ПАМЕТ: ЛИТВА ИЛИ КАК СЕ ОТСТОЯВА НЕЗАВИСИМОСТ

c3a63084a86cb1275e5471ee7731a235
Вчера в парламентарната група на ЕНП отбелязахме 30-та годишнина от трагичните събития между 11 и 13 януари 1991 г. във Вилнюс. Тогава в литовската столица нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. При атаката загинаха 14 души, а близо 800 бяха ранени. Империята не можеше да приеме, че Литва е вече „бивша съветска република“, провъзгласила своята независимост на 11 март 1990 година. И последва агресията. Спомних си тези драматични дни.
У нас по това време управляваше „експертното“ правителство на Димитър Попов, което всъщност бе неогласена официално коалиция между БСП и СДС. За да се хвърли прах в очите на гражданите, които протестираха срещу предходното правителство на Андрей Луканов, довело страната до катастрофална икономическа криза, останала в историята като „Лукановата зима“, при формирането на кабинета „Попов“ се изговориха много балонни думи за националната отговорност и съгласие на политическите сили, както и за необходимостта от общи усилия за излизане от кризата. У нас винаги е така. Когато БСП вкара страната в пропастта, както беше тогава, а и по-късно – през 1995-1997 г., винаги от „Позитано 20″ надуват гайдата на „националното съгласие“. И винаги има кой да им се върже на провокацията.
В правителството на адвоката Попов като „експерти“ от СДС влязоха Димитър Луджев, Иван Костов и Иван Пушкаров. Изчезналите по време на социалистическото управление стоки – от млякото до бензина, изведнъж се появиха, но на безбожно високи цени. Премиерът отправи послание:“За Бога, братя не купувайте!“. Просто „братята“, т.е. народът бе яко ошушкан от социалистическата партийна и стопанска номенклатура.
Когато съветските войски нахлуха във Вилнюс изведнъж се оказа, че „съгласието“ и „националната отговорност“ се разбират различно от българските политици и партии. В парламента очаквахме позицията на кабинета за съветската агресия. Но така и не я дочакахме. Тогава група народни представители от СДС внесохме своя декларация, с която протестирахме срещу съветското нашествие. Тя бе обсъдена в Комисията по външна политика, където мнозинството на БСП наложи една „по-мека“ редакция на текста. На 16 януари в 20:40 часа, по време на 82-то заседание на VII Велико народно събрание лидерът на Демократическата партия от коалицията СДС Стефан Савов прочете от парламентарната трибуна приетия от Комисията текст и поясни, че тази декларация е израз на постигнат компромис между политическите сили. От първоначалния текст бе отпаднал изразът „осъжда агресията“ и бе вмъкната една гола дипломатична „разтревоженост“ и „обезпокоеност“. Приехме декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Стана ясно, че българските социалисти не приемат да се каже дори дума накриво за Съветския съюз. А той, горкият, вече беше пътник. Това бе последната му година. Но социалистическата слепота е пословична. Така това гласуване се превърна в своеобразен тест за „демократизацията“ на червената партия. Тя се провали на него.
През септември 2009 г. парламентът на Литва одобри поправки към Наказателния кодекс и въведе наказателно преследване за всички лица, които отричат или оправдават съветската агресия от 1991 г. За публично одобряване или оправдаване на престъпленията на болшевишкия режим в Съветския съюз литовците предвиждат до две години затвор. Със същата мярка те санкционираха участвалите в агресията между 11 и 13 януари 1991 г. руски и беларуски военни.
На 21 май 1999 г. като извънреден и пълномощен посланик на България в Литва връчих акредитивните си писма на президента Валдас Адамкус. И още при този първи разговор с него не ми бе трудно да разбера, че с влиянието на Русия в тази страна е свършено. След това имаше много доказателства, които потвърдиха първото ми впечатление. Дори когато литовците бяха под огромен натиск да продадат своята единствена петролна рафинерия на руска петролна компания, те осъществиха приватизационната сделка с полския петролен концерн „Орлен“. Параметрите на тази сделка заслужават внимание, защото на техния фон т.нар. приватизация на българския „Нефтохим“ от руския петролен гигант „Лукойл“ са като новогодишен подарък за Кремъл (http://www.alexanderyordanov.com/…/103-2013-08-17-10-27-54

)

На 27 март 2019 г. Окръжният съд на Вилнюс постанови решение, в което Дмитрий Язов, бивш министър на отбраната на СССР, Владимир Усхопчик, бивш командир на Вилнюския гарнизон на съветската армия, Михаил Головатов, бивш командващ специалните сили на КГБ и още 64 руски, беларуски и украински граждани бяха признати за виновни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, заради участието си в съветското нападение срещу литовската столица през 1991 г. Подсъдимите получиха присъди, включително и лишаване от свобода до 14 години.
Според руската страна този съдебен процес е бил „политически мотивиран“ и е „опит за пренаписване на историята“. Затова и между юли 2018 г. и април 2019 г. Следствената комисия на Руската федерация започна няколко наказателни производства срещу литовски съдии, прокурори и следователи, участващи в разследването или постановяването на решението по т.нар. Дело „13 януари“.
На 28 ноември 2019 г. Европейския паррамент прие специална резолюция, в която се осъждат действията на Руската федерация срещу независимата литовска съдебна система. Така евродепутатите застанаха на страната на истината и свободата, защитиха Литва и осъдиха образуваното от руските правораздавателни органи наказателно производство, както и предприетите действия срещу литовски длъжностни лица, като незаконни и в явно нарушение на принципите на правовата държава. Тогава като депутат от СДС изразих своята солидарност с Литва. С Реолюцията призовахме руската страна да оттегли своите обвинения, а държавите членки да повдигнат този въпрос, когато общуват с руски политици.
Но защо припомням тези събития. Защото БСП отново се кани да дойде на власт и тогава лошотията й отново ще избие върху лицето на България. Но имам надежда, че българските граждани са наясно какво ги чака, ако се случи невъзможното и Корнелия Нинова и компания вземат властта. Свят ще ни се завие. Коронавирусът ще ни се стори детска забава. Но бъдете спокойни. БСП не може да дойде на власт, ако не се намерят партии патерици, които да я подкрепят в парламента. Затова обърнете внимание на патериците. В тях още отсега се опитайте да съзрете опасността. И просто не гласувайте за тях на предстоящите избори. Кои са тези патерици ли?
Видяхте ги. Първите, които прие на „консултации“ президентът Румен Радев. Това да ви е за ориентир. Схемата е елементарна: президентът и патериците подкрепят БСП, а след това БСП и патериците му връщат жеста – подкрепят го за втори мандат. Този сценарий трябва да бъде нарушен. И само гражданите са тези, които със своя вот на изборите могат да го нарушат. Когато и да бъдат изборите, а те няма къде да избягат, независимо от президентските шмекерлъци, важното е БСП да не стига до властта. И Румен Радев да няма втори мандат.
Александър Йорданов