„Записки по българските въстания“ – автентичната история на Априлското въстание – без лъжепатриотизъм, с истина за предателствата и имперската политика на Русия

В „Записките“ Захарий Стоянов разказва и за предателство на самоковец срещу Георги Бенковски

Днес отбелязваме 141 години от Априлското въстание, което избухва на 1 май (20 април стар стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Избухването на Въстанието е предвидено за 1 май, но то започва предсрочно на 20 април заради предателството на Ненко Терзийски – Балдьовеца. Подготовката му е осуетена от османските власти и потопена в кръв и предателства.

С Априлското въстание започват процесите, довели до осъществяването на най-съкровената мечта на българския народ –възстановяването на българската държавна независимост.
Годишнината ще бъде отбелязана с различни прояви в страната. Центърът на тържествата е град Панагюрище.

Най-точното свидетелство за тези години и събития е книгата на Захарий Стоянов „Записки по българските въстания“ с пълно заглавие: „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“.  Книгата е  историко-мемоарен разказ за борбите и предателствата на българите в периода 18701876 г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. С нея се поставя началото на съвременната българска историография.

В книгата е разказано за героите на времето, за опитите да се омаловажи приносът им за освобождаването на България и същевременно да се изведе на преден план ролята на Русия, като се пренебрегне имперския й стремеж за завладяване на нови територии.

Захарий Стоянов твърде адекватно за времето си коментира ролята на Русия и не спестява нито един исторически факт, без да прави литературен лъжепатриотизъм.

В една от главите на книгата е разказана и случка за Самоков. При идване в Самоков, у Бенковски се поражда съмнение, че се готви предателство и за да не бъде заловен, минути, след като влиза в една от самоковските къщи, си тръгва, без да е успял да изпълни задачата си. Предателството го съпътства и както е знайно, е убит край село Поибрене, предаден от дядо Вътьо.

Захари Стоянов описва с пълни подробности предателството на дядо Вътьо и драматичния момент, при който след Освобождението четници, сред които и Захарий Стоянов водят дядо Вътьо на мястото, където е убит Бенковски и го принуждават да разкаже за своето предателство.

Десислава Стоянова