Комунисти тормозили игумен на Рилския манастир

Тъжната история на игумена на Рилския манастир – тормозен, съсипан и осъден на 10 год. затвор от БКП и ДС

Архимандрит КАЛИСТРАТ (със светско име Никола Васев Наков) е игумен на Рилския манастир от ноември 1944 до лятото на 1948 г.

Никола Наков е роден на 28.11.1891 г. в Бобошево, в заможно семейство. Завършва Първа мъжка гимназия в София и два пъти заминава да следва търговия в Европа – Търговската академия в Анверс, Белгия, и Търговския отдел на Правния факултет в Лиеж, Франция. Следването му е прекъсвано от мобилизация за Балканската война и обучение 1914-1915 г. в ШЗО. До края на ПСВ служи като брегова охрана в Дедеагач.

През 1919 г. Никола Наков създава семейство и започва търговия с вино и спиртни напитки. Ангажира се и политически и от 1923 г. членува в Демократически сговор на Ал. Цанков. Ранната смърт на съпругата му (през 1927) го отказва от търговията, а по-късно, в 1934 г. – и от политиката.

През 1934 г. Никола Наков се подстригва за послушник в Рилския манастир. Започва да учи богословие и през 1937 г. завършва Богословския факултет на СУ.

През 1938 г. се замонашва, а през 1939 става главен иконом на манастира.

През 1942 г. Калистрат губи единствения си син Васил (р. 1920 г.), който е завършил Военното Училище, ала загива на 22-годишна възраст по време на инцидент при учение.

През 1943 г. Калистрат става архимандрит. От ноември 1944 е игумен на Рилския манастир.

ЗАСЛУГИТЕ на Калистрат за стопанското въздигане на манастира:

1. Построява (в периода 1940-1942) 4-етажен тютюнев склад в Дупница, като инвестицията се изплаща многократно.

2. Учредява и разработва кооперация „Св. Иван Рилски“ със седалище в Рилския манастир. Към нея зачислява манастирския хотел-ресторант.

3. Създава отделна кооперация за издаване на книги.

4. Изгражда манастирска дъскорезница „Вели лак“, като така елиминира търговете за изсичане на манастирски гори от чужди фирми. Във фабриката работят 120 души. Дървеният материал се продава за строителни цели, за амбалаж и в касата на манастира постъпват значителни суми.

5. След дълги проучвания в чужбина, през 1946 г. Калистрат изгражда фабрика за обработка на химическите отпадъци от дъскорезницата „Вели лак“. Манастирът купува от Швеция машини за дестилация. През 1947 г. това манастирско предприятие, наречено „Горхим“, е национализирано.

6. В метоха „Пчелино“ Калистрат изгражда модерен птичарник и скотовъдно стопанство, като произведените храни бързо се реализират на вътрешния пазар в условия на дефицит и война.

7. Манастирът е имал 3 000 дка земи и гори, но много разпокъсани. С политическите си контакти Калистрат съдейства за приемане на Закон за уедряване на Рило-манастирските земи.

8. Калистрат е имал идеи за построяване на няколко ВЕЦ-а на Рибните езера, на електрическа мелница и карбидна фабрика.

ОБРАЗУВАНОТО ДОСИЕ

През април 1945 Областното управление на Народната милиция- ДС образува досие на игумена. Три години – до задържането на Калистрат – ДС събира сведения за контактите му с т.нар. „вражески елементи“, като Екзарх Стефан, фабрикантите Бакиш и Балабанов, американският посланик Барнс и др.

Репресиите срещу игумена се засилват през пролетта на 1946 г., когато той се противопоставя на поругаване на гроба на Цар Борис III. По същото време Калистрат организира честване на 1000 годишнината на манастира и посреща английска делегация, начело с ген. Бонд.

МАНАСТИРСКИ КОМИТЕТ НА ОФ

През юни 1946 в манастира е учреден комитет на ОФ, който настоява да присъства на манастирските събори, да контролира сметките и назначенията в манастира, на което Калистрат се противопоставя.

В рапортите и доносите срещу игумена се съобщава, че в манастира продължава да се палят свещи на гроба на Царя, че игуменът е посрещал ген. Дамян Велчев, английския посланик Гьослинг, проф. Асен Христофоров (икономист, английски възпитаник), че Калистрат негодувал от национализацията на манастирската фабрика и др.

През лятото на 1948 г. Калистрат е задържан от ДС. Обвиненията са в две посоки – политически и за стопански злоупотреби. Осъден е на 10 г. затвор и глоба от 250 000 лв.

Но…не го оставят на мира. В затвора му оказват натиск да признае шпионаж в полза на Германия, Англия и САЩ, за връзки с масони, звенари, англичани, каквото се сетят.

През 1952 г. Калистрат е освободен предсрочно от затвора с указ на НС и се установява в Бачковския манастир. И там продължават да го „наблюдават“, откриват му наказателно дело „Предател“- разпитват го за екзарх Стефан.

Калистрат умира през 1959 г. и е погребан в Бачковския манастир.

Дълбок поклон пред паметта му!

[Източник: проф. Веселин Вучков]

На снимка 1: Игуменът Калистрат с група френски журналисти в манастира, 1946 г. Фото: Тодор Славчев.