Илия Лазаров: Трябва да се подходи отговорно към водната криза в Перник

safe_image.php-1550729263

 За България е важно да има диверсификация на енергийните и суровинните източници – каза  секретарят на СДС Илия Лазаров

- Председателят на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова обяви на пресконференция в Перник, че ще бъде внесен вот на недоверие заради кризите с водата и боклука. Каква е позицията на СДС по този въпрос?

– Преди да кажа позицията на СДС, бих искал да кажа, че по празници обикновено политиците, които проявяват излишна активност, правят грешки. И в момента поради липса на сериозни събития, всички се опитват да яхнат две кризисни ситуации. Да, безспорно всички виждаме, че няма снеговалежи и че имаме водна криза, не само в Перник, а и в много райони количеството вода намалява. Това е факт. Глобалното затопляне е един факт. И в момента, особено опозиционните политици, се опитват да яхнат тези проблеми. Чест прави на кмета на Перник, който не пожела да влезе в тези политически спекулации, интриги или както искате да ги наречем, игри, и отказа да участва в пресконференцията на лидера на БСП. Според мен това е грешно и не води до нищо. Трябва да има общи усилия. Грешки са допускани много във времето. Със сигурност много грешки са допускани именно от БСП. И липсата на проекти, които са извършени по време на БСП – правителството на Жан Виденов, и по време на правителството на Орешарски, и нищо, което не беше извършено по времето на тройната коалиция – все неща, които са изпуснати през годините и БСП има сериозни пропуски в своето управление, за да може в момента да се явява някакъв морален коректив или стожер и да търси отговорност. СДС категорично не споделя това политизиране на тези проблеми. Същата тема е и проблемите, които в момента се говорят и за боклуците. БСП третира боклука като боклук и това е един от големите проблеми през годините. А в цяла Европа и в съвременният свят боклукът е суровина. Това е източник и модернизацията, утилизацията на отпадъците, в които има много важни суровини – метали, пластмаси, органични съединения и т.н., аз не съм специалист в тази сфера, но знам, че в цяла Европа боклуците са източник на суровини, които се използват, рециклират се. И ние не можем да си позволим лукса да изоставаме от тези темпове. Напротив, трябва да се модернизираме, трябва да не пропускаме и да не насаждаме психоза в населението. А напротив, то да бъде информирано, да знае какво се прави, как се прави. И това е позицията на СДС. Не трябва да се спекулира с такива важни въпроси. Виждаме, че в момента няма снеговалежи, виждаме, че има глобално затопляне, което си е един факт в световен мащаб, той ще се отрази по един или друг начин и на България, ние не сме на някаква друга планета. Така че трябва просто да се предвидят тези неща, трябва да харчим по-малко вода. Имам предвид водата, която се изразходва. Говори се, че има над 60-70% загуби по тръбопроводите, което е недопустимо в съвременния свят. Ние сме една от богатите държави на водни източници, но трябва да ги използваме рационално, трябва да ги пестим и трябва да сме отговорни към тези природни богатства. Защото спокойно можем да кажем, че поговорката „Вода гази, жаден ходи“ е валидна за нас.

-Тоест искате да кажете, че темата се използва за политически ПР?

– Да, тя се използва за политически ПР. Ние смятаме, че трябва да си взимаме поуки, да видим кое не е направено, кое трябва да се направи и какво трябва да се прави в бъдеще. Помните, че преди около 27-28 години пак имахме проблеми. Ами по времето, когато БКП-БСП управляваше, партията на Корнелия Нинова в миналото, преди 30 години, цяла България беше на воден режим, включително и София в определени моменти имаше воден режим, ако си спомним. Това бяха несериозни неща – тя да се явява морален стожер. Просто ние всички заедно трябва отговорно да подходим към тази тема. И пак казвам, че държавническото поведение и на главния прокурор, и на кмета на Перник, е много важно и показателно. Именно такова трябва да бъде поведението на всички политици. И СДС застава зад този тип поведение.

-Друга тема в общественото пространство, която е силно дискутирана – изграждането на „Турски поток“. Много анализатори, и по-точно политическото говорене е, че строежът ще бъде забавен. Какво е вашето мнение?

– Четох, че колеги от различни политически сили се явяват едва ли не като инвеститорски контрол на руските интереси в България. За България стратегически е важно колкото се може повече инфраструктурни проекти, газови и не само газови, енергийни да минат през страната. Това е важно. Диверсификацията на енергийните източници в България също е важна. За нас е важно да мине и „Турски поток“, който да стане „Балкански“ и да премине през България. Също е важен интерконекторът с Гърция, за да може да имаме доставка на втечнен газ. Важни са и бъдещите проекти, които ще се случат в Средиземноморието, които са в средносрочен план. Така че диверсификацията на източниците е важна. „Турски поток“ за нас е важен дотолкова, доколкото това ще осигури  определени приходи в държавната хазна. Иначе ние в момента вече започваме да ползваме газ от Турция, който идва, и това беше целта на руската политика – да се заобиколи Украйна, въпреки че там нещата вече лека-полека започват да се нормализират. Това е една от темите и за „Северен поток“. Ние много добре знаем, че руската политика да се използват енергийните източници и суровините като политически инструменти е валидна открай време. Така че руснаците си се грижат за своите интереси, а българските политици да си се грижат за българските интереси.

-САЩ наложиха санкции на компаниите, строящи „Северен поток 2“. Има ли такава опасност това да се случи и за „Турски поток“?

-Това е едно от решенията, които в Европа не се възприема еднозначно. Санкциите губят своя смисъл, ако се прилагат постоянно и навсякъде. Те имат смисъл, когато са целеви и целенасочени. „Северен поток“ е един икономически проект, вярно, има и своите политически отражения, който е важен не само за Русия. Той е важен и за Германия. Неслучайно в този проект участва един бивш канцлер на Германия, същевременно обаче той има и стратегическа цел – да се заобиколи Украйна, за да може да се извършва определен натиск върху Украйна. Така че има си своите политически измерения. Въпросът е на диалог между европейските партньори и САЩ, които са партньори в рамките и на НАТО, тъй като енергийната сигурност е част от общата сигурност. Така че тези неща трябва да се обсъждат, а не да се прибързва с налагане на санкции.

-След визитата на премиера Борисов в САЩ се появи идеята за изграждането на координационен център на НАТО във Варна. Дали това ще увеличи напрежението в Черноморието или цели по-скоро постигането на баланс в силите?

– Според мен координационният център по-скоро ще намали напрежението, защото без такава сериозна координация на място, може да се допуснат грешки. Така че ние знаем, че има специален режим и на проливите, още през вековете винаги се е третирала тази тема – Дарданелите и Босфора, присъствието на различните флотилии в Черно море са също в определен режим и времето на престоя. И този координационен център, според мен целта е да не се допусне ескалация на напрежението в Черно море и по възможност да не бъде арена на противопоставяне, а на взаимно контролиране и взаимно уважение. Така че това е по-скоро нещо положително. Същевременно е положително всеки един команден пункт, контролният център е вид команден пункт, който се настанява в определена държава, е нещо хубаво за съответната държава.

-Това по никакъв начин не застрашава националната сигурност на България?

-Напротив, увеличава я.

- Какви са възможните сценарии, имайки предвид и отношенията между Израел и Иран, и като цяло борбата за регионално надмощие в Близкия Изток?

-Трудно е да се предвиди. Иран е шиитска държава. Тя е един от основните противници на религиозна основа на основния лидер на сунитите в Персийския залив, това е Саудитска Арабия. От друга страна имаме Турция, която иска да се възроди като също друг център на сунитската сила. Така че същевременно Иран и Турция имат противоречиви интереси в Сирия, Турция смята, че трябва да бъде отстранен Башар Асад, а Иран държи на всяка цена да запази Башар Асад. В Сирия имаме намесване и на руските интереси, които съвпадат с иранските. Същевременно пък на други места руските интереси съвпадат с турските. Така че това е един много интересен пъзел, ако трябва да го наблюдаваме. Не мога да предвидя точно как биха реагирали, защото Иран е доста непредвидим играч на международната арена. Понякога взимат доста радикални решения, казах ви за случая с американските заложници, същевременно отсреща имаме един доста решителен американски президент, който взима своите решения и те не са… така да се каже не е мек президент. Така че може да се стигне до ескалация на напрежението. Българският интерес е да няма ескалация на напрежението, да се премине към дипломатическо решаване на въпросите и на проблемите, и възобновяване на контрола върху ядреното въоръжаване, да се предотврати ядреното въоръжаване на Иран, което беше досега важна стратегическа цел. Колкото по-малко такива държави с непредсказуемо международно поведение не са ядрени държави, толкова по-безопасен ще бъде светът.

- Един друг конфликт на дипломатическо ниво е сблъсъкът за сондажните дейности около Кипър, между Турция и Гърция. Как бихте коментирали?

– Въпрос на икономически интереси е. Това е много точен въпрос по отношение на темата за международното морско право. Ние имахме един голям специалист в България – проф. Александър Янков, Бог да го прости, който си отиде, който е един от доайените на международното морско право. Турция третира малко по-широко понятието на икономическите интереси на шелфа. Мисля, че тук не само въпросът е до отстояване на гръцките интереси в конкретния случай. Може би трябва да се намери баланс между двете страни, тъй като 200-милната зона между островите няма как да бъде спазена нито от едната, нито от другата страна, те са изключително близко един до друг. И въпросът е как се разделят акваториите – гръцката акватория и турската акватория в този район около Кипър. Същевременно имаме кипърския проблем с разделението на Кипър още от 60-те години. Така че това са доста сложни международни казуси. Мисля, че ще трябва в един момент да бъде решен този въпрос под егидата на Европейския съюз.

-Като казахте обогатяването на уран от страна на Иран, Израел има известни…

-Да. Говорим за производство на ядрени оръжия. Това е проблемът, да го назовем с директното име, което си е. Проблемът е да не стане Иран поредната държава с ядрено оръжие. Това е целта на Европа и на САЩ. Въпросът е как това да бъде постигнато – дали чрез преговори, дали чрез сила. Това е основната дилема сега.

-Понеже има опасения от страна на Израел, че Иран вече се е превърнала в такава държава и притежава ядрени оръжия.

-Да, това са опасенията. Всяко нещо трябва да се доказва. Имахме опасения за Ирак, че се превръща в химическа сила навремето, и наистина беше факт, че щяха да се превърнат съвсем скоро в държава с голямо количество химически оръжия. Това са все оръжия за масово поразяване, които носят големи страдания и беди. Но заиграването с ядрените оръжия е още по-опасно дори от химическите. Най-простият пример е Чернобил – вече минаха 30 и колко години от аварията в Чернобил – човек не живее в този район, хора няма и е територия обезлюдена. Представете си един локален ядрен конфликт как ще обезлюди една определена територия. Освен това проблемите, които би генерирало и като миграция, и като екология, и като глобални затопляния, охлаждания и т.н. върху атмосферата. Това са много големи опасности. Така че нормално е международната общност да се старае да контролира тези неща и да не допуска държави, които са с непредсказуемо поведение в международните отношения, да се сдобиват с такова оръжие.

- Кои други държави са с подобен тип поведение?

-Една от държавите с подобно поведение е Северна Корея, за която се полагат също усилия да се контролира, доколкото е възможно, това поведение. Индия и Пакистан са държави, които имат ядрени оръжия, но имат предсказуемост в международните отношения. Въпреки всичко винаги светът е нащрек, когато има напрежение между тези две държави. Принципът е, че колкото по-малко държави са с ядрени оръжия, толкова по-сигурен е светът. Въпреки че след Втората световна война пък същевременно ядрените оръжия между двата блока тогава доведоха до липсата на следващи големи световни конфликти. Защото всеки един знае, че може да унищожи другия и да се самоунищожи де факто. Човечеството беше изправено в края на Студената война пред самоунищожение, ако беше се получило, че Студената война да прерасне в ядрена война. Така че това е много тънка тема и трябва да се следи много сериозно от международната общност.

Слав Механджийски