ПОБЕДИТЕЛИТЕ…
Трябваше да мине известно време, за да осъзная реално какво се случи на президентските избори. В тях се натрупаха грешки, непремислени жестове, обещания за „мъжествена” оставка, груби предателства, отмъстителност и много опортюнизъм, който в нашите условия е пагубен. И зад цялата галимация надничаше през цялото време зловещият руски амбициозен проект за влияние върху проливите и бившите сателити на СССР. Те заложиха всичко в България, защото ние останахме единствени и неповторими адепти на съветското влияние. И успяха, не може да им се отрече. Съвсем не съм убеден, че е вярна тезата за протестния вот, за неподходящата кандидатура, за „личностната” победа на ген. Радев и т.н. Това си е победа на БСП, няма какво да се заблуждаваме и самоуспокояваме. Иска ли ни се или не, но този път БСП си изигра картите, хвана ситуацията и възползвайки се от коалиционната слабост на ГЕРБ, реформаторите и патриотите, постигна победа, с която се реанимира. Това ще се опитаме да анализираме, пък дано някой прочете и другата гледна точка на общия хор от хвалители.
Ще започна с една история. Никола Гешев – великият полицай. През 1942 год. използва предателството от бащата на Недялко Йорданов и от Бургас тръгва разбиването на цялото ръководство на забранената по това време комунистическа партия. Арестувани са Трайчо Костов и Никола Вапцаров и още 26 партийни функционери. Гешев иска разрешение от шефа си Праматаров още два месеца, за да приключи окончателно с партията на тесните социалисти. Праматаров му казва: „Спри, достатъчно хора арестувахме. Те са разбити, няма да се съживят.”, а Гешев му отговаря: „Грешиш шефе, тези хора са особена природа, фанатици. Трябва да ги унищожиш до крак, защото са като гущерите – и сакати да са, се размножават.”
Е, знаете какво става само след две години. Трайчо Костов отървава смъртната присъда и диктува колко убийства да постанови Народният съд. Същият Гешев е обичал да води дълги разговори с арестуваните комунисти, а когато се е налагало е викал големия борец Ферещанов да си „поговори” с тях. Един ден Ферещанов го пита: „Шефе, как имаш нерви да се занимаваш с тези хора?”, а Гешев му отговаря: „Все търся причината у тях да станат такива и не я намирам. Май те са като туберкулозата, неспасяеми.”
Хубаво бе някой да припомни тези случки на Бойко Борисов и правителството му в началото на мандата, защото ако имаше голяма, огромна грешка бе, че те от флиртове с лявото, разбирай БСП, загубиха десните избиратели. Изведнъж се оказа, че е доста добре да си социалист по времето на ГЕРБ и партньорите му – Р. Овчаров и Петър Димитров ръководеха енергетиката, Мая Манолова стана обудсман, забравиха се подвизите на Корнелия Нинова в скандала с „Р. Овч.”, Булгартабак, Шарланджиева и Гергов. Момичето от с. Крушовица дори стана социалист №1 и си взе за дясна ръка същия Гергов, който по времето на първото правителство на Борисов се уплаши и стана руски гражданин с надеждата, че няма да го пипат за кражбата на Пловдивския панаир. Не само, че никой не го закачи за нищо, ами дори Борисов и Лукарски му предложиха да му подарят и останалите акции от панаира като ги прехвърлят на Варна и Пловдив. Разбирай – да му ги подарят.
И така бавно и полека бившите комунисти, въприки 10-те си поредни загуби се укрепваха във властта, цъфтяха олигархичните им кръгове, разрастваха се проруските им кръгове, докато удариха – 60 на 40! Това е рекапитулацията, както и да трансформираме резултата от отминалите избори. Сега ще се направят отново на умряла лисица, ще го играят още малко опозиция, има техни партньори, които ще им свършат мръсната работа/патриоти, десебари и разни други баберки/ и ще ударят отново, защото ГЕРБ при две правителства така и не разбраха, че с комунисти няма място за сантименти – с тях можеш да излезеш на глава само, ако ги стъпчеш, ако ги пратиш в миманса и окончателно приключиш всякакви общения с тях. Не направиха ли така и в Полша, и в Унгария, и в Чехия, да не говорим за Естония, Литва и Латвия!? Вярно е, че нашите комунисти са по-бамбашка, но ГЕРБ повториха историческите ни грешки от времето на Великото народно събрание, после на Филип Димитров, на Иван Костов и винаги идваха после комунистите, за да разсипят страната, но да излязат по-богати от поредния си провал: Луканов, Виденов, Тройната коалиция.
Ще стане така и сега – можете ли да си представите какво ще последва, като вземат властта Корнелия, Гергов и компания?! Що е време напред е, но за пореден път този народ трябва да пие от горчивата чаша, която сам си е налял. Май наистина така ни се пада… А аз все си припомням завета на Стефан Савов: „Никога ортаклък с комунистите!”, ама кой да се сети за такива неща…
Втората огромна грешка, която могат да направят ГЕРБ сега е да хвърлят цялата вина върху Цецка Цачева и екипа, който правеше кампанията й. Просто хората направиха всичко, което бе по силите им, но системните грешки вече бяха сторени и нямаше земна сила, която да промени вече устойчивите настроения у хората.
Вече не си спомням кой след победата на местните избори предупреди ГЕРБ, че тази победа е и огромна опасност пред партията, ако се увеличи чувството у хората за несправедливост от властта, която е най-близко до тях. За съжаление на много места местната власт се оказа колос на глинени крака и най-характерния пример е Пловдив. Да, болката ми за Пловдив е огромна, защото през всичките тези почти три десетилетия, дори когато десните сме били най-зле, нашият град бе като островче на синята надежда. Победихме, още на изборите за Велико народно събрание, победихме, когато Виденов спечели цялата страна, победихме, дори когато на балотажа Първанов очевидно печелеше, а сега, след 30 години падна и Пловдив – тази истинска столица на синята победа. И основната вина е у кмета Иван Тотев, който е и председател на Герб в града, но превърна властта си в трамплин за некадърни хора, поведе истинска война с антикомунистите в града и логичното се случи, но още по-лошото е, че няма и помен за покаяние или носене на отговорност и тепърва ще ни очакват трагични за града резултати. В цял свят загубилата партия търси преди всичко вината в себе си, коригира, променя политиката си, сменя основни фигури, прави нестандартни ходове. В друга статия припомних как преди години Митеран обръща балотажа като между двата тура сменя почти половината от кабинета си и в крайна сметка успява. Герб и Бойко Борисов не направиха нищо такова, просто си вървяха по утъпкания път, но преди това Корнелия и Гергов вече го бяха изминали, това е положението. И още нещо много важно – коалиционните партньори. Две години се търпяха абсолютно ненужните им претенции. В крайна сметка Патриотите разсипаха Избирателния кодекс, преекспонираха проблема с бежанците и го стовариха на управляващите, а за капак се изтъпани и биографичния доносник Каракачанов за кандидат –президент. Резултатът – 63% от гласовете им отидоха на балотажа за Радев. Но дори патриотите бледнеят пред шизофреничната политика на ДСБ и Радан Кънев. Не знам какво трябва да стане, за да се разбере, че всичко при тях е в полза на БСП!? Ще дам само един пример. Знаете ли къде на балотажа БСП печели най-убедителната си победа? Не е Кърджали, не е Видинско, не е Брезово или Садово, не е дори Пернишко. Най-убедителната им победа е в „синята” община Перущица, където ген. Радев спечели на балотажа с 81%!
Тази община е единствената, която се управлява от кмет на ДСБ. Ради Минчев бе обвинен нещо от прокуратурата, адвокат му бе Атанас Атанасов, пуснаха го от ареста и започна кампания, че виновни са „ония” от Герб, въпреки че сигнала срещу него бе пуснат от съветник от БСП, но десебарите обвиниха Герб, че не го спасили от прокуратурата и започна една кампания анти-ГЕРБ от десебарите и лично от техния кмет. И с обединените усилия на ДСБ и БСП резултатът е 81% за Радев и 14% за Цачева. Има секция в Перущица като СИК №6 където резултата е 272 гласа за Радев срещу 65 за Цачева!? Като чуете някой от сектата на Радан Кънев да ви говори за „дясната” им партия му дайте този пример с „тяхната” община Перущица и отминете с пренебрежение. Като добавите и цялата весела компания от Пръмоваи Ненчев, ще ви излезе сметката защо 36% от гласовете на Реформаторския блок отидоха при БСП. Коалиционни партньори та дрънкат?!
Като добавим статичната, официозна и скучна кампания общо-взето се обясняват резултатите. Лошото е друго, че вече в страната не остана дясна алтернатива – реформаторите са всъщност десни троцкисти, новият проект на Радан Кънев ще е поредният ерзац на комплексарщината, патриотите са леви популисти, а ГЕРБ остава в плен на клишетата и резките жестове без реален резултат. Страната се нуждае отчаяно от нова, истинска дясна партия, в която антикомунизмът и антисъветизацията са основополагащи репери, а консерватизмът и личния индивидуализъм са програмен темел.
В противен случай ще потънем в блатото на социалния нихилизъм и национален популизъм, които ще родят социалистите и патриотите, а това е възможно най-лошата ни перспектива. По естествен път ще дойдат и повиците за антиевропеизма и просъветизацията. Съдбата пак ще си я избираме ние, засега единственото постоянно нещо в политиката ни ще остане Меглена Пръмова-Кунева. Тя ще остане или в Европейската комисия или в Министерски съвет, където е пребивавала последните 30 год. без прекъсване. Бъдете сигурни, че ще е пак така. Тя не може да си се представи извън властта, ако остане извън нея просто ще се самоубие. Това е положението…
Христо Марков