През 2018 г. по инициатива на кметството в Драгушиново, Читалище Драгушиново и черковното настоятелство на православния християнски храм „Свети Теодор Тирон” в село Драгушиново, бе възобновено честването на православния християнски празник „Свети Дух” край параклиса до Драгушиново.
В 11 часа на 27 май, в присъствието на много хора, събрали се от близо и далеч, на млади и стари, на деца и възрастни, Отец Петър Стоименов отслужи тържествен молебен и водосвет, както и изнесе проповед за естеството на този голям православен християнски празник. Идеята е честването на православния християнски празник „Свети Дух” край параклиса да стане ежегодно, като тържествата да продължават и в читалището на с. Драгушиново – информират от кметството.
Георги Хаджийски – кметът на село Драгушиново и местните хора се надяват, че ще се намерят спонсори за реставрация на параклиса.
В началото на ХХІ век е направен стихиен опит за реставрация на параклиса, вследствие на което напълно е унищожена абсидата и покривната конструкция, а оригиналната суха зидария е запазена само частично от северната страна и до основите на сградата – припомня Георги Хаджийски.
С оглед възвръщането на параклиса към каноните на църковната архитектура е необходимо възстановяване на абсидата и по възможност – стените със суха зидария и покривната конструкция от дърво и керемиди. Би било добре да бъде възстановен и иконостасът в параклиса, както и стенописите.
Сайтът „Самоков инфо“ публикува данни за параклиса, като ползва информацията от блога на кмета на селото, писател и краевед Георги Хаджийски.
Географско положение
Параклисът „Свети Дух” се намира на планински връх , носещ топонма „Дабето”, на около два километра северно от с. Драгушиново и на около един километър на изток от шосето с. Драгушиново – с. Злокучене. Върхът е с надморска височина от 1007 м. и се намира в западната част на планинския масив, именуван „Главнио рид”, който от своя страна заема най-западната част на Ихтиманска Средна гора. Около върха е разположена обширна платовидна заравненост, ограничена на запад от долината на р. Искър, на север от „Бойов дол”, на изток от дола „Лозница” и от юг от долината на р. Матица край с. Драгушиново.
От върха има широк панорамен изглед към цялата Самоковска котловина, към Рила, към Витоша и към част от Ихтиманска Средна гора. В миналото от тук е минавал т. нар. „Стар друм”, свързващ г. Филибе (Пловдив) с г. Пауталия (Кюстендил), като според местните предания се е кръстосвал тук, в местността „Кръсто”, с пътя към г. Средец.
Особености на ландшафта и архитектурата
Самият параклис „Свети Дух” се намира в западната част на добре открояващото се заравнено елипсовидно било на върха, издигащо се от юг, изток и север на около един метър над околния терен и стръмно спускащо се на запад, маркирано по периферията си от гранитни мгалити с височина между 1,80 м на запад, до входа на параклиса, 1,60 м в източната част и около 0,5 м от юг и север. Елипсата на върха е неправилна, чиято дълга страна в посока изток – запад е 33 метра, а най-голямата широчина от север на юг е 13 метра. Цялото пространство, ограничено от мегалитите около параклиса е заравнено и под плиткия земен слой се открояват и се виждат каменни плочи с различна форма и големина. Разположението на огромните мегалитни блокове в западната част на върха, които нямат структурна геоложка връзка с основните стоящи под тях скали, катурнатите каменни отломки по стръмния западен склон под върха, както и видимо личащото издигане на елипсовидната площадка над околния терен, маркирано от всякъде от мегалити, дори и сами по себе си предразполагат към задаване на евентуални въпроси за някаква реална или въображаема антропогенна намеса…
Параклисът е класическа еднокорабна базилика с размери – дължина 4,70 м, широчина 3,60 м, височина 2,10 м и дебелина на каменните стени от 0,6 м. Върху източната фасада има два кръгли малки прозореца, прозорец има и на южната стена. Входната врата от западната страна е ниска и за да стигне човек до нея, трябва да се промуши през процепите на почти закриващите я скали. До скалите от северната страна, както и близо до основите на сградата личи старинният градеж чрез така наречената „суха зидария” – дялани камъни с различна големина, разположени един до друг и един над друг, без ползването на хоросан или друг свързващ материал, в процепите на които за по-голяма устойчивост и плътност са поставяни т. нар. „чивии” – малки парчета от дяланите камъни с форма, позволяваща запълването на фугите между основните камъни. За съжаление неумелата реставрация на параклиса е унищожила не само уникалните, автентични стени и покривната конструкция, но и неговата абсида, на мястото на която се откроява грозно ново строително петно, иззидано от подръчни материали – парчета от тухли, керемиди, камъни, вар, бетон.
Исторически сведения и народни предания, свързани с местността около параклиса „Свети Дух”
През 70-те години на ХХ век, при селскостопански дейности в местността „Белата чешма”, в близост до параклиса „Свети Дух”, са намерени монети от римските императори Септимий Севар (193 г. – 211 г.); Марк Аврелий Антонин – Каракала (211 г. – 217 г.) и Александър Севар – Елагабал (222 г. – 235 г.), които са предадени в историческия музей на г. Самоков, но за съжаление не е проявен никакъв по-голям научен интерес нито от музейните работници, нито от страна на експертите по нумизматика.
Според старинни предания, до местността, където се намира параклисът, е достигала водата от корубата – огромно съоръжение с дължина над 15 километра, изградено незнайно кога и от кого преди падането на България под турско робство, за пренос на вода от р. Мусаленска Бистрица до землището на с. Драгушиново за нуждите на добива на желязо.
В други легенди се разказва, че в местността около параклиса преди турското робство имало голямо селище – най-голямото в региона с около четири хиляди обитатели, което турските нашественици унищожили. Бил пощаден единствено чифликът на деспот Драгушин в ниското до Искъра и живеещите в него ябанджии, (пришълци) от Виенско, които се занимавали с железодобив.
Има и предание за пътека от бели каменни плочи, които блещукали нощем и показвали пътя от параклиса „Свети Дух” до малката Бельова черква, която била затрупана с буси, (парчета от пръст и трева), за да не бъде унищожена от турците.
Малко под параклиса „Свети Дух” – в местността „Бойов дол”, според народните предания някога имало толкова жестока и голяма битка, че в пролятата кръв се удавило едногодишно теле, а там и досега има кладенец с лековита вода, който се посещава от много хора от близо и далече.
За съжаление липсата на какъвто и да е повече или по-малко научен интерес от страна на историци, археолози, а дори и местни музейни работници и краеведи, е свързана и с невъзможност за доказване на достоверността на народните предания и легенди, както и евентуалното историческо идентифициране и хронифициране на естеството на потенциалния археологичен обект около параклиса.
Православният християнски празник „Свети Дух”
Нашата православна християнска вяра ни учи, че Свети Дух е едно от Лицата на Светата Троица – в едно с Бог Отец и Бог Син Иисус Христос. В цялата история Свети Дух е дарявал живот и благодатни дарове на човеците.
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
*******
По време на Средновековието Свети Дух е бил символ на Българската православна църква, така както Бог Отец е символизирал Римокатолическата църква, а Бог Син – Константинополската патриаршия.
*******
Празникът на Свети Дух е на първия ден след Петдесятница – петдесетия ден от Възкресението на Иисус Христос, като за 2018 г. беше на 28 май, понеделник.
*******
През Средновековието се е приемало, че Свети Дух е покровител на рударите и затова той е бил честван много тържествено в Драгушиново, където се е произвеждало най-качественото желязо в България и на Балканите. Големият празник останал и в годините на турското робство, когато около запазения и до днес параклис „Свети Дух“ се събирали хора от самоковско, ихтиманско, софийско, за да го почетат.
/Хаджийски, Г. – „Драгушиново или за шепота на преданията”, С. 2013 г./ , Иванов, Крум – „Летопис на село Драгушиново”/