На предстоящата сесия на Общински съвет ще бъде разгледана докладна, свързана с кандидатстване на община Самоков за външно финансиране с проект: „Посланието на иконите от древността през погледа на съвремието“ по Програма Интеррег-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Сърбия. Обект на проекта е Образописовата къща.
Докладната е минала през Постоянните комисии на съветниците и е изготвено проекторешение, което ще се гласува на заседанието в четвъртък.
Предлага се ОбС да даде съгласие Община Самоков да бъде водещ партньор с проекта Посланието на иконите от древността през погледа на съвремието“. В проекторешението за сесията се предлага Общински съвет да декларира, че активите се предоставят за свободно право на ползване за целите на проекта за най-малко в продължение на 5 (пет) години след приключване на дейностите по проекта, също така Общински съвет трябва да декларира, че дава съгласието си за инсталиране на оборудване върху общинска собственост за целите на проекта като активите са предоставени за безплатно ползване за най-малко 5 (пет) години след приключване на дейностите по проект; Общински съвет – Самоков трябва да гарантира готовността на Общината, в случай на одобрение на проекта, да осигури временно средства от собствени/трети източници до възстановяването на разходите им от Програмата; Общински съвет – Самоков ще декларира, че няма да променя характера на собствеността върху обектите на интервенция и че предоставя същите за свободно право на използване за целите на проект: „Посланието на иконите от древността през погледа на съвремието“ за период от 5 /пет/ години след приключванто на дейносте по проекта.
Общински съвет трябва да потвърди, че обектът на интервенция за извършване на СМР дейности по проекта – къща-музей „Никола Образописов, е необременен със задължения, не е обект на съдебен спор, не е предмет на искове съгласно българското законодателство.
За къщата, историята и данни за фамилията най-коректна и професионална информация дава Истроическият музей в Самоков в текст, чийто автор е Невена Митрева.
Никола Иванов Образописов е един от видните възрожденци-будители на Самоков. Роден е на 7 август 1829 г. в Самоков, син назографа Иван Иконописец и самият той зограф, патриот и борец за независима българска църква и за чистота на българския език. Неговата водеща роля в епохалните народни вълнения за изгонване на гръцките митрополити от катедрата на Самоковска епархия с възгласи „некеме гръчки”, е отдавна оценена от историците на Самоков.
Географията на неговата художествена дейност обхваща района на Самоков – изографисва напр. новата църква на с. Белчин; рисува икони и стенописи за църкви около Дупница – с. Сапарево, Ресилово, Овчарци;работи за църкви в Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Софийско, Радомир, Панагюрище и др. Изписва Бельова църква в Самоков (1869 г.)и извършва реставрация (поправка) на стенописите в откритата галерия на главната църква в Рилския манастир. Негово дело са гербовете на славянските народи на иконостаса й. За Пловдивското изложение през 1892 г. рисува христоматийната картина „Селско хоро от Самоковско”,както и „Бельова църква” и икона на Св. Иван Рилски. Рисува по фотографии свои кавалетни автопортрети и по спомен портрета на Иван Иконописец-Баща, подарени на музея от сина му Борис Образописов през 1947 г.
В Самоков е запазено ценно материално свидетелство –Образописовата къща, принадлежала на едни от най-изтъкнатите представители на Самоковската художествена школа – зографите Иван Николов Иконописец (1795-1854) и сина му Никола. Според изследователката на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова (1901-1973) тази къща е построена или купена от Иван Иконописец – Баща и е родната къща на Образописов-Син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. В своята монография тя цитира спомени на дъщерята на Никола Образописов, Райна, 85 годишна, с която се е срещала по време на своето изгнание в Самоков (1957-1973). В монографията е публикувано пълно описание на къщата и двора. В този период (50-60 г. на XX в.) вече е била разрушена частта с кьошката (балкон) и стаите от източната страна. Според Райна: „Дворът на къщата ни беше голям, с кладенец, с много дървета и пъстри цветни лехи и чемшири. От всички страни бе заграден със зидани варосани дувари”. Тези стени на дуварите са били изписани с екзотични пейзажи, сцени от Езоповите басни и др. Според дъщерята от пътната порта до бунара (кладенеца) били нарисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, които свирят на духови инструменти със странни форми – змии, птици, дракони. До самия вход на двора, откъм улицата, е имало яхър (конюшна, обор), а също и дюкян (магазин), в който Образописов продавал икони и щампи. Днес е запазена само част от стенописната украса на къщата. Архивни снимки дават представа за цялостния вид на къщата. Според Райна Образописова запазената днес част от къщата е строената от Никола Образописов. Тя я нарича„горната част на къщата”. Във входното антре са запазени стенописи(разкрити вероятно при една от реставрационните дейности). Интериорът на къщата също е описан в монографията. Стенописната украса е характерна за възрожденските домове не само в Самоков, но тази е дело на самия собственик – зограф и портретист. Има зидана стенна печка (джамал) с кахлени панички и хамам (домашна баня). Петева-Филова е заснела и публикувала и дърворезбените вградени долапи (в Самоков се наричат с турската дума юклук), и иконостаса; вътрешен изглед на къщата с печката и врата с орнаменти, характерни за самоковските къщи. Вратите са били с декоративни пана, както личи от архивните снимки. Запазени са и част от капаците на прозорците, които се отварят нагоре и надолу, характерно за самоковския дом от възрожденската епоха.
Запазената строителна субстанция е изключително ценна с автентичните си части, с хамама, стенната печка и особено с т.н. мутвак – кухненската част на къщата. Не е случайно, че източната част на къщата е срутена – тя, е или от края на XVIII в., или от началото на XIXв., ако приемем, че роденият в с. Продановци Иван Николов Иконописец е купил готова къща при идването си в Самоков.
Освен като автентичен архитектурен и художествен образец къщата е исторически натоварена с историята на една цяла епоха – националните борби за независима българска църква, пряк участник в които и водач е Никола Образописов; Самоковската художествена школа като емблематична проява на Българското Възраждане; съхраняваните в музея ни дарения от сина Борис Образописов: пълното зографско ателие, портрети, рисунки, щампи, икони, снимки и пейзажи.
При първото преброяване на населението на Самоков през 1878 г. семейството е записано с фамилията Консулови. Тя идва от името, с което наричали Никола Образописов – Консула. Той се обличал с униформа, шита специално за него, която приличала на униформите на френските и австрийски консули и по време на многобройните пътувания му осигурявала „дипломатически имунитет”. С тази униформа го познаваме от двата му автопортрета в експозицията на музея.
Домът на Никола Образописов е обявен още през 1928 г. за старина, през 1972 г. получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 г. – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория национално значение.
Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.
В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Всички усилия на местната власт да възстанови този безценен паметник на местната идентичност чрез проекти, финансирани по програми, потъват в бюрократичната машина на държавните институции. Не е ли време този въпрос да бъде поставен отново на дневен ред? Къщата е в плачевно състояние въпреки спорадичните опити за реставрация. Престъпна небрежност е да оставим този ценен свидетел на една епоха да се руши, още повече че наскоро през двора на къщата беше прокарана улица въпреки високия й статут на културно-историческо наследство.“ /сн. Истроически музей – Самоков/ .