Незаконната сеч е голям проблем за околната среда и за икономиката в Дунавско-карпатския регион, гласи нов доклад, съставен от ООН и от изследователския институт EURAC research.

Дунавският басейн и планинската система Карпати включват изцяло или части от 15 държави в Централна и Югоизточна Европа, подписали Карпатската конвенция и/или Конвенцията за защита на река Дунав. Тези държави са Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Южна Германия, Унгария, Молдова, Черна гора, Южна Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Като друг голям проблем в доклада фигурира незаконният риболов на есетра и търговията с хайвер. „Доскоро България и Румъния бяха сред 10-те основни страни износителки на хайвер в света. След построяването на язовирната стена Iron Gate I на границата между Румъния и Сърбия през 1972 г. популацията на есетрата е намаляла в пъти”, пише в документа.

Според доклада незаконно добитият хайвер достига цена от 6000 евро за килограм на черния пазар – търговията възлиза на 22 млн. евро годишно. Това дава своето катастрофално отражение върху есетрите – два от 6-те дунавски вида вече са изчезнали, а 3 са критично застрашени. Запасите от моруна, чийто хайвер е най-скъп, са намалели с 67% за едно десетилетие.

През 2016 г. Министерството на земеделието и храните, след дългогодишна работа с лесовъди, учени и различни организации, сред които и WWF, официално обяви 109 000 ха вековни гори за защитени от изсичане.