цели дървета, храсти, клони, да се ускори оттока и да се спасят трите моста; цели домове заедно с цялата покъщнина на цигански семейства от седми квартал бяха пометени от водната стихия и много други. На фона на тези страховити спомени всички се радваха на предпазната стена и виждайки с колко самоотвержен труд се изгражда не криеха възхищението си от героичния труд на работещите на нея.
След завършването на всеки сектор булдозерите заравняваха пространствата между праговете до ниво праг. Това е важен и задължителен елемент конструкцията на корекцията, а освен това е гаранция за максимален отток при високите пролетни води.
Постепенно в горната част на града коригираното речно корито се покри с хубава речна растителност и малки и големи с удоволствие през лятото прекарваха голяма част от свободното си време край родната река. Едни се къпеха, други ловяха риба, приятелски компании се веселяха и черпеха край огън, на който се приготвяха традиционни специалитети. Полагаха се необходимите грижи за подравняване на наносните отложения и за изрязване на опасната за корекцията растителност.
Минаха години …..
Докато проектанти, техници, споменатите строители с пагони и всички други виновници, за да я има корекцията на реката, даваха всичко от себе си и я съградиха, някои наши сънародници, сънароднички, съграждани и съгражданки не са си губили времето и са градили ценностната си система малко по-иначе – категорично, безапелационно поставяйки личните си интереси пред обществените, без подбор на средства и без оглед на последствията за народ, град, Родина. И когато тяхното време дойде след последната “светла” дата през 1989г., наред с грабежа на значителна част от националното богатство те протегнаха ненаситни лапи и към нашата река – съсипаха конструкцията на корекцията на Искъра, извличайки стотици хиляди кубически метра баластра от междупраговите пространства.
Всичко това стана “законно”. Както в повечето подобни случаи компетентните институции на неолибералната ни държава за всяка прищявка на грабителите на съвременна България услужливо създаваха подходящи законови и нормативни документи или четяха и тълкуваха такива като дявола евангелието така, че набелязаната плячка гарантирано да попадне в ръцете на авторите на едно или друго “инвестиционно предложение”, колкото и то да противоречи на обществения интерес. Така стана и в нашия конкретен случай – чрез поредица разрешителни на името на фирмата на един наш почетен съгражданин за извличане на липсващи, но нарочени като хипотетично вредни и безкрайно опасни за стената и праговете наносни отложения от безценна баластра.
Въпреки многото протести, сигнали на гражданството и телевизионни предавания, Басейновата дирекция и ресорното министерство продължаваха да сервилничат и да оправдават престъпното си бездействие с уж микроскопичните си възможности за контрол над безчинстващите в този участък на речното корито титуляри на разрешителните или техни фирми подизпълнители.
Местните управленци не оставаха по-назад. Бившият кмет Ангел Николов в една своя писмена изцепка стигна дотам, че препоръчваше в нарочно писмо на органа, който трябваше да издаде поредното разрешително, така да стори това, че да може да се прескочи задължителна законова процедура. Председателката на общинския съвет по това време Лили Янкова, демонстрирайки задълбочени познания по речно дело, убеждавайки нас притесняващите се за състоянието на реката и защитните й съоръжения, че реката само за нула време щяла да попълни всички извлечени хиляди кубици. Само дето не уточни за колко века ще стане това, ако въобще е възможно.
В края на краищата, това от което трезво разсъждаващите граждани се опасявахме, започна скоро да се случва, продължава до наши дни, а ще продължава и занапред. Подкопаните много под основите прагове (често и отпред, и отзад) започнаха да се сриват под напора на течението. Съвсем марка част от тях, като за отбиване на номер, не дотам ясно с чии средства, бяха поприкърпени или заместени с някакви бутафорни бетонни конструкции нямащи нищо общо с тези изградени по проекта за корекцията със здраво захванати един към друг масивни дялани камъни на горния ред, над който минава водния пласт.
Поредния пример всеки гражданин, минаващ по моста на бул. “Македония” може да види на броени метри нагоре по течението, малко под специалната тераса на речната зона измайсторена за наблюдение на обезобразеното корито на реката, обрасло и с “традиционна” блатна растителност папур. Преди няколко дни, реката маловодна по това време както обикновено, си течеше над прага. Изведнъж, по средата на грижливо подкопания от багерите на титуляра на съответното разрешително праг преди някоя и друга година картинката се промени, цялото водно количество взе да минава под него и да излиза на повърхността, имитирайки един извор с диаметър няколко метра с превъзходни ерозийни качества.
Веднага можем да се досетим какво ще се случи с този праг по време на пролетното пълноводие или даже по-рано.
Имайки предвид, че съгласно Закона за водите поддържането на корекциите на реките в урбанизираните зони е задължение на Общините, след уведомяване на Басейновата дирекция, ще видим дали Общината ще поиска от увредилият праговото пространство да го възстанови за своя сметка или това услужливо и състрадатилно ще стане със средства от общинския бюджет, или няма да последва никаква адекватна реакция.
Б.Стамболийски
Бел.автора : Това е пълният текст на материала, който на 07.11 изпратих на самоковските вестници за публикуване. Още на 09.11. привечер видях, че с верижна машина (трактор или булдозер) пробива на прага е понасипан с инертни материали от коритото на реката, за да не личат много пораженията. Не разбрах кой е информирал общината преди още да излязат вестниците от печат, но все пак е добре, че е налице някаква реакция. Тя няма да спаси този праг, но някое длъжностно лице от санкция със сигурност.