Имало едно време …За миналото и настоящето на село Гуцал

131303320_211126067251853_6203936935218505394_o
Имало едно време
Всеки един от Вас е чувал и чел този израз. Често срещан в приказките от детството, от разказите на по-възрастните хора към техните деца и внуци за спомените от младините.
Сега ще Ви разкажем една история, която обхваща миналото време до наши дни, до днес.
Имало едно време петима брата и една сестра, които дошли в тукашния край. Първият брат бил Бельо, който се заселил в Бельовската долина, другия брат Йован и се заселил в Йован маала, което е днешното село Марица, третия брат Косте основал село Костенец, четвъртия брат Гоце се заселил по местностите, където е село Гуцал, а последния от братята Радул се настанил в полите на Рила и селото се нарекло Радуил. Единствената сестра се заселила край Крива река и се образувало село Сестримо.
Дали е било така, пише го в книги и летописи. Истории много, но е факт, че селата ги има. Ние ще отидем в едно от тях, в село Гуцал. Там, на един от кръстовете, който стои и до днес е издълбана годината 1666. Има писано в книги за много преди това. Имало го е, има го и ще го има. Нашето и Вашето село Гуцал.
За историята е писано и написано много, но може и да се напише още много, а ние нямаме за цел да пишем книги, други са го направили вече. Ние ще Ви пренесем в наше време и до днес. А днес, днес за втора поредна седмица църква „Възнесение Господне“ в село Гуцал бе отворена, за всеки, който иска да влезе и да си запали свещичка за здраве или само да се помоли. А тази църква не е от днес или вчера, а от 1937 година и е изградена на място, където е имало църква и преди това и ще има и след това и след нас.
За втора поредна седмица църквата е отворена. За втора поредна седмица новото настоятелство, въпреки, че то още не е встъпило в длъжност е там и иска да се промени всяко едно нещо, което има нужда от промяна, което има нужда от ремонт или малко внимание. И ще бъде още много пъти и седмици там, защото има нужда от тях, от всеки един от нас и вас.
Имало едно време……..
Да, имало го е времето и няма как да се изтрие или заличи. Питайте Вашите родители, дядовци и баби, те ще Ви го кажат и разкажат. И ще разберете колко много неща е имало, а днес, днес ги няма.
Имало е летописна книга на църквата и не само в село Гуцал, а навсякъде. През далечната 1959 година Светият Синод на Българската Православна Църква започва инициативата за създаване на летописни книги – кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България.
Именно в тази летописна книга е записвана най-важната информация за църквата, а именно библиография, архитектурно оформление на църквата, иконостас, стенописи и изографисване, икони, богослужебни книги, утвари, свещенослужители, ктитори на храма, членове на църковното настоятелство, забележителни събития.
Всичко това е вписвано в книгата. Кога, кой, какво, защо, къде. Всяко важно събитие, свързано с църквата и нейния живот. Всичко, което е направено. Ден, дата, хора. Една малка библия за храма. А днес, днес се оказа, че я няма. И се знае, не от днес или вчера, а от години, че я няма. Както не я е виждал сегашния отец, така и предишния и в наличните архивни документи я няма, а я е имало. Може да попитате хората в селото, те ще Ви го кажат.
Това е като да отидеш на църква и не да оставиш, а да вземеш. И е взето. Както са взети и икони от олтара, в най-високата част, както и икони, които са дарявани от хора за църквата, но ги няма, а ги е имало. И както каза днес и отец Георги, този, който е направил това дело е получил Божието наказание още тук, в храма, получава го и навън, в живота.
Затова се надяваме, че повече от Вас ще го прочетат написаното и ще се замислят, дали друг път да вземат, а ако някой е взел нещо, нека го върне. Тогава Божието наказание ще бъде по-малко.
„Народ без минало няма бъдеще“. Това също сте го чували много пъти и ще го чувате, както и сте го прочели. Но в село Гуцал няма да видите много неща от миналото, защото просто ги няма. А след време няма и да ги чуете, защото няма да има кой да Ви ги разказва. Много от нещата няма кой да ги разкаже, а и няма кой да седне да ги чуе, какви са били.
Имало едно време……
Не, това не е приказка на Братя Грим, а действителността в село Гуцал. И всеки един от Вас я знае, но му е по-добре да се прави, че не я знае. За църквата може да напишем и кажем още много, но ще го оставим във времето.
И отново се връщаме назад във времето, не с машина на времето, а в спомените и архивите. Спомените няма как да Ви ги вземат, за архивите не сме сигурни.
Всеки един от Вас поне един път в живота си е влизал в сградата на кметство Гуцал. Било то за плащане на данък или такса, за удостоверение за наследници, пълномощно, за научаването на новина, на приказка или просто да изпие една…….ракия.
Да, колкото и да Ви е смешно това е реалността. Е, днес последното няма как да се случи, колкото и да Ви се иска. Но, назад във времето, се е случвало. Както са се случвали и много други неща. Били сте свидетели на много от тях, а на някой от тях сте били и главни действащи лица.
Имало едно време….
Кметове и кметски наместници в село Гуцал. Разлика в задачите и отговорностите няма, само длъжността е по-избор или по-назначаване. Както е и днес, тъй като населението на Гуцал е малко по-списък и няма избори за длъжността.
Всеки от Вас знае кога и кой е бил на длъжността. И кога е имало или нямало кмет/кметски наместник в Гуцал. Като например от средата на юли 2019 година до началото на февруари 2020 г. Всеки от Вас знае защо.
И тук, както и в църквата, историята е същата. Е, тук не липсват икони, защото няма, но липсват документи. Както летописната книга на църквата я няма, така тук го няма регистъра за имотите в селото, който включва къщите. Както в църквата липсват иконите, тук липсват карти на селото с улици, водопроводна мрежа, регулационна мрежа, карта на нивите и горите, планове и много други неща.
Когато в началото на годината, половин село се изредиха да идват и да гледат новия кметски наместник, видяха и нещо друго. И не защото не са идвали или им е интересно да видят кой е назначен, а да видят, че в кметството вече има нов ред и той започна с подреждането на документацията. Само, че това подреждане не доведе до нищо, а само до хорските присмивания и подигравки. Реплики от сорта на „Тоя се е уморил от подреждане“ и „Не го търсете, той само подрежда и друго не прави и няма и да направи“ ги чувахме доста време. Но „Тоя“ подрежда, не само за да е подредено, а за да види неща от преди, да види какво е било и какво има, за да може да продължи напред. Само, че тези неща ги няма. И всеки един от Вас това го знае, защото по един или друг начин, назад във времето се е сдобил с тях. И приказки от сорта на „Я им казах да влезнат вечерта и да вземат сите карти и регистри“ сме го чували много, но знайте, че както в църквата, така и тук, Господ Ви е наказал веднага, а и след това в живота и ще продължи да Ви наказва. А той, Господ, Ви е наказал, но Вие не можете да го разберете и осъзнаете. Може да попитате за кръста в градинката, над бившия Младежки дом, когато е бил преместен от няколко човека каква им и била съдбата. Вашата няма да е по-различна. Не, защото сте преместили кръст, а защото сте изтрили историята на селото, в случая на кметството.
Няма да са Ви необходими нито карти, нито регистри, нито каквото и да е от документите на кметството, които назад във времето сте взели. По-този начин няма да скриете, прикриете или заличите нещо, което се е случило назад във времето. Рано или късно истината излиза наяве. Както вече излизат много неща и ще излязат още много, рано или късно.
Затова използваме социалните мрежи, защото знаем, че всеки чете това, което е написано. И защото се надяваме като го прочете, да върне това, което не е негово. То няма да бъде за сегашния кметски наместник, новото църковно настоятелство или проверителна комисия, а за хората, за селото, за църквата, за кметството. Както предците са оставили всичко, така и тези, които са сега ще го оставят на бъдещото поколение. Както го пише и в историята, като например за последните три желания преди смъртта на Александър Македонски. Но си задайте въпроса дали Вие искате нещо да оставите или да не остане нищо и всичко да се заличи. Ако това е Вашето желание го кажете или напишете, да се знае.
Имало едно време…..
Едно село Гуцал. От векове назад във времето. Има го днес. Ще го има и занапред. Но знайте едно – Вас няма да Ви има и никой няма да Ви запомни и споменава, защото с делата си сте обречени на забрава.
Кметство село Гуцал
бел.ред.
Заглавието е на сайта „Самоков инфо“, текстът е публикуван във фб и споделян от множество истински приятели на селото и на истината. Много са и хората, поздравяващи автора на текста.