През далечната 1963 г. след катастрофа 26-годишен лекар губи живота си, но успява да спаси хората от горящия автобус
В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село. Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора.
На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци. Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
Пламва косата му. Гаси я с ръце. И продължава да спасява хората.
Облечен е в бяла найлонова риза.
Тя се стапя по тялото му. Причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.
Остава сам. Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град – Горна Оряховица.
По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.
Пристига в хирургичното отделение.
Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:
– Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти!
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия.
Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм:
– Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи.
И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!
След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.
После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос и гърло“. Живее и работи в Германия.
Източник: Национален център СМП, ФБ