За СДС са „загрижени“ тези, които искаха да го обезличат

Заяви главният секретар на СДС и кандидат за евродепутат от СДС в съвместната евролиста с ГЕРБ Илия Лазаров в интервю за предаване на Радио „Фокус“

 

Как се стигна до решение за съвместно явяване на евроизборите с ГЕРБ

Трудно достигнахме до решението да не се занимаваме повече с „Демократична България“. Няма да крия, че в рамките на СДС половината от партийните структури имаха желание за едно обединение с „Демократична България“. Председателят на СДС между септември и ноември започна първите разговори с представители на ДСБ. Румен Христов имаше достатъчно дълго търпение да води разговорите, някъде около десетина дни преди да постигнем съгласие с ГЕРБ, ние бяхме на едни от последните разговори, преговори, ако искате да ги наречем по-точно, защото бяха в представителен формат в ДСБ с представителите на „Демократична България“ като цяло. Тоест беше Христо Иванов, Антоанета Цонева, Атанас Атанасов, представителите на „Зелените“ Борислав Сандов и други техни партийни деятели от трите основни политически сили в „Демократична България“.

По време на тези разговори те ясно ни заявиха, че нямат желание да обсъждат нашите предложения за нашето общо явяване. Тоест те са си подредили листата, а ние се явяваме в ролята на молители или просители, както искате го наречете, с които евентуално би могло да се обсъжда четвърто или пето място в листата да им се даде.

Предвид, че СДС е най-старата партия в България, създадена като такава, СДС претърпя своите метаморфози, тръгвайки от коалиция от партии, еволюира в партия от дясноконсервативния спектър, от народен тип партия. Самото ДСБ е една от отломките, които излязоха от СДС, няма какво да го крием. Автентичното дясно са СДС и партиите, които са го предали или хората, които са го предали и са излезли от него. Истината е, че ДСБ беше най-съществената част, която се отдели от СДС. Аз не говоря за предателство, тогава времената бяха доста сложни, не искам да квалифицирам нито едната, нито другата страна, но ние винаги сме търсили някакъв диалог с ДСБ като сродна партия.

ДСБ по времето на Иван Костов, де факто това е партията на Иван Костов, беше дясноконсервативна партия. „Демократи за силна България“ са със силно изразен консервативен десен елемент, по-надясно даже от СДС. Не случайно ги наричаха тъмносините, а нас ни наричаха светлосините. 

В един момент след Иван Костов, по времето на Радан Кънев и в момента ДСБ еволюира много силно към ляволибералните формации. Достигна до откровено леви идеи в много отношения и направи тази коалиция, която е в момента, със Зелените и с „Демократична България“.

И двете партии са с подчертан състав на леви елементи в себе си. „Зелените“ по цял свят са леви, въпреки че някой твърди, че в България били десни, това е несъстоятелно. „Да, България“ е партия, която се позиционира център-ляво по-скоро и като състав, и като виждания. В някои отношения имат и десни виждания, но в повечето случаи са ляво-центристка партия.

По време на тези разговори аз лично видях, че не е останало нищо от онова ДСБ, което аз познавам. Затова просто не се получиха разговорите. Освен това те се държаха твърде надменно.

 

С ГЕРБ достигнахме буквално с два разговора до предложението на ГЕРБ, официалните преговори започнаха на третия разговор, в който се включи и Бойко Борисов, и де факто се финализира за по-малко от десет дни. Държаха се изключително отговорно, отзоваха се на призива за дясно обединение, отправено от председателя на ЕНП Жозеф Дол. Призивът не беше само към ГЕРБ и към нас, призивът беше и към другите партии от ЕНП в България. Това са „Демократи за силна България“ и партията на Миглена Кунева. Ние се отзовахме. Това, че другите не го направиха си е тяхно решение суверенно.

Имахме срещи с почти целия спектър. Имахме срещи с „Воля“, имахме срещи с ВМРО, имахме срещи с НФСБ,  с Валери Симеонов.

Има много хора, които държат на това да не се отново върне на власт БСП. Истината е, че един провал на евроизборите на десницата в лицето на ГЕРБ би довел, дали по-бързо, или по-бавно, би довел до предсрочни парламентарни избори., но те ще са безсмислени – само ще бъде един излишен харч или ще доведе до ляво управление начело с БСП. БСП няма с кой друг да направи коалиция освен с ДСП.

Смятаме, че управленията на БСП водят до тежки икономически сривове на страната. Няма нищо лично в това разсъждения, няма фиксация или идеология, просто от досегашните управления се вижда, че колкото пъти е управлявала БСП, са свършвали повече или по-малко с икономически провали.

Ние не сме склонни да подкрепяме варианти, както в ДСБ те предпочитат Радан Кънев, официално казват, че по-добре да се гласува за БСП, отколкото да се гласува за СДС в листата на ГЕРБ, нещо, което аз не възприемам и смятам, че всеки, който претендира да е десен, трябва да каже „гласувайте за която и да е дясна партия в политическия спектър и за представителите на която и да е дясна партия в рамките на политическия десен спектър“.

Говорейки за водача на евролистата на „Демократична България“ Радан Кънев, цитирам думите му: „Хиляди седесари не биха избрали ГЕРБ и СДС“. Видно той много се загрижи за СДС, след като те не успяха с разговорите, които водехме ние с тях. Имаха своя шанс, имаха своята възможност. Тогава не бяха загрижени къде ще гласуват седесарите, защото смятаха, че ние нямаме избор. Изрично лично аз по време на преговорите им казах, че имаме много варианти за явяване на тези избори, те гледаха с присмех на това нещо, просто бяха отписали СДС. И сега изведнъж всичките страдат, че СДС е намерило своя път в рамките на тези избори за Европейски парламент.

Ние с БСП имаме идеологически различия.

И те са от 30 години. Партията на Радан Кънев, в момента на Атанас Атанасов, ДСБ, което аз още веднъж подчертавам, че това не е Иванкостовото ДСБ е помогнало много пъти, вече втори път ще помогне по-добър резултат на БСП. Предишният път, когато се постигнаха предсрочни парламентарни избори и падна правителството заедно с Реформаторския блок, който участваше, БСП имаше малко под 40 депутати. В момента има двойно количество депутати. Ако смятат това за техен политически успех? Тогава присъстваше десницата в парламента в лицето на Реформаторския блок, сега не присъства. За мен това е тежък политически провал. И в момента какво ни предлага „Демократична България“? Поредният тежък провал на десницата. Въпреки че аз продължавам да твърдя, че те не са десни, те са ляволиберални.

Неслучайно те водят разговори с Макрон и се ориентират към бъдещото представителство в рамките на ЕС на тази политическа структура, която ще бъде оглавена от представителите на партията на Макрон. Това не е лошо. Ляволибералното е европейско по принцип, но човек трябва да има кураж да заяви, че е ляво-либерал и да предлага на хората избор за това, което казва. А не да се крие вдясно, а пък да изпълнява ляволиберални проекти.

Пред следващия Европейски парламент има много важни задачи.

Една от важните задачи е да се реши политически накъде ще върви Европа. Това не е само пред Европейския парламент, това е и пред новата комисия, която ще избрана, това е и пред Съвета на Европа. Накъде и как ще върви Европа? Има две основни тенденции. Европа на отечествата или федерализация на Европа. Нито едното, нито другото няма да надделее. Но аз лично смятам, че трябва да се вземат най-добрите страни от Европа на отечествата. Аз съм привърженик в много голяма степен на възгледите на генерал Де Гол, който е един от създателите заедно с канцлера Аденауер на съвременна Европа, основателите на съвременна Европа.

Всяка една държава трябва да си запази своята специфика и своята тежест. Като нация, като държавност, като култура, като език и всичкото това нещо. И също така смятам, че трябва да запази и своята икономическа специфика. Един е икономическият живот във Франция и в Германия, съвсем  различен е в Източна Европа или пък на Балканите. Но пък има други неща, в които федерализмът може да надделее. Това е сферата на отбраната. Единната отбрана, единната защита на границите на Европа, единната разузнавателна и контраразузнавателна общност  – това са важни моменти в развитието на  ЕС. Те са много важни. Европейската прокуратура някои от колегите си го поставят като фиксидея. Европейската прокуратура има една единствена функция, да следи за злоупотреби с европейски средства, а не да решава вътрешнополитическите въпроси на една или друга държава. Така че тя е важна като структура, но тя не е от този тип. Но за нас е много важно като гранична държава на ЕС да решим проблемите с границата, със защитата на границите. В съвременния свят, в тази глобализация няма нито една държава, в рамките на Европа, достатъчна сама по себе си да се защити.

Дори и най-големите държави като Франция, като Великобритания, като Германия. Виждате, че тези тенденции за излизане от ЕС във Великобритания доведоха до тежки парадокси  и до големи абсурдни решения и гласувания в техния парламент.

Не е лесно, в съвременния глобален свят, за да се оцелее, трябва да се съюзяваш и да се събираш. Именно това е смисълът и това е политиката, която трябва да водят нашите евродепутати – защитата на европейската цялост, но и защитата на българските национални интереси в рамките на ЕС. И там вече не трябва да има партийни различия между отделните наши депутати, когато защитават българските национални интереси.

В следващия парламент ще бъде коренно различна ситуацията. Ще има силно националистическо представителство от различните държави, може да се окажем в по-лоша ситуация, защото ние си защитаваме нашите интереси на нашите превозвачи, но от другата страна те също си защитават техните икономически интереси. И ако в този парламент имаше доста по-сериозни шансове, в следващия парламент, дано да не съм прав, може да се окажем  в по-лоша ситуация. Трябва да сме готови и трябва много да се лобира, и трябва да създадем група държави, които да играем заедно по тази тема. Тя е важна и за нашите превозвачи, и за нашите шофьори и трябва да се намери точната доза и мярка.

„Европа ни чува“ какво искаме да кажем на Европа?

Ние трябва да си кажем какво искаме ние от Европа и каква Европа виждаме в бъдеще време. Аз например твърдо защитавам каузата, че ние трябва да имаме различна фискална политика, специфична за България, и да не ни се налага външна фискална политика. Същевременно ние трябва да се присъединим към Еврозоната, защото това е бъдещето за нашата икономика. Това е формулата, при която да завършим успешно този период, в който се намираме, на валутния борд, и да преминем към следващия период на икономически растеж, по-сериозен икономически растеж, който е много важен за България. Това ще позволи чрез Европа ние да позволим повишение на доходите и повишаване на средните доходи на българското население.

Вдигайки доходите в България, ще позволи част от хората да се завърнат в България, бизнесът в България да е в по-конкурентна среда. Същевременно има много неща, за които ние трябва да отстояваме други принципи и трябва да събираме заедно с други държави. Много са важни тези федерални структури по отношение на отбраната, които трябва да станат. То не става през събирането автоматически на едни армии. То се започва от как се командват тези армии и тяхната съвместимост, която в момента е натовска, но в рамките на Европа трябва да бъде още по-интегрирана. След това борбата с тероризма в съвременния свят е нещо много сложно и не е по силите на нито една от тези държави, на говоря за големите като Франция и Германия, но виждате, че те самите имат доста пробиви. Ако се обединят усилията, да има изпреварваща информация, голяма част от тези проблеми могат да се спестят. Това е работа на разузнавателните служби и на контраразузнавателните служби. Иначе все повече и повече ще гърмят разни бомби или ще има атентати и колкото сме по-разделени, феодализирани, ако трябва да бъдем точни, в рамките на тази защита, толкова повече уязвими ще бъдем.

На фона на мигрантския натиск, който отново се появява, това е съвсем  нормално да се чуват националистите. Тука беше грешката, която се допусна в Европа, да не се вземат адекватни мерки, да се контролират и да се решава този имигрантски въпрос. Трябва да си го признаем, че в конкретния случай се водеше грешна политика. И канцлерът Меркел, както виждате, си плати цената, тя няма да е повече канцлер и няма повече да е кандидат за този пост и ще се оттегли от политическия живот.

Тези избори ще бъдат доста мръсни, както тръгнаха, изключително компроматни и това е в ущърб на България.

Защото ние не проведем ли дебата за това какво искаме да постигнем от Европа, след това каквито и евродепутати да пратим, те ще бъдат плод именно на вътрешнополитическия дебат. Разделението между нашите евродепутати ще продължи да го има, това няма да е от полза за България. Тези избори са европейски, трябва да водим европейския дебат. За съжаление повечето от колегите смятат, че трябва да се води вътрешнополитическият дебат. Защото първо не са по-подготвени на европейска тематика, по-лесно им е и е по-обозримо като ефект да залагат на вътрешните теми. Една победа на опозицията срещу ГЕРБ би довела до реализация на техните политически цели. Примерно Радан Кънев би постигнал отстраняването на ГЕРБ от власт и докарването на БСП на власт. Трябва това да си го признае той, че това му е целта.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА