И в Самоков почетоха паметта на жертвите от комунизма

Днес в храма “Покров Богородичен” в Самоков бе отслужена литургия в памет на жертвите от тоталитарния режим. Събралите се си спомниха за родители, родственици и приятели, убити от властта в годините след 9-ти септември 1944г. Повечето от тях не скриха пред репортер на „Самоков инфо“, че и днес у тях е жив кошмарът за нощите, в които близките им са извеждани за справка в полицията и повече не са се връщали вкъщи, но също признаха, че е жив и до ден-днешен страхът у тях и семействата им от представителите на БСП и другите производни на комунистическата партия. Пред иконостаса на храма обаче те се помолиха заедно с отец Петър Пенев, обслужващ църквите в Широки дол и Долни Пасарел.
Бай Боре Стрински и тази година с вълнение говори за миналото и сподели свои стихотворения, които е и нотирал. Както е известно той е наследник на убити след Девети септември. “В злокобни нощи хора кръвожадни извадиха ви от покои топли. И без да разберете, без присъди, оставихте в къщи тихи вопли” – е част от стихотворението, посветено на убитите без съд и присъда и безследноизчезналите.
“Два пъти съм изхвърлян от университета, по-късно не ме назначиха за заместник –директор на едно предприятие, имах през живота си и други неприятности от комунистите” – разказва през сълзи Борис Стрински.
“Бай Боре е много добър човек. Направил е много за града, от 48 години е диригент на Хора на ветераните туристи, създал е седем песни за Самоков и над 20 за Рила и региона на планината” – разказва Георги Петров от Самоков.
Т. Стаменов също има в семейството си убити по време на комунистическия режим. След 44-та година са убити близките му Петър и Методи Стаменови от Кюстендил. “Не ми се говори” – отклони поканата ни за разговор Стаменов.
Асен Янев е родом от Стоб, по професия е лесовъд. В местността „Черна нива“ са убити неговите чичовци. Сотир Янев бил народен представител.
“Цар Борис е виждал, че германците ще започнат война и е искал да преориентира политиката на България към Западните демокрации. Имал намерение да направи Сотир министър на външните работи, след като направи завой в политиката. Но руското разузнаване работи и Сотир е убит. Застрелян е в София, в гръб, на улица “Неофит Рилски” 37. Чичо ми Давид е убит през 45-та година. След Девети го свалят от власт, дотогава е бил кмет на Дупница. Една нощ го взимат от къщи, казват му, че го викат за справка в полицията и заедно с гинеколога д-р Наков ги качват в камионетка. В местността “Черна нива” ги убиват.
Асен също признава, че и той самият е имал проблеми от комунистическия режим. Заради потеклото си бил три години трудовак в Монтанско, заедно с други деца на неблагонадеждни. “Даваха ни по едно хлебче за цял ден, а работехме много тежка работа, правехме летища, копаехме. Местните хора ни даваха ядене. Беше гладия и мизерия” – споделя Асен.
“Освен убийствата в годините след Девети септември по време на комунистическия режим се случиха много други беди на българите. Комунистите и техните наследници в партийно отношение са жестоки хора, без християнски ценности. Една от първите им задачи е да унищожат морала на българите и да го лишат от християнска вяра” – казаха по време на службата в “Покров Богородичен”.
За поредна година в Самоков се прави панахидата в памет на жертвите на комунизма.
Пред Мемориала край НДК пък днес също беше отбелязан Европейският ден в памет на жертвите на тоталитарните режими. Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.
Решението за траурното честване е взето на 27 ноември 2009 г. от 41-вото Народното събрание по предложение Лъчезар Тошев.
За първи път предложението датата 23 август да се чества като „Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов „Европейската съвест и комунизмът”, където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.
Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са над 20 000.