Издават забранен роман на Яна Язова

66469004_1368117190011327_787815203881353216_n

Отскоро, след промените в България, се говори и пише за писателката Яна Язова. Издадени са романите й „Левски“, „Александър Македонски“, „Капитан“, „Война“ е част от историческата поредица „Голямо и малко“, както и „Соленият залив“.

За пръв път „Война“ се появява в средата на 90-те години на ХХ век в списание „Летописи“. Сдружение „Българска история“ публикува романа, разказващ за събитията около преврата на 9 септември 1944 г. В него са описани Владайските бунтове от края на Първата световна война, битката между въстаниците и защитниците на София, абдикацията на цар Фердинанд от престола и възкачването на новия монарх Борис ІІІ, навлизането на германски войски в България през 1941 г., смъртта на царя…“:

Ръкописът е завършен през 1946 г. и не е позволено да бъде издаден. Твърди се, че той представя истината за  установяването на власт на Отечествения фронт.

Люба Тодорова става известна с трите си стихосбирки – първата е „Язове“, която дава и литературния псевдоним Яна Язова. Той е измислен от проф. Александър Балабанов. Професорът е този, който я открива за литературата, става неин ментор.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

В Лом майка  й е учителка, а баща й е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата й сестра са дълго чакани деца.

Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба. В първи клас учителката на Яна е собствената й майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катранено черният цвят на косата й, отблъснатият й ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“.

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота й влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само  поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например била, че тя е „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов. Днес за повечето от критиците й никой не се сеща, но най-дискутираните й творби продължават да бъдат актуални и преиздавани.

След 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор. Първият й мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и се нахвърля на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които й служат при написване на романа „Капитан“.

Александър Балабанов

 

Язова  се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

След преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът й, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа й, ръкописът на романа й е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931 – 1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите „Ана Дюлгерова“ (1936г.) и „Капитан“ (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата й „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман „Соления залив“, за който писателят Георги Мишев казва: „Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“.

Хронологично творчеството й:

Първият роман на Язова е „Ана Дюлгерова“. В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаван.

Вторият й роман – „Капитан“ – е първият български роман за наркотрафика. В него прототип на Философа е Александър Балабанов.

Забележителна в творчеството на нашата писателка е трилогията „Балкани“. Тя се състои от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Яна Язова нарича своя роман „Левски“ – „Моята Библия“. Идеята  за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа „Левски“) е еретична и недопустима за 50-те години на миналия век, но й е подсказана от последователи на Петър Дънов. Това произведение на Язова излиза за пръв път през 1987 г., подготвено по оцеляла чернова. Появата му се превръща в най-голямата българска литературна сензация в края на миналия век.

Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева
Портрет на Яна Язова от Людмила Поптошева

В следващата книга от трилогията – „Бенковски“ – читателят вижда отблизо образа и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и избухването на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В „Бенковски“ е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата.

В третата и последна книга от трилогията – „Шипка“ – авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в „Левски“ и „Бенковски“.

Особено ярък е образът на безстрашната монахиня Серафима, прототип на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас.

Трилогията „Балкани“ е уникална поради замисъла си – срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена постройка, в която историите на истинските герои са представени по документи и без идеологическо изкривяване.

Смята се, че „Соления залив“ е последната й завършена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски роман.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.

Източник: Българска история