Добрата новина: на извънредното си заседание днес българският парламент успя да гласува (на първо и второ четене) Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защира от домашно насилие“, чрез който беше въведено понятие „интимна връзка“ – което по същество защитава огромен брой хора, които не се намират в брачно съжителство.
Дефиницията, разбира се (макар и внимателно премислена и дълго дискутирана), има потенциални несъвършенства – но е огромна крачка напред за българското законодателство в посока разширяване и прецизиране на законовата база и ограничаване на домашното насилие. (Разбира се с уговорката, че успешното и ефективно прилагане на закона в крайна сметка зависи от съда.)
Уви, след седемчасови прения (и поредните нееднократни обвинения към нас в „джендърство“, „опити за узаконяване на хомосексуалността“ и пр.), към изначалната дефиниция на „интимна връзка“ (на снимката долу), в която се говори просто за „две лица“, към дефиницията бе добавено ограничаващото „от мъжки и женски пол“ (сякаш ако връзката е между лица от един пол, за тях понятието „домашно насилие“ не следва да важи).
(От съвсем трета страна, истината е, че неясната дефиниция „между две лица от мъжки и женски пол“ може да бъде четена многопосочно и остава въпрос на интерпретация – никъде не е изрично указано, че едното лице трябва да е от мъжки, а другото от женски пол.)
Чувството ми за удовлетворение след днешния тежък парламентарен ден (който впрочем продължава с още две точки в дневния ред) е частично и непълно – но истината е, че всеки спасен човешки живот (лице, коса, тяло, дух, лично достойнство) е важна стъпка напред за всички ни. Към повече справедливост, нормалност, човечност.