Няколко седмици минаха от публикацията ми, относно идеята за църква в центъра на Самоков. Официална, компетентна реакция от тези, които знаят повече по въпроса – няма. Очаквах, надявах се, но вече не! Разговарях с доста хора по темата, споделяха се какви ли не възгледи и възможни отговори. Но най прави излизат тези, които смятат, че с времето всичко ще отшуми. Сякаш нищо не се е случило.
Но се е случило! И трябваше да се продължи. Сигурно не малко самоковци си спомнят началото на идеята – построяване на църква, посветена на покровителя на града Свмч Симеон Самоковски, на най-видно място – в центъра на града. В близост до Байракли джамия. Мястото бе церемониално осветено от тогавашния викарии на софийския митрополит и български патриарх, по настоящем пловдивски митрополит Николай.
Обетът за построяването на църква не бе изпълнен, а доколкото си спомням имаше и дарения. Нещо повече, по-късно осветеното място бе осквернено – плочата, вероятно счупена, изчезна. А това вече е голям грях! Не изпълнен обет и не почитане на осветено място!
Ако трябва да бъдем реалисти, явно църква в центъра на Самоков няма да има! Жалко! Джамията ще бъде символът на града. А сме християни!
За духовно опрощение и историческо достойнство предлагам, което също съм споделил с немалко хора и, което те приемат – на осветеното място, ако не църква, да бъде издигнат дървен кръст по подобие в местността „Кръста”. Но може и по-малък, съобразен с екстериора.
Вярно кръстът не може да замести църквата, но ще бъде знак, свещен, че градът е исторически, православен, християнски, непротиворечащ на превратностите на историята. Духовен знак, почит към всички самоковци отдали труд, енергия, емоция, мечти и живот за църковната независимост, за духовното отстояване на българите през вековете.
Готов съм да помогна при финансирането на идеята.
Христо Христов