Здравейте, г-н Франц!
Името ми е иконом Михаил Колев, по Божието призвание и милост – свещенослужител, а по възложеното ми послушание и отговорност – архиерейски наместник на Самоковска духовна околия. Завършил съм Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Съпругата ми също е с богословско образование и дългогодишен преподавател по предмета „Религия-Православие” в самоковските училища.
Във връзка с ваши изявления и публикации, много духовници и миряни ме призоваха да ви отговоря според съвестта и вярата ми в Христа. Не сторих това досега не поради страх или друга малодушна причина, а заради желанието ми да се съхрани авторитета на Църква и духовенство, включително и този на монахиня Пелагия.
Аз няма да използвам езика на омразата и хуленето, както правите вие!
Не мисля да оспорвам вашите думи и мнение за сестра Пелагия, по-скоро съжалявам, че и ние през годините не успяхме да я възприемем по този начин, както вие, въпреки искреното ни желание.
Няма да отричам и извършеното от нея в полза на манастира, вие сте го описали подробно. Уважавам също и мнението на тези, които я познават в добра светлина.
Ще изложа само тези мои разсъждения, които се отнасят към вашите думи и обвинения, публикувани в информационния интернет портал „ 4 vlast”, Facebook, както и участието ви в предаването на г-жа Люба Кулезич по ТВ „Евроком”.
Изказванията ви мога да синтезирам по следния начин :
- Негово Светейшество Неофит, Софийския митрополит и Български патриарх е непокаяло се ченге, лицемер, страхливец и какви ли още не определения, които ще спестя на читателите.
- Българските архиереи от Светия Синод на БПЦ-БП не дават пример за Христова любов, пастирска грижа, благодат и православна вяра, ощетяват достойните и поощряват лукавите.
- Йереите на Митрополията, вероятно имате предвид Софийската, са обвинени в престъпления, кражби, сребролюбие, убийства, пиянство, блуд.
- Финансовите активи на Девическия манастир „Покров Богородичен” са в ръцете на архиерейския наместник на Самоков, който е разбил ключалки, сменил патрони на брави, прекъснал интернет, манипулирал записи и т.н..
- Възрастните монахини са били в пълна неспособност да се занимават с манастирските дела.
- Новоназначената и.д. игумения Максима е непокорна, неуравновесена, неспособна да изпълнява елементарни монашески послушания и все определения в този тон.
- Самоковските свещеници, заради алчност и морална поквара, са си поставили за цел финансовото, материалното и духовно съсипване на светата обител чрез отнемане на манастирски светини, ценности и др.
- Гореописаното изброено дотук отблъсква всички православни християни в град Самоков и страната от Църквата и вярата.
В противовес на това излагате, че :
- Монахиня Пелагия е „Светостта на Самоков”.
- Възстановила манастира и духовния живот в него, съхранила и защитила всички негови светини и ценности, умножила активи и имоти на обителта, въцърковила и поела духовно майчинство и други.
- Приела уникална и лична благословия от покойната игумения майка Гавриила и сестра Херувима, които се явяват условие за нейното игуменство.
- Монахиня Пелагия е единствено достойна за игумения на Самоковския манастир и ако това не се случи, ще се предприемат всички действия относно търсене на отговорност за Патриаршеското разпореждане, което погубва личния и духовния живот на монахинята.
Уважаеми г-н Франц и сестра Пелагия,
Надали само на мен ми прави впечатление характера и аргументите на вашето изказване, които единствено в дух на осъждане и хулене, обвиняват всички за всичко лошо, а суперлативите за вас звучат някак нехристиянски гордо и самонадеяно. Никъде не прочетох поне една добра дума за никой друг. Дори помощта Божия или молитвеното ходатайство на Пресвета Богородица не се споменават, а само и еднолично заслугите на монахиня Пелагия. „Аз, аз и само аз!” – така звучи отстрани. Но тя е била съпътствана и подпомагана в духовното и манастирско служение от множество лица – епархийското ръководство, ефимерий, монахини, послушнички, дарители, спомоществователи, църковни хористи, християни. Не може да го отречете!
Насажда се впечатлението за неповторимостта и невероятната харизма на монахиня Пелагия, която единствено носи заслугите за всичко добро в манастирския живот, а от друга страна се демонизира такова множество народ – Патриарх, архиереи, свещеници, монаси и съдействащи миряни. Простете, ако някого изпуснах!
Сега ми позволете да разгледам с факти вашите многобройни обвинения:
- По отношение на Първойерарха на БПЦ-БП – Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български
Такъв изказ по отношение на Патриарха като вашия, слушахме непрестанно в продължение на 15 години по време на църковния разкол от страна на хората, които бяха решили да съсекат на две снагата на Църквата, за да удовлетворят собствените си амбиции и его. Може би е редно да ви припомня, че Негово Светейшество се ползва с любовта и уважението на благочестивия ни клир и народ. Достатъчно е да видите духовната радост и сияещите лица на богомолците, които го посрещат за благословение в храмовете, но вероятно ще изречете лоши думи и за тях!
Благодарение на своята силна вяра в Бога, дарования и отдаденост в служение на светата ни Църква, по волята на църковните избиратели, беше избран и интронизиран за Български Патриарх и Софийски Митрополит на Патриаршеския църковен събор през 2013 г. с всички последстващи отговорности и правомощия, които Устава на БПЦ-БП делегира / ако не се лъжа, осъдихте и него, а той играе ролята на църковна конституция /.
В този смисъл, управлението и грижата за епархийските манастири и тяхното ръководство е в правомощията на митрополита, както и назначаването, респ. освобождаването на игумени / игумении, които приемат тези действия със смирение и отговорност, а не гордост и самоизтъкване, защото с нищо не се лишават от основното си призвание – монашеското служение и обети. Същото важи за свещенослужителите и техните административни назначения. Монахиня Пелагия би трябвало да е положила такъв обет – за послушание, при монашеското си пострижение.
Моля, спрете с обидите към Патриарха! Сами себе си изобличавате!
Относно втория въпрос, дълбоко вярвам, че архиереите на БПЦ-БП, всеки според своите сили и възможности, духовно се трудят и полагат усилия за достойно архипастирско служение и грижа за Богохранимите им епархии. Доказателство може да намерите в официалния сайт на Българската Патриаршия и Митрополиите.
Трето – свещенослужителите на която и да е поместна Православна църква не са светци, както и Църквата Христова не е само общество на светии. Църквата е път и възхождане към светостта чрез живота в Христа и изпълнение на Божествените слова и разпоредби под благодатното въздействие на Светия Дух, преподавано в светите тайнства и почитта /т.е. съобразяването и спазването/ към свещената йерархия.
Знам, че е лесно да ни осъдите във всяко зло и обвините във всеки грях, но повярвайте ми, мнозина духовници се стараят да отговорят и дадат най-доброто от онова, за което Бог ги е призовал, а Църквата им е вменила за служение и духовна грижа. Помислете, обаче, и за втората страна на осъждането – „… защото както съдите, така ще бъдете и съдени” /Мат. 7:1-5/. Погледнете и вие към своите думи и дела! Оставаме с впечатлението, че се приемате за безгрешни и светци!
За следващото ви обвинение нямам какво да кажа! Всичко в него е лъжа! Архиерейският наместник на Самоковска духовна околия, тоест аз, не съм разбивал врати, не съм подменял ключове, прекъсвал интернет връзка и всичко останало, което сте написали. Присъствал съм при връчването на заповедите като представител на Епархийския Архиерей, в присъствието на служебни лица от Софийска св. Митрополия, свидетели и правоохранителни органи от РУ на МВР – Самоков.
Не съм присвоявал финансови средства или други активи, както се изразявате, на манастира и те не са „в моите ръце” /цитирам/. Аз представлявам институцията на Архиерейското наместничество, което представя друго юридическо лице в БПЦ-БП. Манастирът и негово ръководство стопанисват и разполагат с това, което са приели от предишното управление съгласно заповедта на Негово Светейшество. Това може лесно да бъде проверено в съответните финансови институции.
Моля ви, г-н Франц и монахиня Пелагия, да излагате единствено това, което отговаря на истината, защото ,в противен случай, на вас може да бъде потърсена отговорност за клевета и лъжа!
Може би е редно са споменем, че когато монахиня Пелагия е приемала длъжността и.д. игумен на Самоковския манастир, се е случило същото – подменени са патроните за вратите на помещенията или са иззети, както и ключовете за църковните каси и т. н. от преди изпълняващата тази длъжност монахиня, защото това е част от материалната отговорност на поемащия игуменския пост. Това не е престъпление, както вие внушавате!
Относно „манипулираните записи” от мен – това видях, това ми разказаха, това заснех! Заповядайте да ме убедите в обратното!
Да поговорим и за по – възрастните монахини. Вярно е, че с течение на възрастта уменията за добро административно ръководство намаляват. Споменах единствено административно, защото духовното такова не оскъднява, а от Божията сила се увеличава, крепне и често служи за вдъхновителен благодатен пример / 2 Кор. 12:9 /. Виждаме го в житията на светиите, позовавате се и вие на него, когато споделяте за водителството под мантия за приемане на монашеското служение от ваша страна.
Сигурен съм, че в изпълнението на монашеските дела, работа и послушание, често сте търсили духовния съвет и съдействие на по-възрастните монахини, в това число на игумения Гавриила и сестра-майка Херувима, въпреки мнението ви, че не справят.
Моля да ми простите, че присвоявам думите ви, но за мен тези монахини олицетворяваха „светостта на Самоков” и ще ви кажа защо! Не случайно са им дадени духовните имена на светите Ангели – било поради застъпничеството на духовните им старици или други причини, но най-вече зарази съизволението Божие! В живота си на монахини, в най-трудните времена за вярата, те явиха духовната сила на наречението си! Бяха достойни духовни наследнички на едно друго монашество – себепокайно, негорделиво, общежитийно, милостиво и благо към човеците, които макар и атеисти, суеверни или наполовина просветени, изпълваха манастирския храм и двор през годините.
Те – старите монахини, не парадираха със своя обет, не се гордееха пред никой със своето себеотречение, не се караха и не гълчаха в храма, не прекъсваха светата Богослужба заради „свещен гняв” от неволно и неправилно поведение на богомолците, не повишаваха тон, а благо наставляваха към живота в Христа, смиряваха се и с думи на доброта милваха сърцата. Така печелиха и улавяха душите на човеците съгласно думите Христови /Мат. 4:18-22/ !
Дано разбирате какво говоря, защото тази приемственост желаехме и търсихме във вас, но не намерихме!
По скромното ми мнение, монахиня Пелагия не е възстановила манастира, защото той не е бил разрушаван или пустеещ без обитатели. През годините, сестрите – Евпраксия, Теодосия, Мелания, Гликерия, Евдокия и Валентина во главе с игумения Гавриила посрещаха любезно поклонниците и с помощта на послушнички и други жени се грижеха за манастирския живот. Те също като вас са били водени под монашеска мантия от по-възрастните монахини и пазеха с внимание и обич монашеските си кръстове, но никога не използваха това за началнически претенции.
Всъщност, монахиня Пелагия се е присъединила, а не възстановила, към духовния живот на манастира, който въпреки трудностите, пред които се е изправял, не е оскъднявал или западал. На фона на близо 300 –та годишната история на Самоковския манастир и неговите поселнички – монахините, които самоковци с умиление и до днес наричат „Бабите”, заради винаги топлото отношение да изслушат и утешат богомолците, спасителната мисия от петгодишното игуменство на сестра Пелагия звучи твърде хиперболизирано. Ценностите и светините на обителта се пазят и сега – елате и се уверете!
Какво да кажем относно изказа и обвиненията за новата игуменка на манастирската обител – монахиня Максима?
Никой не е идеален или съвършен, вярващия човек се учи на пътя в Христа и служението на Църквата през целия си живот! Така сме и ние, многогрешните, пишещи тези редове.
Да изложим фактите:
Монахиня Пелагия / в мира – Маргарита Ласкова / е освободена по решение на Софийския епархийски съвет от послушание в манастир „Св. прор. Илия” – гр. София, а в последствие през 2008 г. /прот. №7 от 30.05.2008 г./ и от Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” поради „своенравие”.
В последствие, със Заповед на Негово Светейшество Неофит, митрополит Софийски и Патриарх Български от 01.03.2020 г., е освободена първо от игуменско предстоятелство, но остава в монашеско служение в обителта и се ползва от всичко, с което разполагат останалите монахини. Това породи такова неочаквано поведение от нейна страна, несъвместимо с монашество и смирение, че в последствие, от месец април, заради грубо отношение към новата игумения, непослушание и несъдействие в манастирската работа, е освободена от монашеско послушание в посочения манастир. Наредено и е да пребивава в дома си.
Подчинението към нея, което изискваше с излишна строгост от подопечните си, не можа да покаже на дело, когато се наложи да смири себе си!
Монахиня Максима е освободена от монашеско служение в манастир „Св. Козма и Дамян” – Пловдивска епархия и е наредено да продължи пребиваването си в дома на родителите и.
Прави впечатление, че въпреки наложените църковни санкции, монахиня Максима желае да продължи служението си в монашество ради Христа / дори и на друго място / , въпреки изпитанията и трудностите, които ще срещне.
Монахиня Пелагия избира пътя на противопоставянето на Епархийския Архиерей – Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, използвайки чрез трети лица – обиди, претенции и самонадеяност, които изразяват само едно: или възстановяване на игуменското и звание и власт или хулене на църковното управление.
През последните години няколко монахини и послушнички напуснаха Самоковската обител с огорчение и страх. Толкова лоши и недостойни ли бяха, че трябваше да си отидат ? Задавам въпроса единствено риторично. Днес, вече две от тях, носят отговорността за игуменството на манастирите, в които се установиха. Останаха в Самоковската обител единствено досточтимата във възраст сестра Херувима и сестра Максима. На последната също беше даден ултиматум да го напусне след като изтърпя различни наказания от монахиня Пелагия, по-подходящи за средновековието. А забраната да пристъпи към приемането на свето Причастие, след изповед и разрешение от манастирския ефимерий, дори не желая да коментирам.
В продължение на известно време, в канцеларията на Архиерейското наместничество постъпваха множество оплаквания от страна на монахини, послушнички и миряни за грубо и неподобаващо отношение на сестра Пелагия към тях. Трябва да прибавим и целия манастирски дамски църковен хор, създаден и дирижиран от уважаваната сестра Херувима, които огорчени, търсеха в кой храм в града да се пренесат, за да пеят на Бога, без да ги обвинява монахиня Пелагия, че не разбират от църковен ред и пеене ?!? След време постигнаха компромис, но им беше разрешено певческо изпълнение само за неделните дни. Разполагаме с телефоните и контактите на хората, които споделиха огорчението си. Готови са да го заявят отново!
За отношенията с Архиерейското наместничество в Самоков не желая и да пиша – недоверие, на моменти враждебност, противене – и то все за неща, които епархийското ръководство изисква единствено за по-добра административна организация и дейност. Колкото до приемането на св. мощи и тяхното съхранение, съслужение на свещениците при посрещане на епархийския архиерей в духовната околия, представяне пред градската общественост на религиозни филми и др. от страна на манастирското ръководство са все неща, които се нуждаят и от уведомление, и от благословението на Кириарха на Софийска света митрополия. Такова не беше поискано!
Бях многословен, но всеки човек има право да изрази мнението си! Знам, че ще последват нови обвинения, обиди и закани от страна на г-н Ивайло Франц, но вярвам, че нещата придобиха обективност, а и истината не би трябвало да обижда никого!
А относно манастира сега, заповядайте! Богомолците са все така многобройни, има нови послушнички с желание за добродетелен монашески живот, старинните сгради се ремонтират и всички поклонници са добре дошли!
Пожелавам най-доброто в Христа на монахиня Пелагия и г-н Ивайло Франц! Дано намерим пътя към мира и единомислието!
С уважение: иконом Михаил Колев