„Мъжкото хоро“ показва пълно неразбиране на смисъла на празника

9d2e22e20bd57acbda07a731832e90ac
Повод за празника е един епизод от християнската свещена история – кръщаването на Иисус Христос в река Йордан от св. Йоан Предтеча (съответно наречен и Кръстител), представен в: Мат. 3:13-17, Марк 1:9-11, Лук. 3:21-22, Иоан 1:32-34. Допълнителни детайли дава свещеното предание на Църквата.
Оформянето на празника е сложно и отнема векове. Затова в различните християнски църкви се фокусират върху различни богословски въпроси и се изпълняват различни ритуали.
Православието поставя акцент върху най-мистичната страна на евангелското събитие. В момента, когато Иисус се кръщава в река Йордан, Бог се разкрива на човечеството в трите Си лица (ипостаси): Гласът на Бог Отец се чува от небесата; Бог Син, въплътен, стои във водата; а Бог Св. Дух слиза над Него в образа на гълъб. Точно това божествено явление е причината празникът да е наречен Богоявление (Теофания).
Лесно е да се разбере защо той се превръща в един от най-важните празници на Православната църква.
Богоявление е още празник на пречистването и обновяването на сътворения свят (в един дълбоко сотериологичен смисъл, т.е. в контекста на Спасението, както се разбира то от православните богослови). Тук важна е православната идея (напълно недуалистична!), че Спасението засяга не само духовното, не само душите, но и материалното – т.е. телата и материалния свят.
Когато Бог Син се потапя във водите на Йордан, той ги пречиства и освещава, а чрез тези води – освещава и цялата природа. Така, Христовото кръщение всъщност показва Божието благов
оление към света, Неговата воля да спаси Своето творение.
Освен задължителната литургия, православният ритуал на Богоявление включва водосвет. Освещаването на водата, при което в нея се потапя кръст, е ясен паралел с кръщението на Христос, стъпващ във водите на р. Йордан. Тук има регионални специфики. Така например, в руската традиция (да не забравяме лютата руска зима!) обикновено се изрязва дупка в леда и кръстът се потапя в нея. По на юг, във византийската традиция, към която принадлежим и ние в България, се прави друго. Потапянето на кръста има южняшки експресивна форма – той направо се хвърля във водоем (море, река, езеро …). Символиката, разбира се, е същата.
Сега внимание!
От гледна точка на православната вяра важно е ПОТАПЯНЕТО (респективно хвърлянето) на кръста във водата. Ваденето на кръста е благочестив акт (в зависимост от температурата – и доста геройски), но второстепенен. Разбира се, не искам да омаловажа смелостта и личната вяра на всеки, който е скачал в ледените води на Богоявление. Искам обаче да подчертая, че този ритуал с хвърлянето на кръста съществува по определени богословски, верски причини и те не се състоят в проявата на самоцелна мъжка сила и издържливост.
И така неусетно стигаме до новата (около 30 годишна) „вековна“ българска традиция да се танцува „мъжко хоро“ в ледена река на Богоявление. Тази година прочетох доста добре обоснована критика на това явление. Няма да я преразказвам. Ето обаче и моята добавка:„
„Мъжкото хоро“ показва пълно неразбиране на смисъла на празника. Това неразбиране очевидно е довело до изваждането от естествения му контекст на елемента с героичното скачане в ледена вода и развиването му като самостоятелен ритуал – хоро в ледена вода.
Кръстът вече няма централно място, а идеята за освещаването на Творението от Бог чрез символа на кръста е подменена от демонстрация на мъжка сила и емоции.
В. Тенекеджиев