Голяма работа е Гугъл. Седиш си у дома или в офиса, отиваш на работа с метрото или с автобуса, пиеш си кафето и току се присетиш за нещо. И нямаш проблем: веднага питаш „Гугъл“. И той, добрият „чичко“, на секундата отговаря. Не случайно тази образователна търсачка е любима на българския премиер и на началничката на неговия политически кабинет.
И ето днес, от далечен Страсбург, попитах този всезнайко знае ли дали има избити българи в СССР и САЩ. И той веднага ми отговори. Отговори ми, че руснаците са избили стотици хиляди българи. Избивали са ги още в царска Русия, а след това и в СССР. Разстрелвали са ги, от глад са ги морили, депортирали са ги далеч от родните им места, в концлагери са ги затваряли и усмъртявали. „Гугъл“ пояснява, че са го правили като наши „братушки”. Така останах с впечатлението, че руснак като срещне българска „братушка” веднага го утрепва и взима имота му. Същото днес се случва в Украйна. За кратко време Русия изтрепа десетки хиляди „братушки“ в тази страна. Но „Гугъл“ ми поясни също, че за руските престъпления срещу българския народ пишат още идеолозите на нашата националноосвободителна борба Георги С. Раковски и Христо Ботев. Информира ме „Гугъл“, че има издадени книги и за съветския геноцид срещу българите. Казва ни още този учител на Кирил Петков и Лена Бориславова, че в СССР са разстрелвали или въдворявали в концлагери дори български комунисти. Но пропуска да обясни, защо са ги убивали. Дали защото са комунисти или защото са българи?
Същевременно „Гугъл“ твърди, че в САЩ няма избити българи. А е известно, че в тази страна живеят много нашенци – над 300 000. И при този факт да няма нито един репресиран, депортиран, утрепан, в концлагер заточен българин? Невероятно, но факт.
„Гугъл“ ни оставя да си размърдаме сами мозъчните клетки и да си отговорим на въпроса защо е така. Но какво има да си отговаряме. САЩ са демократична държава от 246 години. А Русия и СССР не са били демократични държави. Колко е „демократична“ днешната Руска федерация може да съдим по това, че продължава да убива българи. Това са българи живеещи в Украйна. Излиза така, че в Русия и СССР са мразили нас, българите, а в САЩ явно са ни възприемали, възприемат и днес като…Джон Атанасовци, т.е. ценни хора, необходими на държавата. Но тук възниква голям „патриотичен“ въпрос. Ако в САЩ ценят българите, тогава защо ни бомбардират хубавата столица през Втората световна война?
Всичкознаещият „Гугъл“ отговаря и на този въпрос: защото сме били обявили война на САЩ. Тук трябва да приемем, че „Гугъл“ знае историческите факти, но няма въображение. Нима не е било по-добре да обявим война на СССР, та поне като през 1944 съветската армия ни окупира държавата да знаем защо го прави. Защото иначе е много тъпо. Ние поддържаме със СССР през Втората световна война нормални дипломатически отношения, а като отплата за добрината ни той ни обявява война и за кратко време съсипва хубавата ни държава. „Гугъл“ разказва също така, че местните съветски подлоги избиват десетки хиляди нашенци.
Явно е, че нашите управници, обявявайки война на САЩ, са пропуснали да пояснят, че правят това на майтап, че това е просто шегичка и никакви реални намерения са нямали да воюват с американците. „Гугъл“ обаче това не го разбира и не може да го обясни. Той не разбира, че американците от шега не разбират. Не си падат по майтапите. Склонни са всичко да приемат насериозно. Такава им е народопсихологията. Затова и съм забелязал, че разхайтени у нас нашенци като стъпят на американска земя – за учение, работа или просто живот, веднага стават други хора – дисциплинарани, организирани, стегнати, сериозни. Така е. С каквито се събереш, такъв ставаш. За съжаление след 1944 г. за близо половин век ние се събрахме с руснаците и резултатът е налице: разхайманихме се като народ.
Като обръщам внимание на сериозността на американците и несериозността на руснаците, е добре да дам и някои очевадни примери. Така навремето руснаците казаха, че ще стигнат до луната и американците веднага първи изпратиха свои хора на нея. Сетне започнаха руснаците да се въоръжават и американците веднага им спретнаха едни „звездни войни”. И принудиха СССР да се надпреварва във въоръжаването в резултат на което тази „могъща“ държава бързо рухна. И вече я няма. Сега някои предвиждат, че същото ще се случи и с Русия след военнаата авантюра срещу Украйна. Не знам. Но е факт, че СССР пропадна. При това отлично помня, че пред американския президент Роналд Рейгън руснаците изобщо не предяха и не си позволяваха волности. Затова и когато на 12 юни 1987 г. президентът Рейгън се обърна към съветския президент Горбачов със следните заповедни думи: „Г-н Горбачов, разрушете тази стена…” , другарят Горбачов веднага се хвана за кирката. И така се увлече в къртенето, че разруши не само Берлинската стена, но и целия огромен Съветски съюз. И днес е така. Американският президент Байдън не повярва на лъжата на руския президент Путин за „специалната операция“ в Украйна. Възприе я като война. „Гугъл“ също потвърждава това. И лошо се пише на Русия.
Казва ни още „Гугъл“, че през Втората световна война САЩ са били съюзник на на Сталиновия режим, който с право може да наречем режим убиец на българи. „Гугъл“ не може да прави междутекстови връзки. Затова не допуска, че именно съветският лидер Сталин е този, който е пуснал мухата на американците да ни бомбардират хубавата столица. И те са приели думите му едно към едно, по съюзнически. Тия сериозници изобщо не са схванали символичният подтекст на българското обявяване на война. Но че Сталин има пръст в бомбардирането на български градове аз съм убеден. Защото, който веднъж е издавал заповеди да се избиват българи в Съветския съюз, е напълно логично да подтикне и други държави към такова мръсно дело. Безспорен е фактът, че след 9.09.1944 г. същият съветски сатрап праща у нас комисари, които да ръководят убийствата и репресиите срещу българите на терен.
Такива са американците. Чужда им е на тях политическата символика. Не харесват те държави едно говорят, а друго правят, а политиците им използват езоповски език. Като нашите премиер и управляващо мнозинство днес, които наричат предоставянето на оръжие на Украйна „военнотехническа помощ“ и поясняват, че ставало дума не за оръжие, а за неговия ремонт. Този начин на говорене е типично руски, кремълски. Именно там едно се замисля, друго се говори, а трето се върши. Така бе у нас и в миналото. На думи нямаше по-голяма дружба на света от „българо-съветската”, а на дело –хиляди избити и репресирани българи в СССР и България, концлагери, телени мрежи по границата, съсипия на хубавата ни държава.
Всъщност, независимо от критиките, „Гугъл“ си го бива! Питаш го и веднага получаваш отговор.
Александър Йорданов