На 2-ри септември 1889 г. в Отел дьо Суез в Париж умира от разкъсване на червата, вследствие на отравяне, Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) – български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Тленните му останки са пренесени и погребани в Русе на 20 септември 1889 г.
Захапий Стоянов – изключителна личност, „Записки по българските въстания“ е полезно четиво за всеки българин, който иска да знае историята на България и не би позволил да го залъгват с глупав и излишен патриотизам. В книгата Захарий Стоянов е разказал и за посещението на Бенковски в Самоков. То продължило няколко минути – времето, в което Бенковски разбрал, че са му приготвили капан и е предаден. Успял да се спаси, но по-късно е предаден от друг българин – дядо Вътьо, и убит. Историята е описана много емоционално и подробно от З. Стоянов.
Десислава Стоянова