ИДАТ ЛОШИ ДНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Седмица измина от поредните парламентарни избори. Вече са известни резултатите и имената на новите депутати. Централната избирателна комисия и правителството сe справиха много добре с отговорностите си. Изборите бяха демократични и честни.
В условия на световна заразна пандемия в чужбина бяха разкрити много повече избирателни секции, отколкото на изборите през 2017 г. Макар в никоя европейска държава, с изключение на град Брюксел, да не се гласува с машини, изпълнен бе и този каприз на някои български партии – внесени бяха машини от другия край на света, за да са всички доволни.
И тези, които мислят себе си за европейци и логично гласуваха с хартиена бюлетина, и тези, които може би с основание не се чувстват европейци, затова и гласуваха чрез машина. Добрата организация на изборния процес затапи устите на редица политически плямпала. От избирателите се очакваше да изразят визията си за бъдещето управление на България. Но те го направиха по начин, който изненада самите тях. Което ме навежда на мисълта, че определеният от закона един ден за размисъл преди изборите не е достатъчен за българските граждани. На тях им е нужен поне месец. Защото имам чувството, че сега мнозина се питат: каква я мислехме, каква стана. Явно не се я „мислили“ достатъчно.
Много нашенци гласуваха, водени от емоции и с посадени в главите им дезинформации от професионални дезинформатори, маскирани предизборно като „политици“. Очаквах поне българите живеещи в западноевропейски държави и в САЩ да са научили, че на избори се слуша не сърцето, а разума. Оказа се, че този урок нашенците не са го научили.
Вероятно и затова направиха грешен избор, гласувайки за популистки партии, което те ще схванат постепенно, но за съжаление по болезен начин. Предстои техните грешно подадени гласове не само да не решат проблеми в България, а да създадат нови такива. Българинът е свикнал да си пречи сам. Доказа го и на тези избори. Сега на Вуте ще му е зле, но и на Нане няма да му е добре. Оказа се, че много българи си представят политиката като несериозна работа, пей сърце, вечерно телевизионно шоу.
Същевременно искат да го гледат седнали на пълна софра с чаша руйно вино в ръка. Сега ще разберат, че това за което са гласували, е очи пълни и ръце – празни. Защото само истинската политика гарантира и софрата. Неистинската това не го може.
В седмицата преди изборите бях в София, пътувах и до Варна, Стара Загора, Перник, Земен и Дупница. Разговарях с различни хора – в Стара Загора и София с професори и доктори на науките, в Земен – с работници прокарващи нов водопровод, в Перник – с учители, в Дупница – с общинари, служители на паркинг и пенсионери. А след изборите – в сряда бях във Враца, в четвъртък – в Русе, в петък – в Пловдив. Хората се интересуваха от работата ми като евродепутат, но повече ги вълнуваха изборите. Аз им подарявах моя писмен отчет оформен като книга – дневник и си записвах някои техни предложения. Това е част от работата ми.
Впечатлението ми от тези срещи е, че има нашенци, които не разбират какво означава промяна. Не им е ясно, че такава има и когато обърнеш посоката на движението или навлезеш в лентата за насрещно движение. Промяна е и когато нарушиш знак № B27, както аз го наруших в Пловдив, за което справедливо бях глобен и „олекнах“ с 20 лева.
С други думи, промяната може да бъде както положителна, така и отрицателна, т.е. крачка към по-лошото и дори забиване в кьорсокак. Затова и впечатлението ми е, че много нашенци са объркани от получените на изборите резултати. Те вече започват да се досещат къде точно са сгрешили посоката на движението, къде са спрели на забранено и респективно какво ги очаква.
Затова и ме питаха: „защо Слави се крие”; „Демократична България” наистина ли ще се „прегърне с БСП”; няма ли кой да каже на „многоустата Мая”, че трябва „да си отваря устата според процентите”. И разбира се, най-важният въпрос: кой ще поеме отговорност, ако правителството, което се гласят да съставят партиите загубили изборите, се окаже калпаво.
Защото вече е ясно, че основните фигури на фанфарните партии започнаха да дават „заден ход“, да бягат от отговорността да стават министри, да решават проблеми. Предпочитат да стоят на топло в парламента и да дърпат конците на поредните управленски кукли. Хората се безпокоят, че следващото българско правителство ще бъде калпаво.
Предизборно премиерът Бойко Борисов бе демонизиран. Изкараха го по-черен от дявола. Но кои го наклепаха така? Гяволетата, както ми казаха в Земен. Така там наричат новоизлюпените политиченца, но и някои познати политически измамници. Вероятно и затова само седмица след изборите вече се чуват гласове, че „новите партии няма да се справят с положението”.
В Пловдив коментираха решението на лидера на ГЕРБ да се откаже от депутатския си мандат като правилно. Защото с него той прокара рязка граница между своето управление и това което се задава като черна дупка. Според русенци Борисов е доказал, че може да поставя държавните интереси над тяснопартийните. Затова и прави силно впечатление как новобранците в политиката, а и някои пишман политолози, не могат да си обяснят логичните му предложения: да състави правителство или да подкрепи правителство.
Целта му е да се запази стабилността в страната, т.е. да не се навлиза в насрещното движение и да се гарантира успешно справяне с кризисната пандемична ситуация. Така ще имаме спокойно лято и подредена есен, когато отново ни очакват избори – президентските.
Целта на всяка промяна не е революцията, а еволюцията. Защото перманентната революция е менте промяна. Някога такава лъжепромяна е била площадната Октомврийска революция в Русия през 1917 г. Резултатът от нея бе създаването на напълно променена държава, като неин голям фен е бил и дядото на Христо Иванов.
Но след това започва трагедията и тази държава изчезна от картата на света само след 69 г.– абсолютно нищожно време за историята. Но преди това тя отне живота на десетки милиони добри хора. А други стотици милиони ги затвори в „лагер” – социалистически лагер.
Политици с ленински манталитет като днешните неокомунисти, които миналата година протестираха по софийските улици, не могат да осъществят промяна. Защото промяната не е естрада или шоу за баламурници. Затова и „протестърите“ са объркани. Иска им се по-дълго да останат в парламента и правителство да съставят, защото добре знаят, че „келепир има в тая работа”. „Инвестирали” са в „революцията”. Но пък интиутивно усещат, че пред тях е само неуспехът им. Той ги очаква. Затова и във Враца вече залагат: ще има или няма да има правителство. Моето мнение е, че ще има правителство, но то ще бъде неадекватно и слабо, защото ще бъде подредено от партии, които предизборно имаха неадекватно поведение.
Затова и многократно обръщах внимание, че най-важно е да се гласува правилно, а след това да се изисква от депутатите в новия парламент да следват утвърдени европейски практики в ситуации подобни на нашата. И обясних какво означава това. Но към момента „новите” все още я карат по балкански. Затова и продължават да коментират думи и политически жестове на Борисов, но коментарите им клинкат като бездомни псета. А това говори, че нищо добро не ни чака.
Далеч преди изборния ден написах много ясно, че следващото правителство на България ще бъде формирано или с подкрепата на ГЕРБ-СДС или с тази на БСП-ДПС. С бюлетината – хартиена или машинна, българските граждани трябваше да решат тази пределно проста задача. Но те я решиха така, както би я решило магарето на нивата. Затова и сега от „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се. Мутри вън!” се чудят какво да правят. Но гражданите във Враца, Русе и Пловдив започват да се питат: тия, изобщо бива ли ги за нещо?
Няма какво да се гадае. Европейското поведение предполага ГЕРБ и СДС да съставят правителство,тъй като са най-голямата парламентарна група в новия парламент, а и са спечелили изборите. Ако има друга партия в парламента, която иска в България да има сигурност, стабилност и предвидимост на развитието ни като държава, то тя би трябвало да подкрепи или дори да участва в това ново правителство.
Сегашният ни премиер предложи и втори вариант – коалицията ГЕРБ-СДС да подкрепи правителство, което си поставя същите цели – сигурност, стабилност и предвидимост, т.е. усъвършенстване на осъществената вече промяна. Защото умните българи са наясно: промяната е зад гърба ни, а не пред нас. И тя се случи, когато бяхме приети в Европейския съюз. В този съюз непроменени държави не приемат. Но че промяната трябва постоянно да се усъвършенства спор не трябва да има.
Неевропейското поведение предполага типично балкански мурафети: „златен пръст” от БСП или от ДПС за популистките партии. Казвам неевропейското, защото партиите на Трифонов и Манолова, а и на Иванов, наистина са популистки. Те си служат с езика на омразата, отречен в европейската политика, нямат и шанс да членуват в някое европейско политическо семейство. Защото са против европейското статукво в политиката.
Объркването в средите на „Демократична България” е обяснимо: претенциите на тази шарена коалиция за демократичност и европейско поведение ще се изпарят мигновено в момента, в който те подадат ръка на двете откровено популистки партии или на БСП.
В Русе ми обърнаха внимание, че много от членовете и симпатизантите на тази „градска десница”, както неизвестно защо медиите наричат левичарско-либералният блок ДБ, са наследници на „яки” комунистически фамилии. И не става дума само за проф. Евгений Дайнов. Факт е, че и бивши агенти и сътрудници на „бившата ДС”, подкрепят тази формация. В този смисъл сърце не им дава да се обърнат срещу БСП. Защото това е партията наследник на комунистическата партия, в която са членували техните родители или близки, роднини и приятели.
Време е „Демократична България” поне малко да се дистанцира от БСП. В това отношетние пример може да им бъде Съюзът на демократичните сили. Именно СДС на тези избори, а преди това и на евроизборите, както и на местните избори, доказа колко е важно европейското политическо поведение. СДС се съюзи с партия от същото европейско политическо семейство – на Европейската народна партия. И това бе принципно поведение. Защото не може да не ни тревожат някои изявления на лидери на ДБ, които излъчиха сигнали за готовност да приемат подкрепа от Корнелия Нинова за един „управленнски мандат”. На това им поведение ми обърнаха внимание пловдивчани.
Движението за права и свободи се кани, също като БСП, да подкрепи „протестърите”. Всъщност Христо Иванов и Ахмед Доган взаимно си вдигаха рейтинга през оградата на сарая в Росенец. Това бе сценка за наивници, поставяна и играна многократно през годините. Който у нас иска да си вдигне клюмналият партиен рейтинг обикновено напада ДПС.
От своя страна партията на Доган и Карадайъ приема с радост всяка „заплаха”, защото тя им дава възможност да сплотят разпръснатите в две държави партийни редици и да защитят позициите си до последната бюлетина. Така стана и на отминалите избори. „Демократична България“ си вдигна рейтинга с нападките си срещу ДПС, влезе в парламента, но пък понесе загуба именно от ДПС. И сега не бих се изненадал, ако „случайно” при гласуването за парламентарен председател или за правителство, ДПС и ДБ отново се срещнат през „плета”.
Очевидно е, че популистките и интригантските партии няма да се коалират или да подкрепят ГЕРБ и СДС, защото тези две партии са изразители на нормалността в българската политика.
Впечатли ме анализът, който е направил на следизборната ситуация съпредседателят на Атлантическия съвет на България доц. д-р Момчил Дойчев. Той започва с драстично обръщение: „Уважаеми гражданки и граждани, драги зрители: Спите ли? Народът ви избра в парламента да управлявате кризата, а не да правите нови избори”.
Прав е доц. Дойчев, защото много от „протестърските“ партии още преди да е изминала и седмица се размечтаха за нови избори. Тресе ги перманентна революционерщина. Но има и нещо друго. Малцина от техните депутати ще бъдат съгласни политическата им кариера да приключи само с една месечна депутатска заплата.
Затова и ще да измислят всякакви причини, ще предъвкват стари опорни точки, на дармадан ще го направят този парламент, но тяхното, парламентарната надница, да не се губи. Те нямат идеи за управление, но зло да сторят на България могат. И ще го сторят.
В политическата теория, обръща внимание доц.д-р Дойчев, „има едно важно, но подценявано понятие – инептокрация (от ineptus (лат.) – негоден) – власт на неподходящите, неопитните, некадърните, наивните, безпомощните, глупавите. С една дума – власт на негодните да управляват. Според въвелия този термин френски писател Jean d’Ormesson това е система на управление, в която най-малко подготвените да управляват са избрани от най-малко подготвените да се трудят и произвеждат.” Освен писател и журналист Жан Дормесон е и бивш главен редактор на авторитетния френски консервативен ежедневник „Фигаро”.
Това се случи у нас на 4 април и затова наистина се задава власт на неподходящите и некадърните. Много българи избраха именно най-малко подготвените и тях изпратиха в парламента. Малцина дори и не се досещат каква отговорност е да бъдеш политик и държавник.
Доц.д-р Момчил Дойчев обръща внимание, че „една от основните причини за установяване на инептокрация е настъплението на популизма. Негова основна характеристика е, че отрича всичко, но не предлага нищо, или това което предлага е ирационално, глупаво или и двете заедно.”
Това наблюдаваме днес: колкото повече отминават дните след изборите, толкова повече става ясно ирационалното и глупаво поведение на гласувалите за популистките партии „Има такъв народ” и „Изправи се! Мутри вън!” Но и шарената коалиция „Демократична България” също яко бе издула платната на популизма в предизборната си кампания. Затова и двете основни популистки партии я припознават като желан партньор. Те оценяват в нея именно ирационалността.
Питаха ме граждани във Враца, Русе и Пловдив, какво ще бъде оттук нататък. Аз съм го написал преди изборите: ако партии като „Има такъв народ”, „Изправи се!Мутри вън!”, а и „Демократична България” влязат в парламента, по-лошо ще бъде.
И лошото вече започна. Колко то ще продължи е друг въпрос. След 9 септември 1944 г. отечественофронтовският популизъм продължи 45 години. Той е съпоставим с днешната „отечественофронтовска“ вълна: начин на говорене, лозунги, език и символика на омразата. Няма ги само пушките и калашниците, както и концлагерите.
Мога да прогнозирам, че сегашният популизъм едва ли ще издържи 45 месеца, т.е. почти пълен мандат на очертаващия се като катастрофален 45-ти парламент на България. Ще има предсрочни избори, защото инептокрацията не трябва да управлява.
Каквото българите си надробиха на отминалите избори – това и ще сърбат. Повярваха на хитреци, на артистични измамници и сега ни очакват трудни и хаотични дни, безвластие или власт на некъдърниците, при което най-добре ще се чувстват куп тъмни субекти, които в мътната вода на популизма ще ловят „шарани“ и ще си оправят „положението”. Естествено за сметка на гражданите. Очаква ни грабеж, спадане на доходите – заплати и пенсии, криза – политическа и икономическа. Очакват ни неадекватни на ситуацията отговори на най-важните проблеми на вътрешната и външната политика. Очаква ни неизвестността.
Пиша от Брюксел, където снощи пристигнах за първия си работен ден от новата седмица. Чака ме работа. Още днес имам три важни заседания. Градът е притихнал, скован от ковид епидемията. Молове, ресторанти и кафенета не работят. Отворени са само малките хранителни магазини и аптеките. Никой не се шляе по улиците. В парламента ни проверяват така сякаш преминаваме през граница. В петък в София си направих поредният, може би петнадесети вече, ПСР тест, а в Брюксел ми предстоят още два.
Много бих искал сънародниците ми да не ги мори нито коронавирус, нито завист и злоба. Защото именно завистта и злобата ни натресоха в най-неподходящо време у нас поредната политическа криза. А тя върви в пакет с икономическата. Каквото и да обяснявам, истината е, че се задават лоши дни за българската демокрация.
Но…както гласуваме, така и ще живеем.
Александър Йорданов