Николай Аретов и Румен Аврамов представиха в Самоков „Ангария“ и творчеството на Асен Христофоров

IMG_3568

Николай Аретов и Румен Аврамов снощи дойдоха в Сарафската къща по покана на сайта „Самоков инфо“ и представиха творчеството на Асен Христофоров. С тях бе и Ромил Атанасов- племенник на Асен Христофоров. Водещ на срещата бе Марияна Лобутова – уредник на Сарафската къща в Самоков.

Основен акцент на срещата, която бе организирана със съдействието на Сарафска къща, бе историческият роман „Ангария“ на издателство „Кралица Маб“.

Николай Аретов е професор дфн в Института за литература, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, главен редактор на издателство „Кралица Маб“. Член на Академичния кръг по сравнително литературознание (2011 – председател), Българско общество за проучване на осемнадесети век (1997-2004 – председател), Сдружение български писатели и др. Автор на множество публикации в научни и литературни издания, литературен критик и историк, преводач. Завършва българска филология, (втора специалност „Френски език“) през 1978 година. Хоноруван преподавател в няколко университета, главен редактор е на издателство „“Кралица Маб“.

Румен Аврамов е роден е в Париж, завършва средно образование в Lycee de l’Alliance Francaise  и висше във ВИИ – София (1974). Доктор по икономика (1986). Работи дълго време в Икономическия институт в БАН, от 1990 година е икономически съветник на президента Желю Желев, а през 1991 година е сред основателите на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, на която известно време е заместник-председател. От 1994 година е член на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, а през 1997-2002 година е член на Управителния съвет на Българска народна банка.

Сюжетът на „Ангария“ се разгръща преди всичко в Самоков и околностите му (Рила, близките села, Ихтиман), една част – в Цариград, за кратко в Пловдив. Значителна част от персонажите са реално съществували хора, някои от тях оставили отпечатък в историята на града, а други са известни национални фигури (Захари Зограф, Ив. Богоров, Стоян Чалъков, Г. Раковски и др.), които обаче присъстват само във фона на повествованието). Друга част са местни хора, за които има запазени документи. Някои от тях са посочени в бележките на автора в края: Гюро Хаджихристович и неговите синове, Пенчо Хаджидеянович (цариградски джелепин, роден от Панагюрище, родственик на автора), Димитър Смрикар[ов], Станоя Балабанов, Стоян Чалъков, Соса Чакърина (жената на Чакър войвода), хайдутите Дикята и Никола Месаро. Сред посочените исторически лица са владиката Матей и брат му Аристарх (млечен брат на султан Абдул Хамид), турците Махмуд бей и гледачката на кафе Ниджесанката, познатият цариградски печатар Тадея Дивитчиян и т.н.

За Христофоров е характерно, че литературните му текстове са предхождани или допълнени от краеведски, като практически всички са посветени на Самоков и близките му села, на първо място Говедарци. Две години след „Ангария” излиза „Самоков. Исторически очерк” (1962); на Говедарци и съседните села пък са посветени „Искровете. Историко-географски очерк” (1962) и „Говедарци и околностите му” (1967).

В първото издание „Ангария” (1960) носи жанровото определение „романизираната летопис“. Книгата има амбиция да представи многостранно живота и политическите настроения сред българите, а също и сред гърци и турци в средата на ХІХ в. Събитията са точно датирани, те започват на Спасовден 1847 и свършват около година по-късно, а Епилогът пренася читателите в 1855 г.

В „Ангария” Христофоров въвежда няколко любовни сюжетни линии, част от които прекрачват границите между различните етноси и религии (българка и турчин, българка и грък, помакиня и грък) и представляват варианти на познатия мотив за похитената (българска) красавица. „Ангария” има две издания, като във второто, което вече е определено като „исторически роман“, авторът добавя девет глави в началото на третата част. Те въвеждат нови събития и разгръща сIMG_3575южета по посока IMG_3567на историческите събития, а не толкова към преживяванията на персонажите.

Самоков е важен град за българите от ХIХ в., който донякъде е останал в сянката на Пловдив, Шумен, Русе, Габрово, Пазарджик, Сливен и особено на по-малките Котел, Трявна, Копривщица и др. Той е център на голяма епархия (от която е и Паисий), седалище на митрополия (може би още от началото на ХVII в.), свързан е с Рилския манастир, Самоковската художествена школа маркира мястото му в развитието на изобразителното изкуство. Градът е значителен образователен център, общинското училище е едно от първите, в него за кратко учителства Неофит Рилски, Захари Круша, оттук е К. Фотинов. Градът е важен стопански център, в който се развиват не само традиционните занаяти (вкл. тюфекчийство, за което става дума в романа), но и добива и обработката на желязо; с града е свързано и развитието на печатарството. Поради всичко това в Самоков протичат важни за епохата социални процеси – той е едно от първите огнища на църковната борба, както и един от първите (да не кажа първия) град, в който се разгръщат чисто икономически протести.Романът стъпва на множество литературни и документални източници. Архивът на Христофоров пази негови бележници с исторически и други данни, събирани от различни източници, както и писма, от които се разбира, че Христофоров се е интересувал от местни предания.

 

IMG_3563

IMG_3573

Поздарвителен адрес за Аретов, Аврамов и издателството бе изчетен от името на кмета на Самоков Владимир Георгиев. Съветникът Светлана Атанасова също взе думата за поздравителен адрес.

В срещата взеха участие много самоковци, планинари, гости от София. Сред аудиторията беше Георги Шуманов кмет на село Говедарци, който поздрави издателите на Христофоров. Кметството на село Говедарци получи едни от най-извеIMG_3570стните произведения на Христофоров.

Сайтът „Самоков инфо“ ще публикува още подробности от срещата, както и интервю с племенника на Христофоров Ромил Атанасов.

Десислава Стоянова