Представете си един ден да се събудите и животът ви като на сън да се е обърнал надолу с главата. Точно това се случва със семейство Йорданови. И по-точно с техния син Георги. Детството и по-голяма част от съзнателния си живот Георги прекарва в Павликени, живеейки с баща си. А майка му – Анна Йорданова е самоковка, която дълги години се е откъснала от родното си място. Но животът така ги завърта, че се налага синът и майката да се върнат в Самоков, за да може да са по-близо до София и болниците там.
Личната история на Георги започва с думите: „Станах една сутрин рано за работа и вече бях болен”. Това се случва през февруари 2014 година, когато той е едва на 28 години. Става му лошо, усеща силна стягаща болка в гърдите и се налага да отиде спешно на лекар. Предвид състоянието му и невъзможността да му помогнат местните лекари в Павликени го насочват към МОБАЛ – Велико Търново, където е приет с декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Оттам е насочен за лечение в софийската болница „Света Екатерина”. От този момент нататък животът на Георги се превръща в борба. Нищо вече не е същото. Получава ТЕЛК-ово решение и пенсия по болест. Премества се с майка си в Самоков, за да може при необходимост да потърси помощ в МБАЛ – Самоков или директно в София.
Причините за състоянието на Георги не са изяснени, лекарите се съмняват, че може да е вродено или състоянието му да се е получили в следствие на някаква настинка. Така или иначе Георги води своята борба вече втора година. Като още първата, след установяването на уголеменото му сърце, е записан за трансплантация, която до този момент не се случва.
През тези две години семейството, което е попаднало в кошмара на търсенето на начини за оцеляване, успява някак със собствени сили и средства да закупува необходимите медикаменти, които са животоподдържащи. Една част се поемат от здравната каса, но другата – не. Месечно на Георги са му необходии около 320 лв. за набавянето на едно от важните лекарствата. Майката Анна е оператор на шевна машина в Ихтиман, която получава заплата от 500 лв. Пенсията на Георги е около 300 лв., с включени в нея транспортни надбавки. Още на пръв прочит няма как семейството да успее да се справи само, докато чака за трансплантация. Няколко пъти състоянието на Георги е било критично.
Днес той мечтае да бъде здрав. А най-голямата му надежда и желание е да си има собствена къща с двор, където да намери място на любимите си кокошки. Даже да има ферма за кокошки. Иска да развива бизнес в Самоков един ден.
Семейство Йорданови са благодарни на всички, които до този момент са им оказали безвъзмездна подкрепа и помощ. Благодарни са на Община Самоков, която им е отпуснала еднократна финансова помощ, на Вени Шопова, на Светла Николова, на „Райфайзен банк”, които са им открили сметка.
Георги се нуждае и от вашата помощ, за да може да продължи да мечтае, да вярва в бъдещето, да знае, че за него има утре! Нека всеки, който има възможност и желание да помогне на този млад човек. Сметката му в Райфайзен банк е IBAN: BG86RZBB91551006819918.
Анна Манова