Преди месец излезе от печат петият роман на Васил Лазаров „Калоян боговенчаният“. Той отвежда читателя в края на XII, началото на XIII в. Потърсихме го за разговор и споделяне на творческите му търсения.
-Г-н Лазаров, защо се насочихте към историческата тематика в новия си роман „Калоян боговенчаният“?
– Интересът ми към Калоян се зароди, когато прочетох публикация на самоковския писател Христо Христов. Тя беше посветена на Калоян и св. Димитър и излагаше теза, която ми се стори куриозна. Така се провокира интересът ми към този наш бележит владетел. Това е поводът, и той доказва нуждата от сдружаване на писателите, защото в резултат на общуването се пораждат идеи.
–Защо Калоян, а не примерно, Борис?
– Като четох за Калоян, не само си припомних моменти от живота му, но открих много исторически факти, които се разминаваха с нашата представа за този цар. Оттук дойде истинското вдъхновение, защото издаване на книга си заслужава, когато има да се каже нещо ново и различно. Вдъхновението ни връхлита, без да се съобразява с нашите желания.
–Знаем за интереса Ви към християнските ценности, свързан ли е с тях романът Ви „Калоян боговенчаният“?
-Всеизвестно е, че Средновековието се свързва с християнството. Да не забравяме, че поради това модерните дарвинисти го наричат ,,мрачно“. По време на този времеви хоризонт обществените отношения, битът, традициите и културата са били тясно свързани с християнската философия. Влиянието ѝ върху светогледа на човека е било по-силно от всякога. Поради това, Църквата е била значим обществен фактор и морален стожер. Това обяснява защо за Калоян е било изключително важно да бъде боговенчан, или с други думи – удостоен от Бога с корона. Такова удостояване можели да извършат единствено византийският император или папата. Без да се акцентира твърде подробно на това, този акт е част от сюжета. Историческите събития като коронясването, сраженията, богомилското движение и останалите исторически събития са по-скоро фон, на който се развива повествованието.
–Всъщност и темите в другите Ви романи кореспондират с историята. Литература и история – при Вас къде е границата?
– Историята е наука, която ни поднася сухи факти. Ролята на литературата е съвсем друга. Тя е призвана да даде жива, пълнокръвна картина на конкретното време. Основната ѝ задача е да разкрие обществените отношения. Когато литературното произведение е прекалено наситено с исторически факти, наподобява хроника и губи своята пълнокръвност и свежест. Допустимо е литературата да преиначава историческите факти в стремежа си за драматизъм и екзистенциална достоверност. Това е голямо изкушение, но за роман, посветен на Калоян, това е недопустимо. Ние българите сме много чувствителни към истинността на всичко публикувано за този наш знаменит владетел.
–Колко време писахте романа, доста документи сте проучили.
– Написването и редакцията ми отнеха около две години. Проучването е сериозно, но от друга страна, улеснено за нашето поколение, защото много от данните ги има в интернет. Човек, ако знае езици, може да посещава чрез интернет всички дигитализирани библиотеки по света. Специално пътувах до Истанбул, за да посетя някогашния храм „Св. София“, все още съществуващата църква „Св. Серги и Влах“, а също и района, където е бил разположен някогашният Хиподрум и всички останали места, свързани със знатното пленничество на Калоян в Константинопол. Нужно ми бе да видя обстановката на място, за да си представя духа на тогавашното време.
–Защо според Вас романът ,,Калоян боговенчаният“ се радва на такъв интерес – и от страна на читателите, и в сайтовете за продажба на книги?
– Предполагам защото Калоян заема специално място в сърцето на всеки българин. Историческите факти безспорно доказват, че е постигал победи не само в битките с ромеите, но и с непобедимата до този момент войска на кръстоносците. Той е един от най-успешните български държавници. Романът се продава добре и поради заслуга на издателство ,,Лексикон“, което се ползва с уважение и влияние в книгоразпространението, а екипът му си върши работата професионално и сърцато. За добрите продажби е от значение не само съдържанието на книгата, но и оформлението на корицата, анотацията и други детайли, които не са за подценяване.
–Напоследък доста се спекулира с историята. Имам предвид и от политици, и в социалните мрежи. Защо според Вас в България има доста хора, които не могат да направят разлика между история и пропаганда?
– Съществуват нелицеприятни моменти от най-новата ни история, които дълго време са били тема табу. Когато се публикуват, те изглеждат за някои пропаганда, дори когато отразяват правдиво историческата истина. Хората толкова дълго са живели с една представа, че дори и да е невярна, нямат нагласа да променят мнението си. Истината за всички политически факти се избистря, след като измине време, което се постига след около две поколения. Това дава възможност на заинтересовани лица да интерпретират събитията на днешния ден според собствения си интерес.
–На Вас като творец как Ви се отрази пандемията?
– Принадлежа към интровертните хора, които водят по-затворен живот и поради това не изпитах особено мъчително наложените ни ограничения. Пожелах да се ваксинирам при първата появила се възможност и след това заживях както преди. Времето, прекарано в изолация, бе много ползотворен период за съсредоточаване в творческите ми задачи.
–Да очакваме ли скоро следваща книга?
– Докато романът ,,Калоян боговенчаният“ преминаваше през ръцете на коректори и редактори, а също така и през печатна подготовка, написах следващия, който ще се казва ,,Цариградският медальон“ и ще излезе от печат в началото на пролетта. Действието се развива по време на Цариградската конференция по разрешаването на Източния въпрос и Руско-турската война.
–Какво бихте казали на хората в политиката в БГ?
– Да не забравят, че принадлежим към храбър, древен народ, който се е съхранил поради своето родолюбие и вяра. Да останат верни на идеалите на славните ни предци и да продължат тяхното дело според новото време и новите предизвикателства.
–А на читателите си?
– Читателят може да бъде съавтор на всяко едно литературно произведение. Както казва Далчев, ,,Не е важно какво е искал да каже авторът, а какво се е получило“. Както съществуват добри писатели, така и читателят може да е добър и полезен, ако съумява да провижда идеи, несъзнателно докоснати от автора, и да ги интерпретира според собствената си индивидуалност.
Десислава Стоянова