Покрай залисиите с кризата в Гърция сякаш остана напълно незабелязана драмата при българските реформатори. Незаслужено и много грешно. Преди две седмици те се събрали и решили, че между съставляващите я партии има такава непоносимост, че единна регистрация, общ предизборен щаб и обединени кандидати е невъзможно да се случат. Всяка партия ще се регистрира отделно и на повечето места ще играе или отделно или в рамките на местни коалиции, защото самите реформатори нямало да работят за кандидатури, различни от тясно партийните.
Новината е повече от добра по няколко съществени причини. На първо място ще видим каква стойност имат отделните партии в Реформаторския блок, самоименуващи се като десни. На второ място – интересна ще е географията на представителството им в местния вот. И на трето, за мен много важно и щастливо събитие – щи видим на терена Меглена Пръмова-Кунева, която извървя най-безсрамно пътя от заклета комунистка от началото на 90-те години на 20 век през либералка с НДСВ до афиширана „дясност”. Липсата на единна регистрация ще я постави в позицията да защитава тази „дясност” на терена на местните избори, където всяка партия изразява най-отчетливо профила си, включително по региони. Мога от сега да предвидя, че всичките кандидати на др. Пръмова, на нейната лична партия ДБГ ще са като Соломон Паси – хамелеони, преминали през няколко партии с примат винаги на личния интерес. Много отдавана пророкувах, че съюзяването с Пръмова ще подлуди и Герб, и реформаторите, защото хора като нея винаги са готови да предлагат кандидатури, винаги имат готови решения, облечени в кухата европейска терминология и каканижене… Още от времената, когато бе висша служителка в Комитета на ДС за правата на човека на Константин Теллалов Меглена Кунева-Пръмова е обиграла добре разположението си при силните на деня и няма земна сила, която да я отдели от тях. За нея няма никакво значение какви са силните – дали са комунистите, дали царистите или сега реформаторите. Вирнала нацупено устни тя шества победоносно из политическите потайности и умее, добре умее да се движи с гъвкавостта на змиорка из политическите моди и модерност. В книгата си, посветена на „дамата на задкулисието” в повече от 500 страници политологът Антон Тодоров много добре описа тази хамелеонщина у нея, но и досега героинята не дава и знак, че е дори минимално засегната от написаните факти.
Пръмовата снаха, както е известна в с. Войнягово/родното място на др. Иван Пръмов/ е забравила миналото си, сменила си е името, извадила е наяве някакви дядовци и баби, които били католици и затова недолюбвани от комунистическата власт, но е удобно загърбила др. Пръмов, убийствата в Пловдив по време на тютюневата стачка, за подаръците на Дража Влъчева към нея и съпруга и, Габонската афера от началото на 90-те, за вярната и служба в комитета на ДС, слугуването на Симеон, кадет Рилски, дори уподобяването и на Гена Уруспията и сега от две-три години се опитва да крачи уверено в дебрите на новото и амплоа – „десен” политик, изпълнен с принципност и титанична борба с корупцията. От подобни типажи България се превърна в потьомкиново село, облечено в шлейфа на евпо-атлантическата образност и стил, твърде удобен за хора без принципи и морал като бившата Пръмова. Тя има удивителната способност да се обгражда със себеподобни и най-важното тези хора се харесват на определен кръг. Не става дума само за заместника и Даниел Вълчев/също тежък комунистически функционер още от времето на Кръглата маса/, но за такива персони като Соломон Паси/”Майната му на православието”/, Найден Зеленогорски /кючеците с Цар Киро в Плевен/, Димитър Делчев/син на бившия й приятел Андрей Делчев , с когото ходи в Габон да търси едни милиони/, а по места без изключения хората на Пръмова са или много пряко свързани с комунистическата власт, или деца на местни дерибеи, или хамелеони, изръшкали по няколко партии. Така че решението за отделна регистрация на всяка партия от РБ има определени предимства най-вече що се отнася до нахалството на самата Кунева и обкръжението и. Тя няма да престане с опитите да пласира свои протежета, ще прави всичко възможно да залага капии в местната власт и да екстрапулира себеподобни в съветите. Това го научиха най-напред хората от ДСБ, но те успяха да я отстранят с преференцията от Европейския парламент. В момента като вицепремиер Меглена Кунева-Пръмова се чувства значително по-силна, с повече ресурс във властта, независимо че засега е само вицепремиер, практически без отговорности. Можете да се обзаложите, че сега ще подлуди Герб и Бойко Борисов, за да пласира свои протежета, да договаря следизборни коалиции и взаимни отстъпки преди и след местните избори. В това тя е добра, много добра. Пък и вече разполага със значителен финансов ресурс, но преди това ще има гръмовна разправия при реформаторите за държавната субсидия.
Няма да спрат и опитите и да вкара раздори в самия РБ, да се опита да направи вътрешни мини-коалиции, за да обезсили най-вече ДСБ и панаирът в крайна сметка до изборите ще е пълен, защото не се и съмнявайте, че целта на Меглена Кунева-Пръмова не е нито дясното, нито силното управление, а изцяло и само нейния личен просперитет. Тя никога, ама наистина никога не се мисли като вън от властта, хора от нейния типаж са задължително само във властта, независимо с кой и на каква цена. Ще доживеем местните избори и ще видите доказателствата за това – на ход дотогава е червената кримка на др. Пръмов.
Така че – хубаво е разделението и отделната регистрация на РБ, поне за изчистване на профила им по места, дано има нещо релефно оформено в дясното, хипотетичното дясно. Представянето на отделните партии също засега се очертава да е познатото. ДСБ ще имат силно представителство в София, ще успеят да направят и група съветници, която ще е фактор в СОС, ще имат задоволително представяне и в Пловдив, може би и в други по-големи градове, партията на Корман Исмаилов ще даде сериозна битка на ДПС в североизточна България и ще имат добро представяне в общинските съвети. Именно на тях ще заложи Меглена Кунева-Пръмова, за да имитира на някои места „коалиционна култура и европейско поведение”, като пласира най-вече бивши царисти в листите. Засега поведението й обещава да е интересно и както винаги нацупено претенциозно…
Христо Марков
