В неделя, на 18-ти декември, многобройното семейство на Мария Япракова се събра, за да я зарадва с най-топлите думи и най-скъпите за сърцето подаръци. С елегантен тоалет и прическа за официален повод тя прие поздравите на съпруг, дъщеря, син, внуци и приятели и се развълнува от прегръдките им.
Силните емоции са типични за стрелците, но Япракова в определени моменти в работата доста солидно умееше да ги владее, да запази самообладание и да остане дискретна.
Всеки уикенд Мария Япракова посреща най-близките си любими хора с вкусни супи и добра дума, но в неделя денят бе специален за всички, защото тя беше рожденичка.
Родена в семейство на самоковци, Мария е приела традициите на самоковската кухня, има усета към хубавата подредба на дома и нещо типично за старите родове на Самоков – интерес към знанието в различните му измерения – литература, театър, социални явления.
Мария започва да работи още на 19 години. Завършва Института за детски учители, след това и висше образование в Благоевград, където бил филиалът за ПУП и НУП на СУ “Св. Климент Охридски”.
“Аз съм щастлив човек, защото целият ми трудов стаж мина сред децата и учителите” – казва днес, месец след пенсионирането си, Мария Япракова. В деня, в който се пенсионира, получи от кмета на Общината плакет и благодарствено писмо, получи обаче и много топли думи от своя екип в детска градина “Зорница”, където беше директор 22 години.
Япракова става шеф на градината на 22.09.1994г. Преди това е директор и директор с група на други места. Тя е първият шеф на първата ведомствена детска градина в града към д “Самоковска комуна”. Там работи също 22 години.
Мария Япракова е позната на самоковци със своята елегантна визия и стил на външен вид и поведение, с които респектира и провокира позитивно впечатление. Като директор е позната с умението си да създава екип, на който са чужди интригите. Всяка сутрин шефката влизаше с усмивка в градината и дори при гафове запазваше дипломатичен тон, който респектира, но и задължава, без да унижава и да създава негатавизъм и страх в колектива – казват за нея в „Зорница“.
“Ако трябва с една дума да определим досегашната ни директорка, това е “дипломация”. Дискретността на Мария Япракова създаваше атмосфера на доверие, а умението й да подкрепи в труден момент всеки един екипа на градината, със сигурност ще остави трайни спомени в бившите й вече колежки. Всичко това се отрази и върху авторитета и развитието на “Зорница”, на имиджа й в Самоков и извън града” – споделят учителките от Детската градина.
Най-тежкият момент е през 1994 – 97г., когато се налага да съкрати над 10 души от градината – признава самата Япракова. Не по-малка, в чисто личен план, е драмата, която преживява след изключително тежка катастрофа, преди няколко години, по време на изпълнение на служебни ангажименти.
“Искам всеки ден да правя по нещо добро” – споделя често Япракова.
През годините Япракова успява не само да закрепи градината и работещите в нея, но и да изведе “Зорница” до най-уважаваните учебни заведения. Доста промени настъпват в градината – създават се седмични, нощуващи групи, после се преустановява дейността им, към днешна дата всички групи са с много деца, от няколко години има по две първи групи.
Като директор Мария Япракова никога не отказва подкрепа на колегите си, не само в интерес на работата, но и в лично отношение.
“Аз съм щастлив човек, работих това, което исках и обичах, а сега имам най-голямото богатство – моите внуци.С професията си на учител сбъднах детската си мечта” – казва Мария Япракова.
Досегашните й колежки:
Ваня Георгиева: “Какво да кажеш за г-жа Япракова? – Разкошен човек, като директор – беше ни като майка, винаги с разбиране и добро отношение към нас. Много толерантна”.
Даниела Янева: “Цял живот ще съм й благодарна, тя ме взе на работа, след като над 10 години бях безработна. Който е преживял такова нещо, той ще разбере за какво говоря. С най-добри чувства съм към нея. Пожелавам й здраве, късмет и успех и занапред”.
Надя Драганова: “Много хубав човек е Мария Япракова. Много години сме работили заедно. Беше успешен директор. Пожелавам й здраве и дълго време да се радва на внуци, че и на правнуци”
Десислава Стоянова