Творчеството на Христо Христов най-добре казва всичко за него, а който има въпроси към автора или иска да научи още, вече може да прочете и стихосбирката му „Предчувствие“, която излезе преди дни. В нея е събрал стиховете, писани преди една година и няколко непубликувани през год
ините. Но…, както казва той по самоковски „…се какво да не е!“ – има и пропуснати. Примерно „Оня с колелото“ /Може ли някой да обикне оня с колелото, който няма нищо друго, само колелото и който с него обикаля из полето, стига до морето и небето и който май не съществува, а само като в сън бленува/.
Предишната му книга, „Представи си“, е сборник с публицистика, литературна критика и размисли, избрани от творчеството му през 90-те години, а някои са писани наскоро.
Христов е създател на китарен ансамбъл „Акустика“, самият той е китарист от близо 40 години. Първият му учител бил Дюлгеров. „От втори клас свирех при него“ – сподея Христов. Музиката е част от поезията му.
„Ако всичко беше започнало с любов“ е водещият творчески мотив на „Представи си“, вдъхновен от песен на Джон Ленън. В книгата има и текстове, провокирани от случилото се през годините от 1998г. до 2017г. „Затвори очи и представи си, че светът може да бъде и по-добър“ – добронамереността е видимата нишка в творчеството и личността на Христо Христов и който иска да го разбере, трябва да върви по нея.
„Предчувствие“ е 13-та му книга. Обещава обаче, и то категорично, че следващата ще бъде отново за колоритите, оригиналите, трудните за дешифриране и незабравими „Самоковски силуети“.
„Хрумва ми нещо понякога и през нощта. Много са чувствителни хората на изкуството, защото спорят с Дявола и с Бога“ – пояснява авторът. Преди години му казвали да стане артист, но той избрал плавецът. „Така казват из нашенско на молива, на химикала“ – пояснява с усмивка Христов.
„Най-важното за писателя е наблюдателността“ – добавя той и издава, че е открил смисъла – „Да дочакаш утрото“.
Поетът е щастлив, защото има много приятели, с тях споделя своите надежди и мечти, понякога им подарява стръкчета люляк, който не е какъв да е, а див. Намерил го в рилската гора, насадил го в градината си, та сега, като мине някой покрай дома му, се диви откъде е този познат аромат, и то посред зима. „Дивият люляк цъфти от декември до март. И много трудно се захваща“ – издава поетът.
Христо Христов има магистърска степен по специалността „Българска филология“, започнал да учи за докторска степен по литература, но прекъснал, защото неговият научен ръководител, доц. Любен Бубмалов, починал. Има завършена специализация за артист оркестрант в Музикалната академия.
-Каква е новата ти поезия в „Предчувствие“?
-Повече е бял стих, защото смятам, че белият стих има много по-големи възможности. Класическият стих е малко архаичен, строго се придържа към формата. Белият стих е по-труден, защото изисква вътрешна музикалност. Една сричка може да наруши ритъма. Поезията е като философския камък, чрез нея се опитваш да обясниш нещата от живота. Затова поезията е Божествен дар. Когато нещо го мъчи, човек открива отговори в поезията, затова поезия не се пише лесно. Писателят трябва да има много познания, в поезията има преносен смисъл, търси се философския камък на живота. Римата не прави поезията, а съдържанието, реторичният въпрос, образността и настроението, внушението на идеите…, много е сложно…
-Всички твои книги имат интересна картинка на кориците си – човек с китара. И „Предчувствие“ – също.
-Да, логото с китарата. От много години го има. С китарите спиране няма. Есента празнувахме 20 години на „Акустика“, на 13-ти октомври. Дойдоха китаристи, които вече са над 30-годишни.
-Имаш доста успешни ученици. Кои са първите?
-Един от първите ми ученици е Момчил Степанов, познават го доста хора. Илиян Харалампиев – също, учи в Дания. Алек Веждаров, Божидара Трохарова също е моя ученичка, и тя е много успешна, учи в Музикалната академия в Инструменталния отдел „Китара“. Имам много ученици, които са завършили или учат „Музикална педагогика“, други имат групи и се занимават професионално с музика. Иван Велчев създава групи в Дания, Виктор Джоргов завърши „Музикална педагогика“, прави по цял свят експериментална музика фолк и джаз. Доста са.
-Как се постига успех в музиката?
-Успехът в музиката се дължи на музикалността. Това не се учи, Господ ти го дава. Мит е, че успехът е 99% труд. Ако ще и 199% труд да вложиш, не става, ако няма дарба. Когато човек има дарба от Бога и я развива, тогава се постига успех.
-Стиховете ти се харесват, но и романтичните зевзеци от „Самоковски силуети“ се запомнят задълго. Доста колорит им придава и езикът, на който общуват със себе си и с другите.
-Самоковският диалект ни е като роден език. Който не е от Самоков, не може да го докара. Има писатели, които се опитват да пишат на самоковски, но не са тукашни и не се получава. Нормално, разбира се, отива се към книжовната форма, но понякога, при някои мои герои, съвсем съзнателно ползвам самоковския говор, за да се запази автентичното в героя. После в текста се връщам към книжовната форма. Имало е писатели, които са писали изцяло на диалект. Сред тях са Елин Пелин, Михалаки Георгиев – ползвал е видинския говор. Йовков използва елементи на добруджанските говори, Димитър Талев също използва диалект.
-Какво е предчувствието ти?
-Предчувствието ми е, че това са последните ми стихове. Чета много стихове на млади поети и мисля, че моят смисъл в поезията е дотук.
-И друг път си го казвал…
-Да, няколко пъти съм го казвал, но мисля, че в събраното от поезията ми и в новата стихосбирка „Предчувствие“, съм се изразил.
-В какво вярваш?
-В доброто. И че надеждата винаги е жива – и през смях, и през сълзи.
Десислава Стоянова