ИЗ САМОКОВСКОТО ПОЛЕ

139521208_3657504341029311_260934100323523883_n
Спомням си тези места, но през Друго време. От двете страни на пътя Самоков- Драгушиново имаше дърветa със сини сливи. А ливадите пълни с животни на паша. В зелената трева изобилстваше от гъби – печурки и челядинки. Играехме на гоненица, докато беряхме гъби и жадни тичахме към кладенците, от които с шепи пиехме вода. После завардваха ливадите, да расте тревата наволя, за да има сено и отава за животните. И когато дойдеше време за сенокоса, целият кър оживяваше – пълен с косачи, пластачи, каруци… Кипеше труд, чуеше се песен, деца вдигаха врява…И беше така хубаво да обядваш на постланата върху тревата черга, после кротко да заспиш, докато сеното съхне…И мирише… Мирише на билка, земя и живост. Гонехме щурци и пеперуди. Беряхме подрумиче. Оплитахме момински венци на главите си…. Болка е…. Децата и внуците ми никога няма да видят ОНЕЗИ поля…
И. Тасева