Избирателят ще накаже властта за сметките й на дребно

            Нямам никакво обяснение защо е тази война между родните депутати и избирателите. Промените в Изборния кодекс го доказват за пореден път. Този път на авансцената излязоха патриотите, които предлагат, а останалите приемат, без да се замислят за последиците. И да ви кажа още в началото – често такива промени се връщат като бумеранг върху авторите им. Просто избирателят има лошия навик да наказва глупостта и сметките на дребно. Я си припомнете идеята за някакъв вид мажоритарни избори, които въведоха Станишка и компания и вследствие, на което загубиха всички т. нар. 28 мажоритарни района!?

Сега обхванати от ентусиазъм и притиснати от Венецианската комисия, която ни препоръча промените в изборното законодателство да се правят поне 6 месеца преди изборите, родните депутати решиха да обявят война на избирателите. Да, думата е точна – това, което се реши е нито повече, нито по-малко от война. Просто избраните искат да си останат такива и да трансформират временния си статут в постоянен, но още от сега е ясно, че това няма как да стане, независимо от желанието им да си живеят в депутатската Аркадия.

Да започнем с т. нар. „задължително” гласуване. Първо – то е най-безобидно и напълно мъртвородено. Няма как да заработи, защото няма никаква санкция за избирателя. Да не говорим, че според мен е напълно противоконституционно. В страните, където гласуването е задължително, държавата осигурява възможност за неговата реализация. Например, транспорт по заявка, плащат се почивните дни, плащат се пътните разходи и т.н. Дори теоретично не може да се изпълни, защото ако българите в Аляска решат да гласуват в посолството, то българската държава трябва да им осигури транспорт от анклава до столицата, т.е. около 5 000 мили през Канада.

Другите промени обаче са по-съществени. Появява се квадратче в бюлетината „Не подкрепям никого” и гласът се брои за действителен. Прякото следствие от това е, че се вдига елегантно прагът за влизане в парламента, което според мен няма нищо лошо. При тази разпоредба ще стане невъзможно „бабереци” да се настанят в НС. Отпадат автоматично Атака, АБВ, че дори и Патриотичния фронт. За онези на Бареков не говорим въобще. Реформаторите ще се борят със зъби и нокти да се докопат до заветния праг. Малките партии ще се „продадат” на големите, за да имат политическо представителство и основната битка ще е за 1 % от гласовете, за да получат заветната субсидия.

На мен лично ми е много неприятно отменянето на съединяването на избори с референдумите. Прави се изключително конюнктурно срещу референдума на Слави Трифонов, което е грозно и твърде арогантно. Би трябвало депутатите да знаят, че правата на суверена да се произнася пряко по всеки въпрос е свещено право за всяка демокрация. Та нима има някой, който да не е убеден, че 240 депутати са прекалено за опосканата ни държава?! При това половината поне са напълно излишни, безгласни букви – погледнете сайта на Парламента, секцията народни представители, за да видите, че има хора, които не внасят закони, не правят питания, не се изказват, просто си стоят и пълнят бройката, нищо повече. Аз съм писал от поне 20 год. за предимствата от мажоритарната избирателна система и досега съм напълно убеден, че ако има референдум то той трябва да е именно за тази промяна, но родните ни депутати като чуят за нея им става лошо, най-малкото защото ако погледнете сегашния състав на депутатите при мажоритарни избори десетина я повторят мандата, я не. И нещо друго, много важно. Колкото и да е странно при мажоритарната система ще се снижи ролята на олигарсите в политиката. За тях е много по-евтино да купят тези, които пишат листите, отколкото да се влияе в едномандатни райони, където не се знае какво ще стане. Сега е лесно – съсредоточаваш се върху партийния шеф, който реди листата и чакаш връщане на „услугата”.

И още един въпрос твърде важен, определящ в допитването до хората – намаляването на партийната субсидия. И този път депутатите пропуснаха този въпрос, а 11 лв. за всеки глас е най-скъпата субсидия в най-бедната страна на ЕС. В Германия тя е … 2 евро, а в България е близо 6! Е, те този фокус не разбирам кому, защо и по какви критерии се определя, но пък партийните началници имат кеш за разпределяне, нали така!?

Скъсяването на предизборната кампания има и своите предимства, но има и своите недостатъци и те ще се очертаят релефно, ако дадена кампания тръгне в полето на компроматите/имало е такива/ и тогава тежестта на черния пиар ще се увеличи значително. Правото или не на социологически проучвания и тяхното обявяване е съвсем страничен въпрос, но в никакъв случай социолозите няма да са капо.

С текста да се гласува само в дипломатическите представителства и консулствата практически се ликвидират гласовете на български граждани в чужбина и се увеличава рязко стойността на циганските гласове в страната, на тези дето очакват като манна небесна 50 лв., кебапчетата и бирата по избори. Относителната им стойност ще скочи и нищо чудно мизата да се вдигне чувствително. Що за глупост сътвориха депутатите ни?!

Българските граждани в чужбина внасят всяка година в страната между 2 и 3 милиарда, ако не и повече, а сега изведнъж им казваме, че не желаем те да бъдат в гражданския оборот. Простата статистика сочи, че ще възпрем около 50-60 000 български граждани в Турция, но ще се лишим от около 1 млн. българи, които са в САЩ, Англия, Испания, Германия, Канада. Върховна глупост, за която нямам логично обяснение. И защо не приеха гласуването по пощата.?! При това има европейски примери за това – например Франция. Тази война срещу българите, които не са в страната няма да доведе до нищо добро – просто негативизма им ще стане още по-силен, защото родината им сочи пътя към тоталното им неглижиране. Досега гласовете от Турция не са надхвърляли 80 000, но емигрантските гласове на българите в другите краища на света непрекъснато се увеличават, пък и никой не пречеше на партиите да командироват свои представители в южната ни съседка и да упражнят контрол. Това досега не ставаше, няма да стане и сега, а просто ще констатираме например 2 000 гласа в Чорлу, но пък ще се лишим от 5 000 гласа във Валенсия.

Изненадващо отпадна предложението и за създаването на избирателен район за гласовете в чужбина. Реалността сочи, че там се разпределят гласове за около 8-10 депутати, но ги отрязаха и тях – пак ще се разпределят в страната – примерът с Бат Сали в Кюстендил е пресен. В същото време пак по разпоредбите на Избирателния кодекс съществуват райони като Видин и Ловеч, където се класират 4 – ма депутати,  а там няма гласове и за двама. Едва ли е случайно, че горещи противници на избирателния район извън страната бяха АБВ и Патриотичния фронт, защото тези партии разчитат на райони като споменатите, където получават бонуси от несъществуващи избиратели. ДСБ и СДС пък се били „объркали”. Толкова е гадно това, което се случва в Народното събрание, че понякога нямам думи!

Директно този път ни казаха: Дали ще гласувате или не – все тая, взели сме мерки. Ако решите да не гласувате – ще ви заличим от списъците, ако пък решите да гласувате срещу всички, гласът ви ще отиде пак при нас, големите. Съберете ли подписи за референдум – ще го направим през август и пак ще духате супата. Вашите приятели и роднини в чужбина ще гласуват на куково лято, ама циганите в страната са ни важни и е хубаво да се вгледате в тях. Тези дни си мислех, че практически всички партии разчитат именно на безпросветните люде, които не могат да пишат и четат, но пък могат да бъдат извор на власт. И Валери Симеонов, и Каракачанов се възмущават как така хора, които не могат да четат определят политическото представителство. Но не направиха или поне не предложиха няколко простички неща, с които се ликвидира този проблем. На първо място това е премахването на всякакви номера пред партиите и пред кандидатите. Просто номера няма, даже подредбата  да е различна в различните райони, за да отпаднат всякакви мерения, клечки, конци и т.н. На второ място да отпаднат абревиатурите на партиите, а да се изписват пълните им наименования, повтарям без номера. На бюлетината се изписва не Герб, а Граждани за европейско развитие на България, не БСП, а Българска социалистическа партия, не ДПС, а Движение за права и свободи и т.н. Искаш да гласуваш – четеш, не гледаш номерчето и не си го пишеш на ръката. Простичко, лесно и евтино, но никой няма да го приеме, защото така няма да може да контролира неграмотната маса „избиратели”.

Всичко това са фундаментални въпроси за демократичното функциониране на държавата, но депутатите ни не ги приеха, а тъкмо напротив – увеличиха рестриктивната форма и на гласуване, и на достъп до гласуване. Политическата ни система е толкова разкапана, че войната на депутатите срещу избирателите приема наистина уродливи форми и  това няма да доведе до нищо добро.  Както споменах в началото – често промените се обръщат срещу създателите си, а и народът има хубава приказка за подобни тарикати – „Хитрата сврака – с двата крака.”

Христо Марков